Определение № 2449 от 31.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1125/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от ответника по касация „Роял Кампъни Груп“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1516 от 20.05.2025 г. в частта му относно разноските, като на молителя се присъдят такива, сторени за платено адвокатско възнаграждение в размер на 61 800 лв. с ДДС за организиране на защитата му в селективната фаза на касационното обжалване. Твърди се, че по делото своевременно са ангажирани доказателства за уговарянето и плащането на адвокатското възнаграждение, но с определението си по чл. 288 ГПК съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответника по касация за присъждане на разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – касаторът „Е Енд Ем Уотчис Енд Джуълри“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на молбата. Счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия в производството пред ВКС, изразяващи се единствено в подаване на отговор на касационната жалба. Излага съображения и в подкрепа на тезата си за несъобразеност на адвокатското възнаграждение с материалния интерес по делото, съгласно който и при отчитане на незадължителните минимални размери, предвидени в чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното възнаграждение надвишава тези размери. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения: С определение на настоящия съдебен състав № 1516 от 20.05.2025 г. по т. д. № 1125/2024 г., образувано по касационна жалба на „Е Енд Ем Уотчис Енд Джуълри“ ЕООД, не е допуснато касационно обжалване на решение № 29 от 13.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 812/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 9 -ти състав, с което е потвърдено решение № 651 от 19.05.2023 г. по т. д. № 51/2022 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, V-4 състав. С първоинстанционното съдебно решение касаторът е осъден да заплати на „Роял Кампъни Груп“ ЕООД следните суми: на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ – сумата от 1 733 461.05 лв. – равностойността на дружествените му дялове, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2022 г., до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 52 485.35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.09.2021 г. – 10.01.2022 г. При този изход от спора и на основание чл. 78 ГПК ответното по касация дружество „Роял Кампъни Груп“ ЕООД има право да бъде възмездено за сторените по делото разноски. Последното, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. В отговора е направено искане за присъждане на сторените за защитата пред тази инстанция разноски, като с нарочна молба от 06.11.2024 г. са представени Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024 г., сключен между ответника по касация и Адвокатско дружество „С. и С.“, с предмет оказване на правна помощ, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба, и установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 61 800 лв. с ДДС, платимо по банков път по посочена в договора банкова сметка с титуляр адвокатското дружество. Плащането на сумата е доказано с представените от молителя извлечение от банкова сметка на адвокатското дружество, съвпадаща с тази, посочена в договора, и 3 бр. платежни нареждания, всички от 10.05.2024 г., видно от които сумите съответно от 20 000 лв., 20 800 лв. и 21 000 лв., общо 61 800 лв., са преведени от доверителя/ответник по касация и са постъпили по посочената в договора банкова сметка на посоченото основание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че молителят е извършил надлежно – в съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., доказване за реално извършените разноски за защита по делото в касационната инстанция, поради което следва да бъде разгледано възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, както правилно е отбелязала и насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на пренесения в касационната инстанция спор по чл. 125, ал. 3 ГПК и неговата парична оценка, предмета на производството по чл. 288 ГПК с оглед поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно изчерпването на осъществената от молителя защита в селективната фаза на процеса с депозиране на отговор на касационната жалба, съдът намира, че заплатеното от „Роял Кампъни Груп“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 61 800 лв. с ДДС е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед горното, възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 22 500 лв. с ДДС, който напълно съответства на обема на осъществената от процесуалния представител на ответника по касация защита с оглед сложността на делото в съответната фаза от процеса, и се преценява като обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36 ЗАдв. По тези съображения и доколкото съдът не се е произнесъл относно отговорността за разноските в окончателното определение по чл. 288 ГПК, същото следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК, чрез присъждане в полза на молителя на сумата от 22 500 лв. с ДДС – сторени съдебно-деловодни разноски. За разликата над този размер молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение