Определение № 548 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М. ,Ц. Й. Д. и А. Д. чрез адв. С. К. срещу решение №218от 19.07.2011г. по гр.дело № 255/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №40 от 17.03.2011г на Великотълновски окръжен съд, срещу касаторите уважен е иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, по отношение на кредитора Б. П. Б. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане ,като въпроси се поставят поддържаните от ответниците възражения по основанието на иска -дали ищецът е кредитор с действително вземане е какво е съдържанието на това понятие ,при положение че същият се е снабдил с една оборима заповед за изпълнение ,която не се ползва с пресъдено нещо, не следва ли да се разграничават действително от мнимо вземане .Изтъква се основанието по чл. 280 ал.-1 т.3 ГПК ,тъй като в практиката не е изяснено понятието „действително вземане на кредитор” В писмен отговор ответникът Б. П. Б. изтъква ,че изложението не съдържа обосновка на правен въпрос. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставения въпрос в изложението, обемащ няколкото свързано формулирани въпроси във връзка с качеството на кредитор и неговото положително установяване ,както и във връзка с възраженията на ответниците по иска в процеса по чл. 135 от ЗЗД ,включително правоотричащите, е намерил разрешение в практиката на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК и постановеното от въззивния съд решение не противоречи на тази практика. С решение №328/2010г по гр.д№ 879/2009г на ІІІ г.о на ВКС бе обобщено,че поискалият отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си ,от които черпи правен интерес. Качество на кредитор не може да бъде отречено в иницирания от тази страна процес, поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, или неговото съществуване,предвид инцидентно изтъквани пороци на изпълнителното основание.Възражения от подобно естество са неотносими към спора по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка. В случая вземането на кредитора ,за което е налице заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има образувано изпълнително дело ,са оспорвани от ответниците по иска ,но няма данни вземането по изпълнителния лист да е оспорвано по реда на чл. 422 ГПК .При този интерес за ищеца, въззивният съд е приел обстоятелствата за установяващи качеството му на кредитор в съответствие с цитираната трайно установена практика и не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.