Определение № 14 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от с Присово, обл. В. Търново, подадена от пълномощника му адв. Вл. Н., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 264 от 19.07.2009г. по в.гр.д. № 509/2009г., с което е осъден С. С. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Т. И. С. сумата 900 лв. и на И. Г. С. сумата 300 лв., съставляващи обезщетение за ползване на собствения им лек автомобил, подробно описан в решението, ведно с разноските по делото. Ответниците по касация Т. И. С. и И. Г. С., двете от гр. В. Търново, в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Предмет на делото са два иска, предявени срещу С. С., от Т. И. С. за сумата 3 712,50 лв. и от И. Г. С. за сумата 1237,50 лв., съобразно уточнението в молбата от 10.11.2008г. Исковете са уважени в размер на 900 лв. по отношение на първата ищца и в размер на 300 лв. по отношение на втората. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалване пред ВКС не подлежат въззивните решения с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая обжалваемият интерес по отделните предявени за общо разглеждане искове е под 1000 лв. По изложените съображения касационната жалба на С. С. следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд