Определение № 436 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Община Русе, чрез юрк. В. Н., против въззивно решение № 100229 от 19 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 124/2020 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново, с което е потвърдено решение № 124 от 20 март 2020 г., постановено по гр.д. № 499/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Русе, в частта, с която Община Русе е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на К. Р. Г. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди от нападение на бездомни кучета на 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не съответства на действителното правно положение и е изградено върху неправилни фактически и правни изводи. Сочат се доводи за неправилно дадена правна квалификация, оттам – за неправилно разпределение на доказателствената тежест и достигане на неправилни фактически констатации и правни изводи. Подчертано е, че съгласно чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните безстопанствените кучета са под надзора не само на общината, но и на организациите за защита на животните, поради което пропорционална отговорност следвало да се търси и от другите лица, натоварени да осъществяват този надзор по силата на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В срока за отговор К. Р. Г., с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. М., сочи доводи за недопустимост на жалбата поради пропускане срока за обжалване, за липса на предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. Касационният съд приема, че жалбата е постъпила в срока за обжалване, но е недопустима, тъй като е насочена срещу влязло в сила за касатора решение. По предявения от К. Г. срещу Община Русе иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 40000 лева, първоинстанционният съд приема за основателна претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата от 10000 лева, а над този размер отхвърля иска като неоснователен. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само от ищеца Г. в частта на решението, с което е отхвърлен предявеният иск над сумата от 10000 лева до пълния му предявен размер. Ответната община с отговора на въззивната жалба е посочила, че счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част не е подавана от страна на общината. Въз основа на правилото на чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК, първоинстанционното решение е влязло в сила в осъдителната му част за сумата от 10000 лева. Ето защо подадената касационна жалба от ответника по иска е насочена срещу влязъл в сила съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за процесуално представителство пред ВКС, които при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се определят от съда на 830 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,