Определение № 2873 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4165/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Д., чрез пълномощника адв. М. С., срещу решение № 161 от 19.07.2023г. по гр.дело № 211/2023г. на Окръжен съд – Враца в частта, в която е потвърдено решение № 25 от 08.02.2023 г. по гр. дело № 784/2022 г. на Районен съд – Козлодуй в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено по отношение на Х. Д. Д. и З. А. С. правото на собственост на ищеца за останалата претендирана част, надхвърляща 1/4 идеална част, до размер на претендираната 1/2 идеална част върху следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], целият с площ 1 452 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените сгради, които попадат върху имота: 1. постройка на допълващо застрояване с идентификатор ****, състояща се от един етаж, със застроена площ 29 кв. м.; 2. постройка на допълващо застрояване с идентификатор ****, състояща се от един етаж, със застроена площ 16 кв. м. и 3. жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ****, състояща се от един етаж, със застроена площ 94 кв. м. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: 1. „Дали придобитият по време на брак, но без документ за собственост имот е придобит в режим на СИО или е лична собственост на единия съпруг“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. В допълнение жалбоподателят поставя следния въпрос, за който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 2. „Дали определянето на дяловете на бившите съпрузи е обусловено от отчитане на възмездния характер на придобиването на вещно право по време на брака, както и от наличието на съвместен принос, когато правото е придобито без документ за собственост“. В подадената от жалбоподателя касационна жалба се излагат доводи и за очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Х. Д. Д., чрез адв. И. С., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд съобразил следното: Пред районния съд са предявени искове по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца спрямо ответниците З. С. и Х. Д. по отношение 1/2 идеална част от процесните имоти и за предаване владението срещу ответницата Х. Д., както и за отмяна на констативен нотариален акт № 28/2021 г. за тази идеална част. Исковете са отхвърлени изцяло от първоинстанционния съд. Въззивният съд е пререшил спора, като е уважил исковете до размер на 1/4 ид. ч., като в тази част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване. По делото е прието за безспорно, че ищеца В. Д. и ответницата Х. Д. са единствени наследници на Д. Д., починал на 25.12.2004 г., а ответницата З. С. е тяхна майка, която не е наследник на Д. Д. поради липса на сключен граждански брак помежду им към датата на смъртта му. Установено е, че с нотариален акт за собственост върху поземлен имот № 28, том 7, нот. дело № 585 от 30.08.2021 г. за собственост върху поземлен имот, придобит по давностно владение, ответницата З. С. е призната за изключителен собственик на горното придобивно основание на процесния имот и сгради, а с нотариален акт № 29, том 7, дело № 586 от 30.08.2021 г. последната прехвърлила на Х. Д. правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка. Въз основа на изявленията на ответниците в отговорите на исковата молба, събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, въззивният съд направил заключение, че е доказана принадлежността на процесния имот към патримониума на Д. Д. и З. С., като е прието, че този имот бил придобит по време на брака им. Въз основа на съвпадащите волеизявления на страните е приел, че към момента на придобиване на имота същите са били в брак. Бракът е сключен през 1962 г. и е прекратен през 1978 г. Двамата са придобили имота и са построили процесните постройки по време на брака. Видно и от нотариално заверена декларация от 28.11.1977 г. за уреждане на регулационни сметки, дворното място е било закупено от наследодателя и съпругата му през 1957 г., като не е спазена изискуемата се форма. Констатирано е още, че това обстоятелство се потвърждавало от дадените от свидетелите Б. С., М. Т., В. С. и С. М. показания. В обобщение е направил извод, че след смъртта на Д. Й. Д. през 2004 г. по силата на наследственото правоприемство, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, неговата идеална част от имота е придобита от наследниците му по закон - двете му деца – ищеца В. Д. и ответницата Х. Д. (при равни части), и така е възникнала съсобственост между тях, от една страна, и З. С., от друга, при равни права (по 1/4 ид. част за всеки от В. Д. и Х. Д. и 1/2 ид. част за З. С.). С оглед това, съдът установил, че жалбоподателят е собственик по наследство на 1/4 идеална част от правото на собственост на процесния имот, като за тази част предявените от него искове по чл. 108 ЗС били уважени. По наличието на основанията за допускане на касационно обжалване: Първият поставен въпрос не е правен, а представлява преформулиран довод за неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния съд. Съгласно т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Не се установява и наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в цитираната от касатора практика не е дадено разрешение на описаната във въпроса хипотеза. Доводите в касационната жалба за липса на съвместен принос в придобиването, всъщност са обосновани с твърдението, че не е бил съставен документ за собственост. В случая дворното място е било придобито от двамата съпрузи чрез упражнявано владение, като придобивната давност е изтекла по време на брака. Предвид изложеното, поставеният въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване. По поставения втори въпрос не се установява наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, така, както е предвидено в т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед това, поставеният въпрос не обосновава допускането на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Горните пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното решение. Изложените от последния доводи, че процесният имот не бил придобит от Д. Й. Д. по силата на правна сделка, в резултат на което бил неправилен изводът на въззивния съд, че представлявал съпружеска имуществена общност, не могат да обосноват соченото основание, а представляват преформулиран довод за неправилност на постановеното решение, който не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят трябва да заплати на ответницата по касация направените разноски, възлизащи на 1 900 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение