Определение № 378 от 13.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1807/2014 г.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба от М. И. Б. от [населено място] и [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 1015 от 10.04.2014 г. по ч.гр.д. № 570/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение № 10627 от 14.12.2013 г. по гр.д.№ 9366/2013 г. на Бургаски районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от настоящите жалбоподатели искове срещу [фирма] чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д.№ 126 на ЧСИ Т.М. за 2013 г. и е обезсилена издадената от РС-Бургас обезпечителна заповед по посоченото дело. В частната касационна жалба се излагат доводи за постановяване на обжалвания акт в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответната страна [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваното определение е постановено при действието на чл. 396, ал. 2 ГПК в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100/2007 г., според която ако въззивния съд е допуснал обезпечение, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извода, че касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, в която искането за допускане на обезпечение на иска е уважено за пръв път от въззивната инстанция по частна жалба на молителя, но не и когато с постановения от нея съдебен акт е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато или отказано исканото обезпечение, респ. когато е отменено допуснатото от първостепенния съд обезпечение. Следователно, ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но същото е отменено и искането за това е отхвърлено, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, какъвто е и разглежданият случай. То е окончателно, както правилно е отбелязано в диспозитива на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения настоящият състав приема, че поради процесуалната й недопустимост частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение