Определение № 4203 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

С решение №107/09.06.2025г., постановено по в.гр.д.№107/2025г., Бургаският апелативен съд е:

• отменил решение №879/23.10.2024г. по гр.д.№1497/2023г. на БОС, в частта, с която Община Несебър, ЕИК000057122, представлявана от кмета Н. К. Д. е осъдена да заплати на М. К. К., [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени на 31.05.2022г. при пресичане на [улица]в [населено място], за размера над 25 000лв. до присъдения размер от 40 000лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 15 000лв. за периода от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, също и в частта, с която Община Несебър, представлявана от кмета Н. К.Д. е осъдена да заплати на М. К. К., обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент за размера над 1 406.82лв. до присъдения размер от 3 616.33лв., както и в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху отхвърлената част от тази главница в размер на 2 209.51лв. за периода от 25.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е постановено друго по същество, с което исковете в посочените части са били отхвърлени като неоснователни;

• отменил решение №879/23.10.2024г. по гр.д.№ 1497/2023г. на БОС, в частта, с която „ЕИВ“ ООД,ЕИК200970046, е осъдено да заплати на Община Несебър, представлявана от кмета Н. К.Д., след заплащането им в полза на М. К. К., следните суми: обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени на 31.05.2022г. при пресичане на [улица]в [населено място], за размера над 25 000лв. до присъдения размер от 40 000лв., както и законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от 15 000лв. за периода от 31.05.2022г. до окончателното изплащане на главницата; обезщетение за имуществени вреди от същия инцидент за размера над 1 406.82лв. до присъдения размер от 3 616.33лв., както и законна лихва за забава върху отхвърлената част от тази главница в размер на 2 209.51лв., като е отхвърлил исковете в посочените части;

• потвърдил решението в останалите обжалвани части.

Срещу решението в частта, с която е уважен предявеният обратен иск от Община Несебър срещу „ЕИВ“ООД, е постъпила касационна жалба от дружеството, чрез неговия процесуален представител адв.Т. Н. от Б., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Моли съда да отмени въззивното решение в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпроса:

1.За да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя на една работа по реда на чл.49 от ЗЗД, необходимо ли е да се установи причинна връзка между поведението на неговите служители и настъпилия вредоносен резултат.

Касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са постановени в противоречие с решение №50065/18.12.2023г. на ВКС по гр.д.№3035/ 2022г. и решение №60292/21.02.2022г. на ВКС по гр.д.№3992/2020г.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Община Несебър не е представила отговор.

Срещу решението на въззивния съд в отхвърлителната му част е постъпила касационна жалба от ищцата М. К., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Моли касационната инстанция да отмени решението в обжалваната от нея част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените от нея искове.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите:

1/Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди показанията и да обоснове защо не им дава вяра.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №23/22.01.2025г. по гр.д.4857/2023 г. на І г.о. на ВКС, решение №136/10.03.2025 г. по гр.д. 2981/2024 г. на І г.о. на ВКС и решение №118/11.01.2021 г. по гр.д. 665/2020г. на ІІ г.о. на ВКС.

2/Когато въззивното производство е образувано по въззивна жалба на третото лице - помагач на страната на ответника, и в жалбата си то е оспорило изцяло своята отговорност и е заявило, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, но не е направило доказателствени искания, следва ли съдът служебно да допусне извършването на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да установи механизма на настъпване на телесните увреди и продължителността на възстановителния процес.

Според касатора решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСТТК на ВКС, както и в каузалната практика на ВКС - решение № 55/07.05.2019 г. по гр.д. 1523/2018 г. на І г.о. на ВКС и решение № 67/25.10.2024 г. по гр.д. 3660/2023 г. на ІV г.о. на ВКС;

3/Кои са конкретните критерии за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за морални вреди при причинен деликт.

Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика на ППВС№ 4/23.12.1968г, както и постоянната съдебна практика на върховната инстанция, обективирана в например решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. 2974/2013 г. на 2-ро т.о. на ВКС и решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС;

4/Представляват ли пряка и непосредствена последица от увреждането, направените от пострадалия парични разходи за допълнителни рехабилитационни процедури, извършени по лично желание на увреденото лице и дали положителен резултат при провеждане на оздравителния процес, ако същите тези допълнителни процедури не са назначени от медицински специалист.

По последния въпрос се твърди, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Община Несебър и „ЕИВ“ООД не са депозирали отговори по подадената касационна жалба.

Касационните жалби на страните, в частта им срещу решението на въззивния съд, с която се е произнесъл по претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, не подлежат на касационно обжалване.Касационните жалби, в останалата им част, са подадени от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и са процесуално допустими.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че приблизително от средата на м.януари, 2022г. в [населено място], на [улица]започнал ремонт. Първоначално, според показанията на св.К. – съпруг на въззиваемата и св.С. – без родство със страните, започнали изкопни работи за направа на уличен водопровод.След приключването на тази дейност, започнали отстраняване на тротоарите и тревните площи.Цялата улица /има се предвид отсечката от ул. „Св.Св. К. и М., между [улица]и ул.***/ била разкопана.Тротоарът бил разкопан от край до край.След това от едната страна било изкопано пътното платно, бил изкопан ров, върху който впоследствие били обособени паркоместа. Ровът, според св.К., бил широк около 2.50м. и дълбок около 50см.В него бил насипан трошен едър камък.Движението по улицата не било изцяло спряно, а била запазена едната лента, по която се движели автомобили.За пешеходците не били поставени никакви подходи към жилищните сгради, а също липсвала информационна табела с посочена фирма-изпълнител, възложител, срок на изпълнение.Мястото не било обезопасено.Единствено, когато правели водопровода, шахтите били очертани със сигнална лента.Друго обезопасяване липсвало, както липсвали и пасарелки, а заобиколен път, по който да минават живущите от тази страна на пътя до срещуположната – нямало.Нощно време не поставяли обезопасителна мрежа и нямало пазачи.Аналогични в тази връзка са показанията и на св.С., без родство с въззиваемата.От тях се установява, че от началото на 2022г. до началото на летния сезон на [улица], [населено място], извършвали ремонт.Били ремонтирани тротоарите и пътя.Сменяли водопровод, сменяли канализация и доста време пътят бил на чакъл. От двете страни на улицата имало изкопи, включително тротоарът – от край до край.Земната маса била премахната изцяло, начиная от оградите.

Горната фактическа обстановка се установява и от извършената СТЕ и приложените писмени доказателства.Видно от договор № 400/19.10.2021г. за възлагане на обществена поръчка, Община Несебър възложила на въззивника „ЕИВ“ ООД - гр.Бургас, СМР с предмет: „Благоустрояване и ремонт на [улица]в част от ПИ ***в участъка от о.т. 14-16 до о.т. 22 в [населено място], общ.Несебър – стр.78 по гр.д.№ 1497/23г. БОС.В изпълнение на договора, с Протокол образец № 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура, на 12.05.2022г. била открита строителна площадка, като съгласно договор № 400/19.10.2021г. за възлагане на обществена поръчка, изпълнителят – т.е. „ЕИВ“ ООД, гр.Бургас се задължил сам и за своя сметка да създаде, осигури и поддържа необходимите мерки за здравословни и безопасни условия на труд с оглед опазване на живота, здравето и трудоспособността на работещите и на лицата, които по друг повод се намират в непосредствена близост, включително да предприеме мерки за пожарна безопасност, безопасност и организация на движението по пътищата и опазване на околната среда.

От извършеното експертно заключение и акт обр. № 10 – стр.159 по гр.д. № 1497/23г. БОС, се установява, че на 16.05.2022г. е установено състоянието на строежа при спиране на строителството, както следва: Изпълнени СМР демонтажни работи, изкопи, насипи, основа от трошен камък, доставка и полагане на бетонови бордюри.С акт обр. № 11 – стр.161, за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други случаи, строителството е възобновено.Установява се, че по проект пасарелки или обособени места за пресичане на пешеходци и безопасно преминаване от едната страна на улицата на насрещната не са предвидени по причина, че е предвидено ремонтът да бъде извършен на два участъка, последователно. Първо е трябвало да бъде разкопана едната част на [улица]- до междинната [улица], а впоследствие – другата. При следване на предвижданията по проекта не е имало нужда от обособяване на зони за пресичане или поставяне на пасарелки.От изследваните писмени доказателства, предоставени от Община Несебър, в.лице е стигнало до извода, че това разделяне на ремонта на две части не е спазено, а участъкът е разкопан изцяло, в каквато насока са и показанията на разпитаните свидетели.На основание описаното въззивният съд е приел, че като не са спазени предвижданията по проект и в същото време не е осигурено безопасното пресичане на пътното платно, е налице деликтно поведение от страна на възложителя на ремонта, а той на свой ред основателно може да претендира отговорността да бъде понесена от изпълнителя на ремонта, съгласно сключения между тях договор и поетото по чл.10, ал.4 от този договор задължение от изпълнителя за осигуряване на безопасни условия както на труд, така и на преминаване от страна на работещите и лицата, които по друг повод се намират в близост до обекта.

По делото не е било спорно, че на 31.05.2022г. въззиваемата М.К. е паднала в участъка на ремонта на [улица], [населено място].Безспорно е и се установява, че при падането въззиваемата е получила три леки телесни повреди – счупване на костици на носа, без разместване на костите, прорезна рана на челото и охлузване на носа, както и една средна фрактура на горната част на раменната кост. Понесените вреди не са оспорени като характер и интензитет на уврежданията от страна на Община Несебър и от третото лице-помагач, поради което по делото не е била допусната СМЕ.Преките впечатления от инцидента и последствията са пресъздадени пред съдебния състав от съпруга на пострадалата К., който е заинтересуван от изхода на спора.Поради това въззивният съд е преценил, че следва да определи обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.162 от ГПК и при приложение на разясненията в мотивната част на ТР № 1/2021г. от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. на ОСГТК на ВКС.По отношение на обезщетението за претърпените от въззиваемата болки и страдания, съдът приема следното: безспорно се установява, че в деня на инцидента К. била прегледана от служители на ФСМП – Несебър и транспортирана до МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.Бургас. Раните на лицето били обработени и били извършени образни изследвания. Установена била описаната по-горе фрактура на костици на носа, без разместване и двуфрагментна фрактура на проксималния край на левия хумерус, малко разместена.На пострадалата била поставена ортеза за имобилизиране на раменната става.След описаните изследвания и манипулация, бил назначен контролен преглед след 10 дни.Въпреки това, по данни от св.К., пострадалата изпитвала силни болки и явно е потърсила второ мнение в друго лечебно заведение – МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД в с.Доганово, общ.Елин Пелин. Там направили втора рентгенова снимка и лекарите дали мнение за оперативно лечение.На 22.06.2022г. К. била оперирана под обща анестезия и била извършена мануална репозиция на фрактурата и фиксиране с 4 резбовани Киршнерови игли.Отново била поставена ортеза тип „Дезо“.Назначени били контролни прегледи на 01.07.2022г. и на 08.07.2022г. На 09.08.2022г. по повод силни болки и оток в областта на лявата раменна става, въззиваемата постъпила повторно в МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД в с.Доганово, общ.Елин Пелин.След извършени изследвания, отново била назначена оперативна интервенция, продължила 40 минути. Извършена била ексцизия на калцификатите, възстановен бил мускулът и извадени Киршнеровите игли.Оперативната рана била затворена.На 11.08.2022г. въззиваемата била изписана, а в периода 16.09.2022г. – 23.09.2022г. постъпила в Специализирана болница за рехабилитация - Несебър. При изписването е описано подобрение по отношение увеличаване лекотата при изпълнение обема на движение на лява раменна става и на болковата симптоматика. Впоследствие – считано от 05.11.2022г. до 07.07.2023г. започнала терапия– остеопатия. Междувременно въззиваемата се поддържала с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, понеже, видно от показанията на съпруга й, след поставяне на Киршнеровите игли, се развила бактериална инфекция.Общо, св.К. е посочил, че въззиваемата била обездвижена 101 дни т.е. около три месеца и една седмица. През това време се налагало той да й помага, защото не можела да се изкъпе сама и не можела да се обслужва, включително за личен тоалет.Според този свидетел възстановяването й е на 80%, защото не може сама да простре чаршафите, а вика него да помага. При всичко описано, за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил следното: Става въпрос за жена, на навършени 64 години към датата на инцидента /обичайно – пенсионна възраст/, претърпяла болки и страдания в резултат от подробно описаните в мотивната част на решението телесни повреди. Събраните доказателства свидетелстват за извършване на две леки операции – първата за репозиция на фрактурата, с поставяне на Киршнерови игли и втората – за отстраняване на калцификат, възстановяване на мускул и изваждане на иглите.Принципно, изваждането на иглите е съвсем лека манипулация, извършвана и в амбулаторни условия, макар в конкретния случай това да не е протекло така, а е било съчетано с оток в областта на раменна става и лява ръка, както и последвала първата интервенция бактериална инфекция.Кредитирани са показанията на св.К. относно периода на обездвижване на въззиваемата и силните болки, които изпитвала, като е отчетено, че към датата на инцидента е била вече в напреднала възраст, при която оздравителните процеси протичат по-бавно, поради естествените изменения във функциите на човешкия организъм. Независимо от възстановяването на костта и тъканите, винаги остава следа и старите травми се повлияват за един продължителен период от промените в метеорологичните условия.Ноторно известно е, че след подобни увреждания и оперативна намеса, за доста дълъг период от време пострадалото лице изпитва болка при застудяване, при увеличаване на влажността на въздуха, при резките промени на времето, при движение. Относно процентът възстановяване, съдът е приел, че не може да го прецени, понеже за това са нужни експертни знания, които той не притежава.Прието е за доказано, че инцидентът е рефлектирал върху психиката на пострадалата и дал трайно отражение върху последващото й поведение. Тя станала боязлива, по предпазлива и неуверена при вървене и постоянно търсела подкрепа и придружаване.

С оглед на изложеното съдът е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 25 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер, отхвърлен като неоснователен

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По касационната жалба на ищцата М. К. К.:

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като същият се явява неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.В решението си съдът не се е позовал на разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитирайки показанията на св.К., който е съпруг на ищцата.Напротив, те са кредитирани изцяло, с изключение на тази им част, в която се правят оценки, а не се възпроизвеждат факти – преценката на св.К. за процента на възстановяване на здравословното състояние на пострадалата.

Неотносим се явява и вторият поставен въпрос, тъй като въззивното производство е образувано само по жалба на ответника по обратния иск „ЕИВ“ООД, който е обжалвал решението частично – в частта, в която е уважен предявеният срещу него обратен иск.В жалбата са направени оплаквания, които касаят липсата на предпоставки за ангажиране регресната отговорност на дружеството.При тези данни за въззивната инстанция не е съществувало задължение да допуска служебно експертизи, които да установят механизма на настъпване на увреждането и получените от ищцата телесни увреди.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен от касаторката въпрос.По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, обусловили поставянето на третия правен въпрос, въззивният съд е изложил подробни съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В съответствие с тази практика въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение.В обжалваното решение въззивният съд последователно е проследил и анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства около процесния деликт, преценил е значението на всеки един от тези факти за определянето на размера на обезщетението, акцентирайки при това на значението на обстоятелството за появилите се в следствие на деликта затруднения с обслужването на ищцата в продължение на месеци.

Касационната инстанция не дължи произнасяне по четвъртия въпрос, тъй като той касае предявеният иск за имуществени вреди.В тази част касационната жалба на ищцата е приета за процесуално недопустима.

По касационната жалба на „ЕИВ“ООД:

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос, тъй като въззивният съд не се е отклонил от посочената в изложението съдебна практика, според която отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил извършването на работата.Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.

Въззивният съд е изложил мотиви, че Община Несебър е възложила на „ЕИВ“ ООД извършването на следната дейност: „Благоустрояване и ремонт на [улица]в част от ПИ ***в участъка от о.т. 14-16 до о.т. 22 в [населено място], общ.Несебър.В качеството си на изпълнител дружеството се е задължило за своя сметка да обезпечи безопасност и организация на движението в района, в който е следвало да се извърши ремонта.По проект е предвидено ремонтът да бъде извършен на два участъка, последователно, като първо е трябвало да бъде разкопана едната част на [улица]- до междинната [улица], а впоследствие – другата.Ако изпълнителят е спазвал проекта не е имало нужда от обособяване на зони за пресичане или поставяне на пасарелки.Същият се е отклонил от проекта, като разделяне на ремонта на две части не е спазено, а участъкът е разкопан изцяло.Същевременно не е било осигурено безопасното пресичане на пътното платно от страна на пешеходците, което е било и причината за настъпване на инцидента, при който е пострадала ищцата.

Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно.За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание.Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Касационната инстанция не констатира, че обжалваното решение страда от такъв порок.Въззивният съд е изложил мотиви по всички доводи и възражения на страните.

Без уважение следва да се остави искането на адв.И. С. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.От съдържанието на касационната жалба и изложението към нея, подадени от „ЕИВ“ООД, се установява, че дружеството обжалва само решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по предявения от Община Несебър срещу него обратен иск, по който М. К. не е страна.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение