Определение № 423 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 139/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ш. против решение №778/05.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3239/2020 г. от състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.233, ал.5 вр. ал.1 ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел,че ищецът в периода от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г., като български военнослужещ с присвоен офицерски чин /лейтенант/ е участвал в Многонационална военна мисия № 18 АР на НАТО, операция „ИСАФ", в контингента на българските въоръжени сили. Прието е, че ищецът е имал качеството на военнослужещ във Въоръжените сили на Република България до 06.09.2009 г., но събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин за физическо и психическо насилие върху ищеца, което да е претърпял при и по повод изпълнение на военната служба и това въздействие да е довело до такива увреждания, които по своите медико – биологични характеристики да представляват тежка или средна телесна повреда. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочат се процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички доказателства, събрани в първата инстанция и тяхната взаимна връзка, да изложи мотиви защо изключва част от доказателствата по делото и какво трябва да съдържат мотивите на решението. В решението си, при описването на фактическата обстановка, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч. и събраните пред въззивната инстанция /поисканата от ищеца и допусната съдебна експертиза/, като е направил правни изводи, съобразно възприетата от него фактическа обстановка по спора. В тази насока не е налице отклонение от трайната съдебна практика на ВКС, задължаваща го да обсъди доказателствата по делото, както и да изложи мотива за това. Съдът не е изключил доказателства, събрани по делото, поради което поставения в тази насока въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС