Определение № 150 от 28.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 816/2012 г.

ВКСI търговско отделение28.05.2013 г.докладчик Радостина Караколева

Диспозитив

ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на Д. Д. Д. срещу решение № 191/02.07.2012 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 241/2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 816/2012 г. пред ВКС, ТК, І ТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Д. Д. приподписана от адвокат С. С. срещу решение № 191/02.07.2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 241/2012 г. Ответниците по жалбата – [фирма] /в открито производство по несъстоятелност/ и Л. М. Б. – синдик на [фирма] /н/ не взимат становище по жалбата. Касационната жалба е недопустима. Решението на ВАС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и чл.34 ЗЗД от Л. М. Б. като синдик на [фирма] /н/ срещу дружеството и Д. Д. Д.. Иска се прогласяване нищожност на извършени плащания от дружеството в открито производство по несъстоятелност, двете плащания са индивидуализирани като размери – по 10000 лв. всяко и дати за превод: № 1/31.01.2009 г. и от 31.07.2009 г., иска се и връщане на даденото на извършилото плащанията дружество в несъстоятелност с предявени искове по чл.34 ЗЗД. Исковете са уважени от Варненски окръжен съд, чието решение е потвърдено от ВАС, като съдът е преценявал значението на датите на плащания за основателността на предявените искове с оглед извършването им в подозрителния период и изискването на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. Спорът е по търговско дело по смисъла на чл.365 т.4 ГПК. Предявените претенции са по обективно съединени искове, всеки индивидуализиран с размер и дата на плащане, която е от значение за преценката на основателността, респективно неоснователността за сочената нищожност на извършеното плащане. Така са и разгледани исковете от съдилищата, макар в диспозитива да са посочени претенции в общ размер 20000 лв., но и датите на извършени плащания. Щом това е така и всяка от предявените претенции е с цена 10000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол - чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС се прекрати. Мотивиран от горното, съдът:

Цитирани разпоредби

6