Определение № 541 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5462/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от адв. В. Д. срещу решение от 25.10.2016г по в. гр.дело № 234/2016г. на Окръжен съд –Монтана, с което е потвърдено решението от 12.05.2016г по гр.д. 70188/2015г на Районен съд -Монтана. В обжалваната от касатора част е уважен иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от травматични увреждания в предявения исков размер на 5953,60лв., като отговорността на ответната община е ангажирана като възложител на строително –монтажни работи ,по общинската пътна инфраструктура. При ремонт на улица в [населено място], ищцата е пострадала при падане в несигнализиран и необезопасен изкоп. Въззивният съд на свой ред е отхвърлил доводите на ответника, че съгласно чл. 49 ЗЗД общината не следвало да отговаря, пасивно легитимиран е изпълнителя на ремонтните дейности „ П. - М” - АД, чиито служители са виновните лица. В изложението по допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправен въпрос, свързан с този основен довод на защитата ,отхвърлен от решващия съд. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 ГПК ,по въпроса „отговаря ли по чл. 49 ЗЗД ,във вр чл. 45 ЗЗД възложителят на работа, ако работата е възложена на юридическо лице” .Според касатора отрицателен отговор на този въпрос е даден с ППВС №7/29.12.1958г ,тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложиктеля на работа е за чужди виновни противоправни действия. Изтъква се т.6 от ППВС №7/30.12.1959г, че отговорността в случая има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършване на работата лица, а те са работници и служители на друго юридическо лице, не на общината. Изтъква се реш.№ 370/2015г по гр.д №2310/2015г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се цитира въззивно реш. № 1088/2011г. на САС ,с което по фактическия състав на чл. 49 ЗЗД е изтъкнато ,че трябва да има възлагане на работата от юридическо на физическо лице – делквент, че юридическата личност е неделиктоспособна. (решението е влязло в сила, не е допуснато до касационно обжалване с опр. №967/2012г ТК ІІ т.о на ВКС ) Постъпил е отговор, с който ответницата по жалбата Р. Й. Р. оспорва наличието на основание за допускане до обжалване. Цитираната практика на ВКС не е по въпроса .Същият не е обуславящ за изхода на делото. В случаи като процесния, отговорността по чл. 49 ЗЗД е на общината, както е прието с реш. № 639/2009г на ВКС І г.о. Освен това, задължението за поддържане на пътищата е на съответната община. Съображения са изложени от адв. М. В. Претендират се разноски, прилага се списък. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът за условията и възможността по чл. 49 ЗЗД да отговаря като възложител този, който е възложил работа на друго юридическо лице, чиито работници са причинили конкратната вреда, е изяснен в т.3 от ППВС №17/18.11.1963г, чиито постановки съответно са приложени от въззивния съд. Отговор на конкретния въпрос не е даван в цитираните от защитата други Постановления (ППВС №7/30.12.1959г, ППВС №7 от 29.12.1958г). Решение № 370/2015г по гр.д №2310/2015г ІV г.о на ВКС също се изтъква неотносимо. С него се дава отговор на правен въпрос за разграничението на отговорността по чл. 50 ЗЗД и тази по чл. 49 ЗЗД, а в случая по настоящето дело не са били претендирани вреди от вещ. Както изтъкнатото от защитата решение по реда на чл.290 ГПК ,така и цитираното решение № 1088/2011г на САС не подкрепят доводите на касатора, че отговорността на [община] като възложител е изключена в настоящия случай. Въззивният съд е отчел упражняваният от ответника инвеститорски контрол спрямо действията на фирмата – изпълнител при ремонт на общинските пътища в града. По фактическия състав на основанието за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД този съд е приложил установената практика и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като предвид дадения отговор на поставения въпрос с практика, задължителна за съдилищата,основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се изтъква неотносимо Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата, установени в резмер на 1300 лева Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.