Определение № 1112 от 14.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 39/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Ж. Б., представляван от адв. С. П., срещу определение № 2606 от 09.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 2623/25г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 262282 от 05.06.2025г. по гр.д. № 16937/2017г. на СГС, ГО, I-22 състав в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение на В. Б. А. поради настъпила смърт и е конституиран нейният наследник – Р. Ж. Б.. Частният жалбоподател поддържа, че първоинстанционният съд не е имал правомощие да извършва каквито и да е процесуални действия след постановяване на съдебното решение, включително да конституира нови страни в производството. Сочи още, че в случая са налице процесуални пречки за продължаване на производството по делото съобразно чл.229, ал.1, т.2 ГПК, като същото може да продължи само при изпълнение на изискванията на чл.230, ал.2 ГПК – изпълнението от страна на задължението му да посочи наследниците на ответника и едва след това съдът да извърши вменените му от закона процесуални действия. Поради това намира, че подадената срещу незаконосъобразни действия на първоинстанцинния съд частна жалба не е недопустима. Излага подробни съображения, че след смъртта на В. Б. А. е отпаднала пасивната му процесуална легитимация, тъй като, макар да има качеството на неин универсален правоприемник, за него е невъзможно да встъпи в правата на първоначалния ответник, тъй като е невъзможно да придобие качеството на конкуриращ се взискател. Намира, че поради промяна в пасивната процесуална легитимация на единия от ответниците, правоприемник на първоначалния ответник, искът вече не е специален отрицателен установителен, провеждан по реда на чл.464 ГПК, а е евентуално положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, какъвто по отношение на него е бил вече провеждан и повторното му разглеждане е недопустимо. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба. Ответникът „Юробанк България“ АД, представляван от адв. Д. Д., представя отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е насочена срещу акт на въззивния съд, който има преграждащ производството характер, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по нея не е обусловено от наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е посочил, че с определение № 262282/5.06.2025г по гр.д.№ 16937/2017г по описа на СГС, I ГО-20 с-в в частта му, в която се обжалва, съдът е конституирал като страна по делото наследника на В. Б. А. – Р. Ж. Б., и е прекратил производството по отношение на първоначалния ответник, постановил е да се заличи починалото лице от списъка за призоваване по делото и да се впише новоконституираната страна. Приел е, че постановеното определение за конституиране в производството по делото на Р. Б. като наследник на починалото лице е на основание чл.227 ГПК, съгласно която разпоредба, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Посочил е, че приемството в процеса е заместване на една от страните по висящ процес с друга страна, която го продължава, като е обвързана от положението, в което се е намирала в деня на заместването, като законното правоприемство е в резултат на загуба на процесуална правоспособност на страната, която налага заместването й от правоспособна страна поради смърт на физическото лице. Взел е предвид, че правоприемството настъпва по силата на закона, независимо от желанието на приемника, и е достигнал до извод, че постановеното определение в обжалваната му част за конституиране на наследник на починала страна в процеса не прегражда производството по делото и не е предвидено изрично от закона, че подлежи на обжалване, поради което подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно. Обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на В. Б. А. поради настъпила смърт и е конституиран нейният наследник – Р. Ж. Б., не е преграждащо хода му, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не попада в категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С оглед смъртта на ответника В. Б. А. в хода на делото съгласно чл.227 ГПК производството следва да продължи с участието на нейния правоприемник, като прекратяването на производството по отношение на загубилата правосубектност страна и правоприемството в процеса е настъпило по силата на закона. Поради това обжалваното първоинстанционно определение не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл.274, ал.1, т.1 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване на постановеното определение, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Макар първоинстанционното определение да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение, тъй като при този контрол се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението. Предмет на настоящото частно производство е процесуалноправният въпрос за обжалваемостта на определението, с което е прекратено производството по делото по отношение на В. Б. А. поради настъпила смърт и е конституиран нейният наследник – Р. Ж. Б., и с оглед на това не следва да се обсъждат като неотносими изложените от частния жалбоподател доводи за неправилност на това определение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,