Определение № 1538 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 24 от 13.01.2023г. по гр.д. № 530/2022г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8016 от 06.04.2022г. по гр.д. № 1213/2020г. на Петрички районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от В. Г. Р. и Б. Г. Т. против С. И. Я. установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], на [улица], с площ 217 кв.м., съставляващ УПИ * в кв.235, заедно с 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор ****, застроена на 87 кв.м., на два етажа, еднофамилна. Касационната жалба е подадена от ищците В. Г. Р. и Б. Г. Т. чрез адвокати П. и Б.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, вкл. събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Изтъква се и очевидна неправилност на решението поради явна необоснованост и нарушение на основни начала на гражданския процес. Ответникът по касационната жалба С. И. Я. чрез пълномощника си адв. Б. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Ищците претендират установяване на правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот и 1/2 ид.ч. от намиращата се в него жилищна сграда на основание наследство от баща си Г. Б. Г. и дядо си Б. Г. Г., като последният е бил собственик от 1972г. на основание давностно владение, наследство и делба. Другата 1/2 ид.ч. е била притежание на наследниците на Л. Н. Г. и през 2020г. ищцата В. Р. я е купила от тях. Ответникът се е снабдил през 2007г. с констативен нотариален акт за собственост на 1/2 ид.ч. от поземления имот и от сградата по давност. Според ищците това е тази 1/2 ид.ч., която те притежават по наследство. Те отричат възможността ответникът да е придобил собствеността по давност; признават, че той ползва двете стаи от северната страна на къщата, но според тях е държател, тъй като знае, че те са собственост на дядо им Б. и са му отстъпени, защото нямало къде да живее. Ответникът оспорва иска с твърдение, че имотът е останал от съпругата му К. Я., която е наследник на К. И. Г., починала 1972г. Счита, че е собственик на основание наследство и давностно владение и че никой не е оспорвал собствеността му. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, като е приел, че фактическата обстановка е правилно установена. От доказателствата е видно, че двете ищци са преки наследници по закон (дъщери) на Г. Б. Г., а той е наследник - син на Б. Г. Г., починал 2006г. С нотариален акт от 1972 г. Б. Г. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим имот, намиращ се извън чертата на града, а именно: 1/2 идеална част от дворно място с площ от 160 кв.м., част от имот с пл.№ * в[жк], заедно с част от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята от първия етаж, също с южно изложение, свързани със самостоятелно стълбище и чардак. През 2007г. на ответника С. Я. е издаден нотариален акт за собственост по давностно владение на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот * в кв. 225 по плана на [населено място], целия от 208 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от двуетажната паянтова жилищна сграда, построена в северната част на описания по-горе недвижим имот, при посочени граници и съседи. С нотариален акт от 28.10.2020г. ищцата В. Р. купува от А. Т. Д. и С. Д. Д. 1/2 идеална част от процесния поземлен имот и такава идеална част от сградата в него. Индивидуализацията на дворното място и сградата е извършена по кадастрална карта като е отразено, че сградата е застроена на 87 кв.м., на два етажа и е еднофамилна. Видно от приложената скица, че в поземлен имот *** съществува една сграда и част от нея попада в съседния поземлен имот с идентификатор ***. От удостоверение на Община Петрич се установява идентичността на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място] с УПИ *, кв. 235 по действащия към момента регулационен план на града и с имот пл. № *,[жк]по плана на града от 1958 г. и от 1971г, описан в нотариалния акт от 1972г. Приложени са удостоверения за наследници, от които е видно, че Б. Г. Г. (наследодател на ищците) и К. Г. Я. (наследодател на ответника) са брат и сестра, деца на Г. П. Г., починал 1953г.; Б. и К. имат и други братя и сестри. Установено е също, че М. Д. Г. е съпруга на Б. Г. Г. и е починала 2015г. Според свидетелските показания на св. Г. дядото на ищците Б. е притежавал половината от къщата; тя е построена през турско време от прадядото П. Г. и е ползвана от неговите деца Г. (баща на Б.) и Д.. В половината къща живеел Г. със семейството си, а в другата половина Д.; къщата има два входа. Свидетелят знае, че ответникът С. живее в къщата от 1980г, когато се оженил за К.; той ползва само една стая, която се намира отпред на къщата, с изглед към улицата, а ищците си ползват другите стаи в къщата; не е виждал С. да ползва двора, нито някой да му пречи. Свидетелят Х. също сочи, че къщата има два входа. Б. и М. (съпругата на Б.) ползвали източния вход, а в другата част на къщата живеел ответникът Я. със съпругата и сина си. Те влизали в къщата от северната страна. Имотът, който ползвал С. не е включен в парцела; не е чувал ответникът да има претенции към имота. Според него С. не ползва парцела. Свидетелят М. сочи, че едната половина от къщата е на дядо М., а другата на дядо Г.. Дядо Б. (син на дядо Г.) ползвал къщата от източната страна, а западната се ползвала от дядо М.. Посочва, че дядо Б. живял в къщата през целия си живот, заедно със съпругата и синът си. Твърди, че ответникът Я. живее в къщата откакто се е оженил за К.. Входът на ответника е в средата на къщата и е различен е от източния и западния. И според този свидетел С. не ползва парцела. Свидетелят М. потвърждава, че се касае за къща с два входа. От единия вход е влизал Борчо, а от другия брат му М., като Борчо ползвал южната половина на сградата. Ответникът ползва повече от петдесет години по-голямата част от половината от къщата и никой наследник не е оспорвал това. Според свидетеля А. процесната къща е направена от дядо Г., който е съпруг на К. и баща на К. и Б.. След смъртта на Б. в къщата останала да живее жена му М., а след нейната смърт техният дял останал празен. Твърди, че след смъртта на К. останал мъжът й, който си изгледал децата в къщата. Посочва, че къщата не е разделена на две, а единият брат ползвал едната половина, а другият - другата. При тези данни въззивният съд е потвърдил изводите на районния съд за неоснователност на иска като е препратил към мотивите съгласно чл.272 ГПК. Приел е, че доказателственият материал не установява процесната спорна 1/2 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от жилищната сграда да е принадлежала на наследодателя на Б. Г. и по силата на наследственото правоприемство да е преминала у неговия син Г. Г., а след неговата смърт у неговите деца - ищците. С нотариалния акт от 1972г Б. Г. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба единствено на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 160кв.м. от имот с пл.№*, заедно с част от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята на първия етаж, също с южно изложение. Не е установено Б. Г. да е бил собственик на другата (спорната) 1/2 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, по отношение на която ответникът С. Я. се е снабдил с констативен нотариален акт през 2007г. Не се установява по категоричен начин Б. Г. да е установил своя фактическа власт върху целия недвижим имот (а не само върху половината от него) и да е демонстрирал пред останалите сънаследници, в т.ч. и по отношение на ответника, преобръщането на държането на техните идеални части във владение за себе си, което те да са възприели недвусмислено. Тук съдът се е позовал на разрешението в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК и е счел, че в случая такова доказване не е установено от ищците по отношение на чуждите идеални части от имота. Гласните доказателства по недвусмислен начин сочат, че става въпрос за една къща, разделена с два входа, като единият брат (Б.) е ползвал едната половина, а другият брат (М.) е ползвал другата половина на къщата. (тук следва да се направи забележка, че според данните от удостоверенията за наследници Б. и М./Д./ не са братя, а племенник и чичо). Наред с това според съда, фактът, че ищцата В. Р. през 2020г. е закупила 1/2 ид.ч. от поземления имот и сградата от А. и С. Д. представлява извънсъдебно признание, че тя не е собственик на процесния имот. Това опровергава тезата, изложена в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като липсва правна и житейска логика да закупи имота, ако се е считала за негов собственик.По тези съображения искът е отхвърлен. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира следното: Касационно обжалване следва да е допусне за преценка допустимостта на решението и на иска с оглед редовността на подадената искова молба - основание по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Твърдението на ищците е, че дядо им Б. Г. е притежавал 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, която идеална част се състои от една стая на първия етаж и една стая над нея на втория етаж, с южно изложение. Същевременно, видно от нотариалния акт на наследодателя, че той е признат за собственик не на 1/2 ид.ч. от жилищна сграда, а на реална част от две стаи, описана в акта. От друга страна, твърдението е, че ответникът С. Я. ползва две стаи от северната страна на къщата като не е ясно дали тези две стаи са различни от двете стаи, посочени в акта на наследодателя и ако са различни по какъв начин това ползване на други стаи смущава правата на ищците. Наред с това, дори да е редовна исковата молба, съществува съмнение за очевидна неправилност на обжалвания акт доколкото съдът е приел, че предмет на спора е не частта, притежавана от Б. Г. съгласно нотариалния акт от 1972г., а другата 1/2 ид.ч., за която ответникът С. Я. се е снабдил с констативен нотариален акт през 2007г., т.е. че това са различни части от имота, а не една и съща, за чиято собственост се спори каквото е твърдението на ищците. Изложеното съставлява отделно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.