Определение № 2085 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 968/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД, чрез пълномощника му юрк. Вл. Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 665/11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 786/2024 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, 4 въззивен с-в, с което е потвърдено решение № 957/18.06.2024 г., постановено по гр. д. № 2780/2023 г. по описа на РС-Велико Търново, в частта, в която изцяло е уважен предявеният от П. М. П., осъществяваща лично процесуални действия по делото и с попечителското съдействие на нейния баща М. П. М., срещу „Дженерали Застраховане” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща заместващо застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания вследствие на настъпило на 08.05.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 13.06.2023 г. до окончателното му заплащане. Въззивното решение е влязло в сила в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 120 лв. – извършени медицински разходи за лечението на причинените телесни увреждания при настъпване на релевантното застрахователно събитие. Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му окръжният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Счита, че при осъществяване на тази преценка въззивният съд не е взел предвид ниския интензитет на преживените болки и страдания в един кратък период от време, като присъденото заместващо обезщетение не отговаря на обществено-икономическите условия към момента на причиняване на вредоносния резултат. Признава, че в процеса на доказване са установени всички правопораждащи обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя юридически факти, но поддържа, че с оглед на обстоятелството, че застрахованият делинквент е майка на пострадалата, определеното заместващо обезщетение в размер на сумата от 10000 лв. ще обогати цялото семейства, вкл. и виновния водач на процесното МПС, като това обстоятелство не отговаря на изискванията за справедливост (той „реално ще черпи блага от собственото си неправомерно поведение”). Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?”; 2. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?” (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика – т. 2 на ППВС № 4/1968 г., така и с казуалната практика - решение № 331/04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о.; решение № 36/24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2366/2013 г., II т. о.; решение от 22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2010 г., IV г. о.; решение от 09.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. и решение от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г.); 3. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? и 4. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?” (по тези два материалноправни въпроси се твърди противоречие както с тълкувателните разяснения по т. 2 от ППВС № 4/1968 г., така и с казуалната практика - решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС II т. о.; решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКСI т. о.; решение № 154/30.10.2012г. по т. д. № 807/2011 г. на ВКС II т. о. и решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на ВКС, I т. о.). Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени в процеса на доказване всички правопораждащи предявеното спорно материално право юридически факти – 1) противоправно виновно поведение на застрахования водач, 2) неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, 3) причинно следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и релевантния вредоносен резултат и 4) през процесния период ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на МПС, причинил травматичните увреждания на ищцата, като правният спор пред въззивната инстанция се съсредоточава относно размера на дължимото застрахователно обезщетение (съобразно критериите за справедливост, предписани в чл. 52 ЗЗД). Окръжният съд е съобразил дадените по т. 2 от ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата тълкувателни разяснения, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - характерът на уврежданията; обстоятелствата, при които са настъпили; евентуалното допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че пострадалата П. П. е получила както закрита травма на нервните коренчета на шийната област на гръбначния мозък, хематом и оток на брадичката вдясно, хематом и оток на лявата гърда - долен вътрешен квадрант 14 х 5 см., хематом и оток под пъпа хоризонтално 18 х 6 см., оток и хематом на ляво коляно и лява подбедрица с размер 12 х 13 см., така и психически страдания - изпитва основателен страх за живота си, страх от пътуване с автомобил заради възможността да участва в ново ПТП, неудобство по време на възстановяването. Съобразявайки установените травми, процеса на възстановяване - между 21 и 28 дни, негативните психически преживявания, икономическото състояние в страната към момента на настъпване на вредоносното събитие, възрастта на пострадалата, окръжният съд е счел, че заместващо обезщетение в размер на 10000 лв. отговаря изцяло на критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Приел е за основателен и предявения иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените на пострадалата имуществени вреди в размер на 120 лв. – извършени разходи за закупуването на медицинско изделие (шийна яка), за което е представена фактура № 70/09.05.2023 г. и фискален бон (необходимостта от извършените разходи е пряка последица от участието на ищцата в процесното ПТП). При така изяснените правни съждения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи въззивният съд изцяло е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени четирите поставени от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси са свързани с критериите за справедливост, от които съдът трябва да се ръководи при определяне на справедливото заместващо обезщетение за причинени на пострадал неимуществени вреди, респ. с обстоятелството как трябва да цени самостоятелно и в съвкупност събраните по делото доказателства при прилагане на критериите за справедливост. Те отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на правния спор, но не е породена специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - по приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана безпротиворечива и многобройна съдебна практика на ВКС, която препотвърждава и доразвива тълкувателните постановки в ППВС № 4/23.12.1968 г., с които са определени критериите за понятието „справедливост”. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение, а в обстоятелствената част на решението, в която е изяснена правосъдната воля на съда, следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства (приети за установени в процеса на доказване), така и значението им за присъдения размер. При определяне на обема на имуществената отговорност на застрахователя за причинените на пострадалата при настъпване на процесното ПТП неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД – възрастта на пострадалата и нейното здравословно състояние преди пътния инцидент (на млада възраст); характера и степента на причинените увреждания (закрита травма на нервните коренчета на шийната област на гръбначния мозък, хематом и оток на брадичката вдясно, хематом и оток на лявата гърда - долен вътрешен квадрант 14 х 5 см., хематом и оток под пъпа хоризонтално 18 х 6 см., оток и хематом на ляво коляно и лява подбедрица с размер 12 х 13 см.); сравнително кратката продължителност и интензитет на търпените болки и страдания (процесът на възстановяване е продължил между 21 и 28 дни); негативното отражение на инцидента върху живота на пострадалата и нейната психика (изпитва основателен страх за живота си, страх от пътуване с автомобил заради възможността да участва в ново ПТП, неудобство по време на възстановяването). Въззивният съд е съобразил и общественото разбиране за справедливост към момента на настъпването на вредоносния резултат – началото на 2023 г., отчитайки конкретните икономически условия в страната и практиката на съдилищата при сходни случаи. Въз основа на този съвкупен анализ на правнорелевантните факти, относими към определяне на размера на заместващото обезщетение, въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата при ПТП неимуществени вреди възлиза на сумата от 10000 лв. По същество с поставените от касатора правни въпроси се релевира касационен довод за необоснованост на въззивното решение, но по него касационната инстанция може да се произнесе не в селективното производство по чл. 288 ГПК, а е едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При всяко едно травматично увреждане неблагоприятните неимуществени последици са различни, поради което при определяне на заместващото обезщетение за причинените на пострадалите неимуществени вреди трябва да се следват задължителните за правосъдните орани тълкувателни разяснения при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., които са приложени от въззивния съд. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, реално извършените процесуални действия, размера на защитавания материален интерес, положените усилия от процесуалния представител на ищеца адв. С. И. от АК-Велико Търново - при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба от ответното застрахователно дружество, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВКС в размер на сумата от 1000 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд