Определение № 50187 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2810/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. срещу решение № 260017 от 18.03.2022 г. по в.гр.д. № 278 /2021 г. на Софийския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260012 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 351 /2019 г. на Свогенския районен съд, с което е уважен предявеният от Р. П. Х. срещу жалбоподателката насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 12 923.60 лева, представляваща половината от заплатената от ищеца продажна цена и разноски по сключения на 08.09.2011 г. договор за продажба на недвижим имот, представляващ УПИ, застроен със склад – метална конструкция. Ответникът по касационната жалба Р. П. Х. не е подал писмен отговор. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото срещу въззивно решение, в частта, в която не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За въззивното решение: Съдът е приел от правна страна, че с насрещния си иск Р. Х. е поискал връщане само на това, което е дал и с което бившата му съпруга се е обогатила, придобивайки дял от закупения имот вследствие на прекратяване на брака. По отношение на този имот е допусната делба между съпрузите (съсобствеността им по отношение на процесния имот е установена с влязло в сила решение). Фактите, които пораждат вземането за неоснователно обогатяване не покриват никоя от хипотезите на чл.29 и чл.30 СК. Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че искът по чл.59 ЗЗД е допустим. Съдът е разяснил фактическия му състав. Като е съпоставил датите на договора за покупко-продажба, на договора за ипотечен кредит, на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху личен имот на ищеца и извлечението на разплащателната сметка на ищца за движението на средствата му, въззивният съд е приел извода, че ищецът е погасил лично и изцяло от банковата си сметка заемните средства, получени по сключения от него договор за банков кредит, с който са били заплатени продажната цена и разходите за закупуване на имота, който е попаднал в с.и.о. на страните, по-голямата част от дължимите суми са заплатени след фактическата раздяла между страните, настъпила през 2015 г. По делото няма доказателства, че кредитните средства са били предназначени или използвани за задоволяване на текущи или други нужди на семейството на ищеца (не за придобиването на процесния недвижим имот). По наличието на основание за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба, подадена в последния ден от срока за касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на очевидна неправилност на обжалваното решение, за което не сочи никакви конкретни доводи. Не сочи никакви конкретни пороци на въззивното решение. По наличието на основанието „очевидна неправилност“: За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, процесуалният закон не поставя изискване за формулирането на правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В настоящия случай подобни пороци не се обосновават от касатора, налице е единствено бланкетно позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. При запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). В допълнително представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване (след указания на въззивния съд, дадени след изтичане на срока за обжалване и без наличие на основания за това поради редовността на касационната жалба) жалбоподателката извежда следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебна практика на ВКС и че това представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Ако единият съпруг е закупил недвижим имот по време на брака с кредитни средства, как следва да се уредят отношенията между тях (бившите съпрузи) след прекратяване на брака, ако кредитът е погасен след прекратяването му? Какъв е характерът на тези средства? Ако предназначението на кредита е закупуването на недвижим имот по време на брака, обуславя ли предназначението му извод, че е разходван за задоволяване нуждите на семейството? Какъв е характерът на средствата, с които се погасява кредит с кредитополучател единият съпруг по време на брака и преди фактическата раздяла? Дължи ли изплащане на съответна част другият съпруг за изплатен по време на брака кредит на съпруга, с който е закупен недвижим имот? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички доказателства, твърденията и доводите на страните правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, защитните позиции на страните и да изведе изводите си въз основа на тях? Тъй като в касационната жалба, която е подадена в последния ден на срока за касационно обжалване и която е редовна, жалбоподателката (нейната процесуална представителка) се е позовала единствено на очевидна неправилност на решението, което е посочила и като единствено основание за допускане на касационно обжалване, каквато обаче настоящият състав не установява, то въпросите, които са формулирани в изложението за допускане на касационно обжалване, което е подадено след изтичането на срока за касационно обжалване и без основание (поради редовността на касационната жалба), не следва да се обсъждат. Отделно от това, те не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, защото в касационната жалба липсват доводи за неправилност, по които ВКС да се произнесе в решение по чл.290 ГПК в случай, че допусне касационно обжалване. Поради което и без да се изследва дали е налице допълнително основание за допускане на касационно обжалване по отношение на тези въпроси, следва да се приеме, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от изложеното и единствено за пълнота може да се отбележи, че в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателката и доказателствата, от които се установяват фактите, на които те са основани и че приетото от въззивния съд по същество не е в противоречие, а в съответствие с установената практика, включително с приетото с решението по гр.д. № 4625 /2017, на I г.о. на ВКС, с решението по гр.д. № 3814 /2020, на I г.о. на ВКС и с решение по гр.д. № 6452 /2013, на IV г.о. на ВКС, на които се позовава жалбоподателката, за възникването на облигационно вземане на единия бивш съпруг срещу другия след прекратяване на брака при погасяването от единия съпруг с лични средства на поети по време на брака парични задължения по договор за кредит за придобиване на имот в с.и.о., както и за значението на заплащане на заем по време на фактическа раздяла. Приетото е в съответствие и с решението по т.д. № 2693 /2014, на II т.о. на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, за значението на заплащане след фактическа раздяла на заем, взет за нуждите на семейството. Предвид изложеното не са налице основанията по чл.280, ал.2, пр.3 и ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство касационната жалбоподателка няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът