Определение № 60397 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3820/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. Н. от [населено място], обл.Ш., подадена чрез процесуалния му представител адв.В. П. от Шуменска адвокатска колегия срещу определение № 211 от 14.7.2021 г, постановено по гр.дело № 239/21 г на Окръжен съд-Шумен, първи състав, с което е потвърдено определение от 10.5.21 г, по гр.дело № 2520/20 г по описа на РС-Шумен, с което е спряно производството по делото и Н. е осъден да заплати на „Електроразпределение Север“АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на основание чл.78 ал.8 ГПК. В частната жалба се подържа, че определението неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100 на 50 лв. Ответникът по частната жалба „Електроразпределение Север“АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Г..Счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е прието, че е налице основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по образуваното от Н. гражданско дело с предмет обезщетение за пропуснати ползи от неизползване на собствения му недвижим имот, поради липса на електричество, предвид неиздаване от страна на ответника на становище за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа, до приключване на ахд № 1706/21 г по описа на Административен съд-София-град, образувано по жалба на ищеца срещу решение на КЕВР.Прието е, че доколкото предявеният иск е по чл.45 ЗЗД и съществен елемент от фактическият му състав е именно противоправността на деянието на ответника, в обжалваното решение на КЕВР пред АС-София-град се дава отговор именно на този въпрос: дали е правомерно или противоправно деянието на ответното дружество.Поради това съдът е приел, че за правилното разрешаване на спора, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на административното производство, с влязъл в сила съдебен акт.Прието е, че решението на административния съд, с което се произнася по валидността на индивидуалния административен акт е задължително и за гражданския съд, когато страните по делото са идентични.Ищецът в настоящото производство е инициирал обжалване на административния акт пред административния съд поради което компетентен да се произнесе по законосъобразността на акта е именно този съд.Спорът по гражданското дело е свързан не със самото изпълнение на решението на КЕВР като административен акт, а с отражението му върху отношенията на страните по делото, които са идентични и по конкретно във връзка с това налице ли е противоправно поведение от страна на ответното дружество, изразяващо се в липса на доставяна електрическа енергия, поради неизпълнение на задължението за присъединяване на имота към електропреносната мрежа в рамките на процесния период 2.5.18 г-11.11.20 г, който съвпада с полученото от Н. становище, за което се отнася произнасянето на КЕВР с решение № Ж-767/19.11.20 г, предмет на обжалване по цитираното по-горе административно дело.Прието е, че действително съгласно чл.17 ал.2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо дали подлежат на съдебен контрол, но косвеният контрол за валидност е недопустим, ако върху административният акт е упражнен пряк съдебен контрол и страната, която се противопоставя на административния акт е страна по обжалването му.Съгласно чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд, изключва косвения съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административния акт по отношение на лицата, участвали в административното производство, поради което след като е налице висящо административно производство по обжалване на административен акт по специалния за това ред, единственият начин гражданския съд да зачете последиците му е са спре производството по гражданското дело до приключване на делото пред административния съд с влязло в сила съдебно решение.Предвид изложеното въззивния съд е потвърдил определението на първоинстанционния, с което производството по делото е спряно. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1/Налице ли е преюдициалност на въпрос, по който има влязло в сила решение на съда, с което решение административният орган не е съобразил ново свое решение. 2/Следва ли са се спре гражданско дело поради преюдициалност на административно дело, ако последното е образувано против решение на административен орган, който не е съобразил решението с друго, влязло в сила решение на съда, при положение, че е бил длъжен. 3/Представлява ли злоупотреба с право издаването на решение на административен орган, обжалвано пред съда, издадено при несъобразяване с влязло в сила решение на съда, ако същият го използва като основание за спиране на друго дело, поради преюдициалност на първото. По така формулираните въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Касаторът не е посочил съдебна практика, на която въззивното определение противоречи.Отделно от въпросите не са обсъдени от въззивния съд и не са обусловили мотивите му.Те са общо теоретични и неясни, отразяващи неточна едностранната интерпретация на касатора на фактите и доказателства по делото.Изложението към касационната жалба не е съобразено и с постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото те изискват страната да мотивира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, нуждаеща се от промяна, вследствие промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени норми, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. От една страна, по този въпрос страната се позовава на съществуваща съдебна практика, при това установена по задължителен за съдилищата начин – като релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга - по същия въпрос прави искане за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто фактически състав изключва заявените предпоставки на първата очертана хипотеза. По горните съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Определеното от съда юрисконултско възнаграждение е в съответствие с действителната права и фактическа сложност на делото и извършената от процесуалния представител правна дейност.Още повече страната е заплатила на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и изложение в размер на 500 лв, а е оценила работата на процесуалния представител на противната страна на 50 лв-т.е десет пъти по ниско, при положение че се касае за дело с една и съща правна и фактическа сложност. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и такова следва да му бъде определено на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 100 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение