Определение № 4801 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3735/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. П. и В. Н. П., подадена чрез пъномощника им адв. Й.-Г., срещу Определение на ВКС, III г.о., постановено на 26.06.2025 г. по к. гр. дело № 1066/2025 г., с което касационната им жалба против въззивно решение № 175 от 23.12.2024 г. постановено по гр. д. № 320/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол, е оставена без разглеждане. Частните жалбоподатели поддържат, че исковете за нищожност на упълномощителна сделка, каквито са процесните, за разлика от тези за унищожаемост, са неоценяеми, поради което разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.4 ГПК, на която съставът на ВКС се е позовал, за да определи цената на исковете, не намира приложение. Аргумент в подкрепа на така застъпената теза се сочи и че съдилищата са събрали държавна такса като за неоценяеми искове. Изложено е още, че тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, е неотносимо към процесния случай, тъй като то третирало завещание, а не упълномощаване. Накрая, според частните жалбоподатели, дори да се приеме, че исковете за нищожност на упълномощителна сделка са оценяеми, то въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по тях, подлежи на касационно обжалване, тъй като според приетата пред първоинстанционния съд експертиза пазарната стойност на недвижимия имот била в размер на 7 800 лв., т.е. над предвидените 5000 лв. по чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред друг състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От ищците Т. Н. и Р. Н. срещу П. и В. П., сега частни жалбоподатели, са предявени множество обективно съединени искове в условия на евентуалност, съответно – за нищожност поради липса на форма на две упълномощителни сделки за разпореждане с недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], евентуално – за тяхното унищожаване поради грешка или измама, за признаване за относително недействителен спрямо ищците на договора, сключен въз основа на оспорените пълномощни, а евентуално – за неговото разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неплащане на цената. Данъчната оценка на имота е 2 137.60 лв., а цената, на която е бил продаден – 2 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, цената на иска за нищожност, унищожаемост или за разваляне на договор с предмет – собственост или други вещни права върху недвижим имот, е равна на данъчната оценка на този имот, а ако такава оценка няма – пазарната цена на вещното право. По силата на чл. 44 ЗЗД, по отношение на едностранните сделки се прилагат съответно правилата за договорите. Ето защо, цената на иск за нищожност или унищожаемост на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот (както и цената на иск за нищожност или унищожаемост на завещателно разпореждане с недвижим имот) се определя именно по посочения ред. Дадените разяснения по този въпрос в т.1 от тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, макар и посветени на завещанието, намират приложение и по отношение на упъномощаването. Процесуалният закон в цитирания чл. 69, ал. 1, т.4 ГПК не съдържа отделни правила за определяне на цената на иск за нищожност от тези за унищожаемост на сделка с недвижим имот. Ето защо и с оглед данъчната оценка на процесния имот, която е в размер на 2137.60 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК. Според последната цитирана разпоредба не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. По аргумент от чл. 69, ал. 1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, при наличие на данъчна оценка за имота е без значение пазарната му стойност, определена в хода на производството. Горното е съобразено и от първоинстанционния, и от въззивния съд, които по така предявените искове са събрали държавна такса по т.1 предл. последно от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не по т.3 от същата (като за неоценяем иск). По изложените съображения обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, трето отделение