Определение № 203 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 228/2012 г.

Ж. Д. Д. от [населено място], област Х. е подал касационна жалба срещу решението по гр. д. № 758/2011 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която са отхвърлени претенциите му за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Към жалбата са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, постановление № 4/1968 г., Пленум на ВС, Тълкувателно решение от 12. 09. 1962 г. ОСГК на ВС, решение по т. д. № 286/2010 г. и решение по н. д. № 251/2010 г. на ВКС. Ответникът Ж. Б. П. от [населено място] представя писмено възражение по искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице основания за допускане на касация и касационната жалба не следва да бъде разглеждане като недопутима. След проверка, касационният съд установи следното: Окръжен съд – Хасково, като първа инстанция, е осъдил Ж. Б. П. да заплати на Ж. Д. сумата 21 183.91 лв., от която 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 183.91 лв. обезщетение за имуществени вреди, като отхвърлил иска до предявения размер 40 000 лв. – 37000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди. Пловдивският апелативен съд, с въззивно решение от 21. 11. 2011 г., поправено с решение от 15. 10. 2012 г., двете постановени по гр. д. № 758/2011 г. е потвърдил решението на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлил претенцията за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 183. 91 лв. до размер на 3000 лв., и е отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до присъдената от първоинстанционния съд сума 20 000 лв., отменил решението в частта, с която е осъден Ж. Б. да заплати на Ж. Д. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10 000 лв. и отхвърлил иска на Д. за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10 000 лв. до размер на сумата 20 000 лв.. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19. 02. 2010 г. на ОСГКТК ВКС, тази практика включва постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС и др.. Обосновано е позоваването на жалбоподателя на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и на ТР № 88/1962 г. ОСГК на ВС които касаят въпросите за понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е намалил размера на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв., колкото е присъдил първоинстанционния съд, на 10 000 лв. като се е позовал и на двете разпоредби. В мотивите на въззивното решение обаче не са изложени съображения как точно решаващият съд е преценил намаляването на сумите. Посочена е липсата на категорично експертно заключение, че вследствие на телесните повреди, нанесени от ответника на ищеца, последният е заболял от захарен диабет. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид множество обстоятелства – характер на увреждането и начина на извършването му, допълнително влошаване на здравето и др., каквато съобразяване в случая не е направено или не е материализирано в мотивите на решението. В противоречие с ТР № 88/1962 г. решаващият съд е намалил обезщетението за неимуществени вреди като е приел съпричиняване от ищеца, без да обоснове наличието на причинна връзка между действията му и настъпилото физическо увреждане. Съдът е посочил, че пострадалият ищец е наричал ответника с обидни думи и заплашвал да го удари, което е предизвикало естествена защитна реакция на ответника, но съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД има предвид пряка причинна връзка между действия на увредения и настъпилото увреждане, а не производна зависимост чрез въздействие върху психиката на увреждащия и провокирането му да действа по определен начин. По изложените съображения, касационният съд счита, че са налице основания за отмяна на въззивното решение в частта за определяне обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на искането за допускане на касация на въззивното решение за обезщетението за имуществени вреди не са изложени съображения и същото следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд