Определение № 372 от 28.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4548/2017 г.

Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3357 от 27.09.2017 г., подадена по пощата на 25.09.2017 г. от М. Г. П. и приподписана от адвокат Е. Я. от АК – Б. против въззивно решение № 3783 от 12.07.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 37/2017 г. по описа на ОС - Благоевград, ГК, ІІ въззивен състав. Ответникът по касация Г. Н. Б. е депозирал отговор, приподписан от адвокат И. П. от АК - Б., като възразява срещу допускане на обжалването. При проверка за допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, Второ г.о. констатира следното: С оглед връченото на 24.08.2015 г. на адвокат И. Н. съобщение за въззивното решение, жалбата се явява подадена в срока по чл. 283 ГПК при условията на чл. 60, ал. 6 ГПК и чл. 62, ал. 2 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Независимо от това жалбата е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното въззивно решение е упражнен инстанционен контрол по отношение на решение № 5868 от 05.10.2016 г. по гр.д.№ 623/2014 г. по описа на РС – Разлог, постановено в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот. Същевременно, съобразно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. и преди изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) въззивните решения, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Посоченото правило намира приложение по отношение на всички касационни жалби, подадени след 07.07.2015 г. включително, т.е. и в настоящия случай, независимо от погрешно указаното в диспозитива на въззивното решение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо се налага извода, че разглеждането на касационната жалба е процесуално недопустимо и същата следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ г.о.