Определение № 198 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 169/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. С. от[населено място] чрез процесуалния представител-адвокат Сотиров против въззивно определение №1061 от 19.01.2011г.по в.ч. гр.д.№13013 по описа за 2010г. на С. градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.10.2010г. по гр.д.№5716/2010г.на РС София,като е върната исковата й молба против Музикален театър в частта,в която се предявени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от извършено през 1993г. уволнение в размер на 20 000 000 евро.Счита същото за неправилно,поради което иска да бъде отменено и делото върнато със задължителни указания. Не сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и не формулира въпрос,във връзка с които да се извърши преценка дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата и дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/пред вид препращащата норма на чл.274 ал.3 от ГПК/.Излага доводи за неправилност на постановения акт и заявява,че оттегля искането си за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случая въззивният съд е потвърдил определението на районния съд за връщане на исковата молба,тъй като ищцата не е изпълнила двукратно дадените й с разпореждания от 29.07.2010г.и от 27.10.2010г.указания за отстраняване на нередности/за уточняване на претендираните вреди/. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното: Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.В случая –такъв не се сочи.Както беше посочено в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС –в този случай касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касаторът е длъжен да посочи въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Това е така, защото този въпрос-като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките,в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частната касационна жалба. Съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от изложените твърдения, както и от сочените факти и обстоятелства в жалбата. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдър-жание от това, което ще изведе съдът.Извън горното- без посочен въпрос –като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол – е изключена възможността да се разглеждат и допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение