Определение № 60292 от 01.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 260001 от 07.01.2021 г. по в.гр.д. № 891/2020 г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение № 260014 от 02.10.2020 г. по гр.д. № 376/2020 г. на Районен съд- Червен бряг, с което е отхвърлен /непрецизно в диспозитива е посочено „оставя без уважение”/, предявеният от Г. Н. И. против [община] бряг иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че Г. Н. И. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ........., площ 697 кв.м, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 87 кв.м, находящ се в [населено място] бряг, [улица]. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. Ф. И. като пълномощник на ищеца Г. Н. И.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е изложил формални мотиви, които не отразяват решаваща дейност, и от които не става ясно въз основа на кои събрани по делото доказателства съдът прави извод, че процесният имот е общинска собственост и поради това не е годен обект на придобивна давност. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като постановено в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства. В отговор на касационната жалба ответникът по касация [община] бряг изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят в настоящото производство е предявил иск против [община] бряг за установяване, че на основание придобивна давност е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ............, ведно с построената в него жилищна сграда. Твърдял е, че е закупил имота с неформален договор от физическо лице преди повече от 20 години преди предявяване на този иск и оттогава владее същия явно, необезпокоявано, без претенции на други лица. С отговора на исковата молба ответникът по касация е оспорил предявения иск с възражение, че по действащия регулационен план на [населено място] бряг, одобрен през 1990 г. процесният имот представлява незастроено място, без планоснимачен номер, което заедно с имоти пл.№.....,..., част от ...,... и .. попада в парцел ...- в кв. ... с отреждане „За детска градина”. Не е било спорно по делото, че това мероприятие не е реализирано. За процесния имот няма съставен Акт за държавна или общинска собственост. По делото няма данни за проведена процедура по отчуждаване на имота. Въззивният съд е възприел изложените от първата инстанция мотиви, според които имотът е общинска собственост, видно от действащия ЗРП на града. Поради това е споделил извода на районния съд, че с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ЗД на ЗС ищецът не може да се легитимира като собственик на соченото от него оригинерно придобивно основание, тъй като течението на 10-годишния давностен срок на придобивната давност е спряно по силата на императивна правна норма един ден преди завършването му. Съгласно разясненията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Същото разрешение относно дейността на въззивната инстанция и задължението й да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства материал е препотвърдено и с т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 182013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Въззивното решение противоречи на тази практика. В мотивите липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните, както и на наведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост на първоинстанционния акт. Въззивният съд се е задоволил да посочи, че споделя изложената от районния съд „теоретико-правна обосновка”, с оглед на която постановеното решение се явява правилно и законосъобразно, без да изложи какво приема за установено от фактическа и въз основа на кои събрани по делото доказателства, и в частност въз основа на кои доказателства прави извод, че имотът е собственост на [община] бряг и по отношение на него са приложими разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Водим от гореизложеното съдът