Определение № 393 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. С. срещу определение № 10 от 24.4.2020 г., постановено по ч. гр. д. № СП 10 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 37 от 25.03.2020 г. по ч. гр. д. № С-36/2020 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено друго за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество против касатора за отнемане на незаконно придобито имущество с цена на иска 2 490 656,84 лв., чрез налагане на поисканите от комисията обезпечителни мерки. Касаторът твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и наложените обезпечителни мерки да бъдат вдигнати. Ответникът по частната жалба Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество смята частната жалба по същество за неоснователна. Върховният касационен съд, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Съгласно чл.396, ал.2, изречение последно от ГПК определението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. В случая обжалваното определение е валидно, допустимо и не е очевидно неправилно, поради което не са налице хипотезите за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280, ал.2 от ГПК. Касаторът желае касационното обжалване на въззивното определение да бъде допуснато поради противоречие с решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС, решение № 137 от 02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г. на ВКС, решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 425 от 31.05.2019 г. по дело № 171/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС. Излага доводи относно липсата на извършена от въззивния съд съпоставка между придобити доходи, приходи или финансиране и придобито имущество, и направени разходи за установяване на значителното несъответствие §1, т. 2, т.3, т. 4 и т.8 от ДР на ЗПКОНПИ. Смята за неправилен извода на въззивния съд, че преминалите суми по банкови сметки и предоставени и върнати заеми следва да се отчитат при изчисляване на общата стойност на наличното имущество в края на изследвания период. Тези твърдения и доводи на касатора не са достатъчни, за да се допусне касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Фазата по селекция на касационните жалби е задължителна в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, като предхожда и предпоставя разглеждането на жалбата по същество и проверката за правилността на обжалвания акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС в тежест на касатора е формулирането на процесуалния или материалноправния въпрос по делото, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, по който той желае да бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Всъщност изложените в частната касационна жалба съображения не могат да послужат като основание за отмяна на мерките, обезпечаващи бъдещия иск. Тези доводи и възражения предполагат събиране и преценка на доказателства в хода на делото и предоставяне възможност на страните да опровергават тези доказателства в публичен съдебен процес. Отмяната на обезпечителните мерки още преди началото на процеса означава да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението, което би било в противоречие с разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение