Определение № 50804 от 07.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Т. срещу решение №.67/17.01.22 по г.д.№.855/21 на ОС Варна – в частта, с която, след отмяна на решение №.5086/21.11.19 по г.д.№.9223/19 на РС Варна, предявеният от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата над 3688,58лв. до 10863,89лв. корекция за периода 31.05.17-30.05.18 е отхвърлен, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна „Енерго-Про продажби“АД оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че Ц.Т. е потребител на еленергия и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е присъединен към ел.мрежа, поради което ищцата има задължение да заплаща използваната електроенергия. Позовавайки се на приетите въз основа на законова делегация /измен. на ЗЕ, ДВ бр.54/12, в сила от 17.07.12/ ПИКЕЕ съдът е посочил, че същите предвиждат възможност доставчикът да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена енергия, като с оглед конкретната причина за неизмерване или неточно измерване е предвиден начин на извършване на корекцията; процедурата въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена еленергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребеното количество еленергия, а в тежест на потребителя при установените по този ред данни е да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество еленергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на ползването им; при всички случаи правото на извършване на корекция не е предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерване или неточно измерване на доставената еленергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Отразено е, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл.48-чл.50 ПИКЕЕ, които са били действащи през процесния период, като приложение намира и общото правило на чл.183 ЗЗД и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно е допустимо /реш.№.21/1.03.17 по г.д.№.50417/16, ВКС/ електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за електроенергия за минал период за времето преди изменението на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ /обн. ДВ бр.54/12/ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013, когато доставената енергия е погрешно отчетена и заплатена в по-малък размер, като това разрешение, поради принципно сходство, следва да намери приложение и в разглежданата хипотеза, при която ПИКЕЕ са отменени с изключение на чл.48-чл.51. Посочено е, че горното разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителното дружество и крайните потребители на еленергия, възникващи по силата на договор за продажба на еленергия при публично известни общи условия, имащи специална регламентация в ЗЕ – която не изключва приложението за неуредените случаи на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената стока. С оглед събраните доказателства съдът е намерил, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката на потребителя в хипотеза на чл.50 ПИКЕЕ вр. с чл.183 ЗЗД. Проверката и демонтажът на СТИ са извършени по предвидения ред, за това е съставен протокол, като корекцията не се основава само на констатациите по него, а и на тези, отразени в протокола на метрологичната експертиза. В разглежданата хипотеза от метрологичната експертиза на БИМ, обсъдена във връзка със съставения констативен протокол за проверка и от заключенията на вещите лица по допуснатите пред първоинстанционния и въззивния съд експертизи се установява, че са налице измерени количества еленергия от 59363,3кВтч в невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър, с оглед на което е и налице хипотеза на чл.50 ПИКЕЕ; периодът на корекцията е определен в съответствие с чл.50 ПИКЕЕ. От анализа на всички приети по делото доказателства следва да се приеме за установено, че е осъществена намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея. Тези обстоятелства, обсъдени във връзка със заключението на вещите лица, според което извършената софтуеърна намеса и активирането на ТЗ датира след монтажа на СТИ и конкретно на 20.06.15-14.47ч., сочат на изводите, че към датата на монтажа на електромера на обекта на ищцата ТЗ, която не е била обективирана за отчет, е била с нулеви показания, а начисленото допълнително количество еленергия е действително потребено в периода след монтажа на електромера. С оглед на горепосоченото е намерено, че ответникът е доказал по безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата 10863,89лв. Установено е количеството на реално потребената и незаплатена поради неправомерно софтуеърно въздействие върху СТИ еленергия по процесния договор за продажба на еленергия; установено е, че противоправното софтуеърно въздействие е резултат от човешко действие, а не от техническа повреда; от доказателствата по делото не се установява ответното дружество да разполага с програма и пароли за достъп, чрез които да осъществи такова въздействие върху СТИ, а и доколкото реализираната цел - скриване и неотчитане на доставената енергия, е в полза на купувача, не може да се приеме, че неправомерното въздействие е осъществено от дружеството. Остойностяването на консумираната еленергия, отчетена в регистър 1.8.3 на процесното СТИ, е правилно извършено според заключението на вещите лица по приетите по делото СТЕ. Въззивната инстанция е намерила за неоснователни доводите за липса на основание за коригиране на сметката за минал период /предвид задължителните за страните законови разпоредби на ПИКЕЕ и ЗЕ, цитирани по-горе/ и за недопустимост на извършване на корекция без доказано виновно поведение на потребителя /въпросът за виновно поведение би бил относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а настоящият случай не е такъв/ и в крайна сметка е приела, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.„Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не дадено експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на всички заключения на всички приети по делото експертизи?“ /реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, ІІІ ГО, реш.№.224/7.01.19 по г.д.№.612/18, ІІІ ГО/; 2. „Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?“ /реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, ІІІ ГО, реш.№.57/ 8.05.14 по г.д.№.7493/13, ІІ ГО/; 3. „При претенция за заплащане на неотчетена поради грешка, но доставена еленергия за конкретно заявен период, длъжен ли е съдът, съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, да определени правилно размера на иска по своя преценка или да вземе предвид заключение на вещото лице, когато е установено началото на погрешното отчитане и неговата начална дата е преди повече от година от откриването?“ /реш.№.50/17.03.21 по г.д.№.1845/20, ІІІ ГО, реш.№.134/ 7.06.21 по г.д.№.2813/20, ІІІ ГО, реш.№.30/18.03.21 по г.д.№.1555/20, ІІІ ГО, реш.№.60172/22.06.21 по г.д.№.3575/20, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда, оспорването или неоспорването не го освобождава от задължението му по чл.202 ГПК; същото се отнася и за противоречивите експертни заключения на вещи лица, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. В разглежданата хипотеза въззивната инстанция е изложила подробни мотиви относно предпоставките, при наличието на които е допустимо извършване на корекция с оглед действалата тогава правна уредба, в това число предвид указанията в отменителното решение на ВКС. Изследвайки наличието им, тя се е позовала на и следователно кредитирала заключенията на вещите лица по всички експертизи. Изрично е посочила, че от всички тях се установяват приетите от нея за релевантни по спора факти – а именно безспорно установеното доставяне и потребяване в обекта на ищцата на отчетената в невизуализирания регистър еленергия за периода от монтажа на електромера с нулеви показатели до демонтажа му, която е допустимо да премине през едногодишен период съобразно пропускателната способност на процесния електромер и е правилно остойностена – които предпоставят възникване на задължение на абоната да плати доставената му енергия /реш.76/08.04.21 по г.д.№.2209/20, ІV ГО, реш.№.77/08.04.21 по г.д.№.2862/ 20, ІV ГО/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направи определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. В цитираната относно втория въпрос задължителната практика на ВКС е прието, че при противоречивите експертни заключения на вещи лица съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. В случая въззивната инстанция не е приела, че са налице противоречиви заключения относно фактите, които е намерила за релевантни /посочени по-горе/ с оглед възникване на задължение на абоната за плащане - напротив, изрично е посочила, че последните се установяват от всички заключения на вещите лица. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с третия въпрос съдът не е излагал изрични мотиви, респективно не е приемал, че няма задължение да определи правилно размера на иска в това число като вземе предвид заключение на вещо лице. Същевременно цитираната от касатора практика е постановена по правен въпрос относно приложимостта на разпоредбите на чл.48-чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1-чл.47 и чл.52-чл.56 ПИКЕЕ с реш.№.1500/ 06.02.17 по адм.д.№.2385/16, петчленен състав на ВАС, който е неотносим към изведения в изложението въпрос. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284 ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3 т.1 на същата правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът /т.1 ТР №.1/09, ОСГТК /. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,