Определение № 3069 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1192/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД срещу решение №111 от 19.03.2024 г. по в.т.д.№688/2023 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №241 от 17.07.2023 г. по т.д №8/2023 г. на ОС Стара Загора в частта, с която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Е. П. разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното и изплащане и сумата 75 020.25 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за изследвания, лечение, процедури, интервенции и възстановяване, вследствие на ПТП от 07.09.2020 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до окончателното и изплащане. В жалбата се излагат съображения, че искът за обезщетение за имуществени вреди е недопустим, предвид липсата на извънсъдебна претенция на увреденото лице, чрез посочване на конкретен разход за лечение пред застрахователя, поради което в тази част решението е недопустимо, а в останалата - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани и относими доказателства по делото и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2, вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК. 2. Неизлагането на мотиви във въззивното решение за размера на присъденото обезщетение води ли до нарушение на чл.236, ал.2, вр. чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и до необоснованост и очевидна неправилност на решението. 3. Липсата на извънсъдебна претенция на увреденото лице пред застрахователя, изразяваща се в конкретен разход за лечение и предявен след това пред съд, като предмет на иск за имуществени вреди, следва ли да се отхвърли като недопустим, поради неспазване на рекламационното производство, регламентирано в КЗ. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата ищца. Установил е, че на 20.09.2020 г. ответното дружество е било уведомено за настъпилото ПТП, като през 2021 г., в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищцата е предявила застрахователна претенция, по която в ответното застрахователно дружество са образувани три броя щети, но на 14.07.2022 г. е получила „уведомление-отказ“ за изплащане на застрахователно обезщетение за претендираните от нея неимуществени и имуществени вреди, поради липсата на основен елемент от фактическия състав на деликта - противоправно поведение на делинквента, според представените със застрахователната претенция доказателства. В този смисъл е приел, че за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез искове по чл.432, ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, в резултат на причинените и телесни увреждания при процесното ПТП, като спорът между страните е във връзка с размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата и с наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат. Анализирайки приетите по делото доказателства, вкл. заключението на комплексната СМАТЕ и свидетелските показания, е установил, че: 1. при ПТП от 07.09.2020 г. са причинени тежки телесни увреждания на ищцата - политравма /множествена травма/, хеморагичен шок, руптура /разкъсване/ на лява хемидиафрагма /левия купул на диафрагмата/ с 17 херниране /навлизане/ на стомаха, флуксура лиеналис /част от слезката/ и чревни бримки в гръдната клетка, хемоперитониум /свободна кръв в коремната кухина/, ретроперитониален хематом /кръвонасядане зад коремницата с образуване на съсирек в коремната област/, хемопневмоторакс в ляво /набиране на въздух и кръв в лява плеврална гръдна кухина/, парциален пневмоторакс в дясно /частично наличие на въздух в дясна плеврална гръдна кухина/, счупване на ребра от 6-то до 10-то в ляво и на 6-то в дясно, контузия на белите дробове, открита разкъсно-контузна рана на скалпа в ляво слепоочно, счупване на поясни прешлени L1-L2-L3, раздробяващо счупване на сакрума /кръстеца, костта, образуваща задната стена на таза/, счупване на десен ацетабулум /таванковидна ямка на таза, в която се намира главата на бедрената кост/, контузия на десния лакът; 2. пострадалата е получила и усложнения на травматичните увреждания в процеса на лечение, а именно: състояние след емпием /гной/ на десен бял дроб и торакотомия; състояние след остеосинтеза на сакрум с последваща супурация, дехисценция и реостесинтеза; сепсис; септичен шок; остър респираторен дистрес синдром; увреждане на седалищен нерв, придобито плоско стъпало на базата на пареза на нервус фибуларис с ограничени движения на глезена и лявото ходило; травматична инконтиненция на урина и фекална инконтиненция. 3. през целия период на лечение и възстановяване, ищцата е прекарала близо четири месеца в различни болнични заведения, били са й извършени шест оперативни интервенции (вкл. интервенция в клиника в Кипър, която е извършена лапароскопски по миниинвазивен метод и е била необходима за облекчаване и възможност за възстановяване на усложненията от травмата на сакрума с притискане на коренчета и нарушения в областта на седалищния нерв, като такъв вид оперативна намеса не се извършва в клиника в България от български специалисти), като всяка една от тях била съпроводена с много физически болки, а след всяка една от множеството операции се нуждаела от постоянни чужди грижи, тъй като не можела да се обслужва сама; 4. ищцата е била в отпуск по болест девет месеца - общо 272 дни, през които освен болнично лечение, е било проведено и домашно лечение с периодични посещения за прегледи при специалисти; 5. в началото, след ПТП ищцата е изпитвала болки по цялото тяло, впоследствие болките се формирали предимно от кръста надолу, по левия крак, и в областта на таза, психически е била нестабилна и отчаяна, че до края на живота си ще има проблеми с левия крак, като е посещавала психолог и не е била в състояние да отглежда сина си; 6. през целия период на лечение, а и досега ищцата приема обезболяващи лекарства - в началото „Морфин” и „Лидол”, а към момента ежедневно приема „Паратрамол”, „Диклоневровит” и „Лирика”; 7. помощни средства ищцата използвала до края на месец май 2021 г., когато започнала да се раздвижва без чужда помощ, като от датата на ПТП и до настоящия момент, въпреки проведеното лечение, ищцата продължава да изпитва силни болки в таза, слабост на левия крак, като болките и се влияят от физическа дейност, температурата и влажността на въздуха. Като е съобразил изложеното, а така също и възрастта на ищцата - 25 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида, характера и броя на телесните увреждания на пострадалата, продължителността и степента на претърпените болки и страдания от тези увреждания, психическия, битов и социален дискомфорт, продължителността и сложността на проведеното лечение на пострадалата, която е претърпяла шест оперативни интервенции, множество рехабилитации, продължителността на възстановителния период, който следва да продължи и в бъдеще, прогнозата, че до края на живота ще остане травмата на седалищния нерв, която не дава нормално движение на долния крайник, тъй като има пареза, както и инконтинециите на урина и фекалии, неудобствата и ограниченията на пострадалата в личен, социален и трудов характер, невъзможността и да се грижи за своето дете, поради парезата на крака, въззивният съд е счел за справедлив размер на дължимото обезщетение за причинените и неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес, в резултат на тежките телесните увреждания, които са и причинени при ПТП, сумата от 250 000 лв. По отношение въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е счел, че настъпилите травматични увреждания са резултат и на противоправното поведение на ищцата, която ако е била с поставен предпазен колан, би била в състояние да се задържи на задната седалка на автомобила и уврежданията биха били много по-слабо изразени, а в случая травматичните увреждания на ищцата са в резултат на свободното придвижване на тялото и в пространството на автомобила и вследствие на удари в части на автомобила, както и от изпадане на тялото от купето и притискането му от автомобила. Изразил е становище, че действията на делинквента и пострадалата обаче не в еднаква степен са допринесли за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП, като е намерил, че количественият израз на съпричиняването на вредоносния резултат ищцата е в размер на 20%, тъй като от заключението на КСМАТЕ се установява, че с правилно поставен предпазен колан, тя би получила телесни увреждания в много по-лека форма, вид и степен или би получила черепно-мозъчна травма, а деянието на делинквента, което е квалифицирано и като престъпление по НК, за който е бил осъден с влязла в сила присъда, е по-тежко, поради което е достигнал до извод, че неговият принос за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП е 80%. С оглед изложеното и при съобразяване с определения процент на съпричиняване е приел, че ответното дружество дължи заплащане на сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди (50 000 лв. от които заплатени в хода на съдебното производство). От представените писмени доказателства - 12 броя фактури с касови бонове и заключенията на КСМАТЕ и ССЕ е установил размера на претърпените от ищцата имуществени вреди от 93 775.31 лв., който също е намалил с 20% принос на пострадалата за вредоносния резултат. Намерил е за неоснователно възражението на застрахователя срещу дължимостта на сумата 76 596.80 лв., платена за извършената оперативна интервенция в клиника в Кипър (тази абсолютно необходима за подобряване на здравословното състояние високоспециализирана медицинска интервенция е извършена с цел положителна посока за възстановяване на притиснати или нарушени нервни окончания, а неизвършването й не би дало никаква надежда за възстановяване на засегнатите функции). Изложил е съображения, че обстоятелството, че в застрахователната претенция на ищцата тази сума не е била посочена и се заявява едва с предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ пред съда, е без значение, тъй като в застрахователната претенция пострадалото лице може да посочи определен от него размер на дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но може да не ги посочи като размер и да предостави определянето им от застрахователя - непосочването на всички претърпени вреди в застрахователната претенция, не води до неоснователност на иска, при разглеждането на който следва да се докаже действителния размер на претърпените имуществени вреди, а съдът определя по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД, дължимия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Намерил е за неоснователно и възражението срещу дължимостта на сумата от 17 178.51 лв. за платени консумативи, болнично лечение, лекарства и др. (само в една фактура има разход 1.40 лв. за лакочистител и очевидно е платен, за да се отстрани лак от ноктите на пострадалата, тъй като това е било задължително при провеждането на лечението й, а както сочи и вещото лице, закупените кремове и шампоани са били използвани, тъй като ищцата е имала множество козметични дефекти, и за облекчаване на дискомфорта са били необходими козметични кремове, които се изписват при оперативни намеси). Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено, в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищцата е предявила застрахователна претенция, по която в ответното застрахователно дружество са образувани три броя щети, но на 14.07.2022 г. е получила „уведомление-отказ“ за изплащане на застрахователно обезщетение за претендираните от нея неимуществени и имуществени вреди, поради липсата на основен елемент от фактическия състав на деликта - противоправно поведение на делинквента, според представените със застрахователната претенция доказателства. С оглед изложеното и при установена по делото осъществена процедура по чл.498 КЗ, не се установява наличие на евентуална частична недопустимост на решението, поради което на това основание и по свързания с него трети въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Дори обаче да се възприеме тезата на касатора, че по отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди по същество не е проведена процедура по чл.498 КЗ (която теза не се основава на установените по делото факти и която въззивният съд не е възприел, давайки подробен отговор на възраженията на ответника), в случая е несъмнено, че становището на застрахователя безспорно удовлетворява хипотеза на чл.498, ал.3 КЗ и правен интерес на пострадалата от предявяване на претенцията по исков път. Съдържанието на визираната процедура по чл.498 ТЗ на практика е осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора (искова молба с приложения и отговор на същата), като е напълно безсмислено преповтарянето й формалистично, извън вече образуваното съдебно производство, при положение, че отговорът на застрахователя предпоставя предявяване на претенцията по съдебен ред, както е в процесния случай (в този смисъл споделяното от настоящия състав определение №60368 от 21.10.2021 г. по ч.т.д.№1947/2021 г. на ВКС, ТК). С оглед изложеното в случая не се установява наличие на евентуална частична недопустимост на решението, поради което на това основание и по свързания с него трети въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна при постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Преценил е експертните заключения, свидетелските показания и писмените доказателства, като е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи и е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след подробно произнасяне по всички доводи и възражения на ответното застрахователно дружество. Въззивният съд е обсъдил, анализирал и оценил подробно и задълбочено всички установени по делото факти и обстоятелства, които с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. и в практиката на ВКС, са относими при определяне на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като вкл. е взел предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Също така е видно, че в решението се съдържа подробен анализ на приетите доказателства, с оглед установяване на фактите, относими към твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат и неговата степен и е достигнал до собствени изводи въз основа на всички събрани по реда на ГПК доказателства по делото, след отговор на направените от страните възражения. Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършеното от пострадалата нарушение и степента на обективния принос е определена след отчитането на поведението на делинквента и пострадалата, като предпоставка за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради и което решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване по останалите формулирани в изложението въпроси. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като въззивният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите му изводи са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Тъй като в случая по делото е установено, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която в полза на ищцата е присъдена сума в размер на 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, която е и заплатена от ответното дружество в хода на производството, несъмнено е, че са налице категорични доказателства, че ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В светлината на изложеното се опровергава осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/, поради което и независимо от изхода на спора по касационната жалба, присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗА, не се следва. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,