Определение № 2965 от 28.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2176/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците А. З. и С. З. срещу решение № 3385 от 19.05.2026г. по в.гр.д.№ 11477/2025г. на Софийски градски съд, в резултат на което, по предявения от Държавата чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу „Феникс 2011“ ЕООД и А. З. и С. З. иск, на основание чл.216,ал.1,т.4 ДОПК е обявен за относително недействителен спрямо държавата договор за продажба, предмет на нот.акт № 177 по нот.дело 495/2019г. на помощник нотариус Г. Н., с който дружеството продава на З. подземно паркомясто № 11, заснето като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.904.488.1.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Делото е докладвано за преценка за допустимостта на касационното обжалване с оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както и с оглед констатираното в Разпореждането от 08.10.2026г. на Председателя на І т.о. на ВКС несъдържащо подпис изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба. Настоящият състав установи, че съдилищата са сезирани с иск по чл. 216 ДОПК по отношение на имот, чиято данъчна оценка е 10 835.42 лв., каквато е цената на иска, но касаторите - физически лица имат качеството на потребители, тъй като са закупили процесното паркомясто като собственици в режим на СИО на апартамент № 16 на четвъртия етаж в същата жилищна сграда, в сутерена на която се намира процесното паркомясто - т.е. купувачите са придобили стока по смисъла на §13, т. 13 от ДР на ЗЗП, поради което преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед разпоредбата на чл.113, изр. второ ГПК и същият на това основание е допустим. Процесуална пречка за допустимостта на производството по чл.288 ГПК обаче е обстоятелството, че са останали неизпълнени дадените от администриращия съд указания в разпореждане № 24299/03.09.2026г. на СГС по в.гр.д.№ 11477/2025г., а именно - подписване на изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, приложено към касационната жалба (последната е подадена на дата 07.07.2026г. и е подписана от процесуалния представител на касаторите адвокат Г.В. от САК). Тези указания са редовно връчени на 29.09.2026г. на адв. В., който, вместо да представи подписано от него изложение, е депозирал екземпляр от предходно подписаната от него касационна жалба, ведно с положени върху нея от касаторите подписи. Този документ неправилно е пришит по настоящото дело след касационната жалба, като втори екземпляр от нея, въпреки че, видно от ЕИСС, той е изпратен като приложение към молба вх.№ 126029 от 30.09.2026г., с която пълномощникът счита, че отстранява нередовностите в изпълнение на разпореждане № 24299/03.09.2026г. на СГС. Администриращият съд не е констатирал този пропуск, водещ по същество до неизпълнение на указанията по цитираното разпореждане. Намиращото се в кориците на делото единствено изложение (л.20-30) и към настоящия момент не съдържа подпис на адв. Г. В., от чието име е изготвено. По тези съображения и поради неизпълнение на дадените указания по разпореждане № 24299/03.09.2026г на СГС, което настоящият състав констатира, на основание чл. 286,ал.1,т.2 във вр. с чл.284, ал.2 ГПК касационната жалба следва да бъде върната. С тези мотиви ВКС, състав на ТК, І т.о.