Определение № 216 от 31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 931/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, срещу определение от 05.03.2021 г. по в. т. д. № 2651/2020 г. на Апелативен съд София, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на производството по конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. В жалбата излага доводи, че преценката на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК е неправилна. Нито една от нормите в Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, чиято конституционосъобразност ще бъде преценявана в рамките на к. д. № 9/2020 г., не е приложима по делото. Предявените срещу „ИНГ Банк Н.В.“ искове се отнасят до прихващане, извършено на 26.11.2015 г., докато § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./ придават обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията му от 28.11.2014 г., като същата се прилага считано от 20.06.2014 г. Процесното прихващане е извън темпоралния обхват на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, поради което сочената норма няма как да е приложима по делото. Оттук следва и липсата на основание производството по въззивното дело да бъде спряно. Ответникът по жалбата „ИНГ Банк Н.В.“, чрез процесуалните си представители, я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Заявява, че е налице спор между страните относно приложимото материално право, поради което въззивният съд не би могъл отнапред да вземе становище по този въпрос, съответно да приложи като последица от това правилото на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Заявява становище и, че вземанията на банката, с които е направено прихващането, са възникнали много преди датата 26.11.2015 г., поради което теоретично би могло да се окаже, че приложение все пак намира чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията към ДВ бр. 22/13.03.2018 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Производството по в. т. д. № 2651/2020 г. е образувано по въззивна жалба на лицата, осъществяващи функциите синдик на „КТБ“ АД /н./, срещу решение № 260075/30.09.2020 г. по т. д. № 1541/2017 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявени от тях срещу „ИНГ БАНК Н.В.“ при условия на евентуално съединяване искове по чл. 3, ал. 3, вр. с ал. 2, изр. II ЗБН, евентуално по чл. 59, ал. 5 ЗБН, евентуално по чл. 59, ал. 3 ЗБН с предмет извършено на 26.11.2015 г. прихващане на вземания. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд София, като е счел, че решението по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България би имало значение за произнасяне на въззивната инстанция, предвид обстоятелството, че е образувано по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1 - 4, §6, ал.1 - 2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, чл. 60а, ал. 1 от ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, § 16 от ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./, е постановил спиране на производството по в. т. д. № 2651/2020 г. до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд София определение е неправилно. За да се разреши повдигнатият процесуален спор, следва да се има предвид конкретния предмет на въззивно дело № 2651/2020 г. Същото е за проверка законосъобразността на решение, постановено от СГС, по предявени искове за установяване нищожността, евентуално прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на възражение за прихващане на вземания, извършено от „ИНГ БАНК Н.В.“ на датата 26.11.2015 г. Спорът между страните се разпростира и относно обстоятелството кое материално право е приложимо към развилите се облигационни отношения между „ИНГ БАНК Н.В.“ и „КТБ“ АД – българското или нидерландското, предвид обстоятелството, че атакуваната сделка е с международен елемент, обусловен от седалището на ответника в Кралство Нидерландия. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че приложение следва да намери нидерландското право, което не предвижда възможност, при която може да се атакува като нищожно или непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на банката прихващането, извършено с изявление на „ИНГ БАНК Н.В.“. Ще следва да бъдат споделени доводите, изложени в частната жалба, че в случая следва да бъде преценено внимателно приложното поле на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, с която се придава обратно действие на правилото, регламентирано в чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от датата 20.06.2014 г. Дори сочената разпоредба да бъде обявена за противоконституционна от Конституционния съд това по никакъв начин няма да рефлектира върху правилното разрешение на правния спор, с който е сезирана въззивната инстанция по в. т. д. № 2651/2020 г., тъй като предмет на исковете е прихващане, извършено в момент, следващ датата 20.06.2014 г., както и датата, на която е приета разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ бр.98/28.11.2014 г./ Ето защо, действително спорът между страните е извън „темпоралния обхват“ /според частния жалбоподател/ на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г./. Това обстоятелство препятства изпълнение на изискванията, регламентирани в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, който гласи, че, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, исковото производство се спира. Разпоредбата на § 8 ЗИДЗБН се оказва неприложима в случая, още повече като се ценят и възраженията, повдигнати от ответника, че българското законодателство не е приложимо по отношение на възникналия между страните спор. Вън от изложените по – горе съображения, на самостоятелно основание определението следва да бъде отменено и поради постановяване на решение по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България на датата 27.05.2021 г., с което производството е приключило. С осъществяване на този факт са отпаднали пречките за движение на производството по в. т. д. № 2651/2020 г. Следователно, налага се извод, че атакуваното определение като неправилно следва да бъде отменено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС