Определение № 42 от 03.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1081/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – [населено място], срещу решение №677 от 13.04.2020г., постановено по в.т.д.№4149/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №673/30.03.2018г. по т.д.№7130/2015г. на СГС, ТО, VІ-5 състав, в обжалваната му от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД част.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е приел за установено сбъдването на застрахователното събитие, игнорирайки част от доказателствата, а други от тях – тълкувайки ги превратно и обсъждайки ги частично, едностранчиво и повърхностно. Според касатора обективният анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, сочи, че в случая се касае за инсцениране на застрахователно събитие (опит за застрахователна измама), което от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск. В тази връзка и след обсъждане на доказателствата по делото – експертизи, свидетелски показания и видеозаписи, в касационната жалба се излагат доводи относно механизма на настъпване на увредите и наличието на причинна връзка, които изключват възможността твърдяното от ищеца застрахователно събитие да е настъпило на 22.06.2015г. с участието на трите автомобила, при което да са причинени процесните имуществени вреди на застрахования автомобил. Отделно се поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил доводите на застрахователя във връзка с представените пред въззивния съд доказателства, относими към размера и основанието за заплащане на претендираното обезщетение. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск с присъждане на разноски за трите инстанции, а при условията на евентуалност – връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните четири правни въпроса, които според касатора са относими за правния спор и са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1 „Относно задължението на съда при извършване на допуснат оглед на веществено доказателство – оптичен носител (DVD-R), съдържащ видеозаписи, по реда на чл.204 ГПК да състави протокол, в който да отрази констатациите си при спазване на изискванията на чл.204, ал.3 ГПК.“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №136/11.04.2011г. по гр.д. №602/2010г. на ВКС, ІV г.о.

2. „ Относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора.“ Според касатора въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №548/06.12.2010г. по гр.д. №1119/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №37/29.03.2012г. по гр.д. №241/2011г. на ВКС, І г.о. и решение №34/22.02.2012г. по гр.д.№652/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

3. „ Относно задължението на съда при противоречащи становища на съдебни експертни заключения да изложи съображения и мотиви защо кредитира само едно от тях.“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №189/27.12.2018г. по гр.д.№4966/2017г. на ВКС, І г.о.

4. „ Относно задължението на съда при обосноваване на съдебния акт и изграждане на вътрешното си убеждение да спазва и прилага правилата на формалната логика и рационалното мислене с присъщите им рационални концепции, теории и други мисловни операции, които отразяват явленията и процесите чрез вътрешни им връзки и универсални закономерности.“ Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с постановките в решение №246/28.12.2018г. по гр.д.№4719/2017г. на ВКС, ІV г.о. и решение №205/02.11.2016г. по гр.д.№1499/2016г. на ВКС, І г.о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца К. А. Б., в който се твърди, че касационната жалба е недопустима, тъй като в нея не се сочи допуснато от въззивния състав конкретно материалноправно или процесуалноправно нарушение, а единствено с жалбата се цели пререшаване на спора. Отделно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба с твърдение, че съдът подробно е обсъдил доводите и възраженията на застрахователя, както и доказателствата относно механизма на произшествието, основанието и размера на дължимото обезщетение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №673/30.03.2018г. по т.д.№7130/2015г. на СГС в обжалваната му от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. А. Б. сумата 25 500лв. – застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на л.а.„Мерцедес“ Е 220 с рег. [рег.номер на МПС] при ПТП, настъпило на 22.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015г., както и сумата 581.93лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.08.2015г. до 09.11.2015г. Въззивният съд е потвърдил решението на СГС и в обжалваната от ищеца К. Б. отхвърлителна част като в тази му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният състав изчерпателно е посочил доказателствените средства и събраните въз основа на тях доказателства, относими за правния спор между страните по чл.208 КЗ (отм.). За установяване на застрахователното събитие съдът се е позовал на следните представени по делото писмени доказателства: 1.) протокол с №1593673 и №1593674, съставен на 22.06.2015г. в 20.35ч. от автоконтрольор при СДВР, удостоверяващ настъпването на ПТП на същата дата около 20.00ч. в [населено място], [улица], в близост до бензиностанция „Еко“, Долни Богров, с трима участници - „Форд Мондео“, управляван от В. В., процесният „Мерцедес“ Е220, управляван от Б. М. и л.а. „Мазда 323 с рег. [рег.номер на МПС], в който протокол са констатирани вредите в предната част на л.а „Мерцедес“ и механизма на пътнотранспортното произшествие; 2.) щета №51-01300-5750/01.07.2015г., 3.) опис на претенция №51-01300-5750/15 от 23.06.2015г. и 4.) т. н. „разяснение“, в които са описани повредите по застрахования лек автомобил и са посочени обясненията на водача М..

Във връзка с установяване на механизма на настъпване на застрахователното събитие въззивният съд е отразил подробно свидетелските показания на св. В. И. З. - автоконтрольор в „Пътна полиция“, изготвил протокола за оглед на произшествието, показанията на св. И. С. Я. - участник в процесното пътнотранспортно произшествие и показанията на свидетеля С. - служител във фирма за ликвидация на щетите, образувани при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, извършил оглед на процесния автомобил „Мерцедес“ Е 220. Съдът е посочил, че за изясняване механизма на ПТП в първоинстанционното производство са приети заключенията на единична и тройна автотехнически експертизи като в обжалваното решение са отразени констатациите и изводите в заключенията на вещото лице М. от 22.11.2016г. - в двата му варианта, и изводите в заключението от 16.01.2018г. на тройната автотехническа експертиза, извършена от вещите лица Д.., М. и А..

В обжалваното решение е акцентирано и върху констатациите в заключенията на техническите експертизи, извършени от вещото лице Й., вещото лице Д. (основно и допълнително заключение) и вещото лице Т., допуснати за проверка на достоверността на представените по делото видеозаписи, направени от камерите на бензиностанция „Еко“. Съдът е посочил, че в открито съдебно заседание на 21.06.2019г. е извършил оглед на частите от видеоматериала, представляващ презапис върху диск на съдържанието на друг носител (флаш памет), заснет от камерите на бензиностанцията, които по твърдението на процесуалните представители на ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД са относими към т.н. „инсцениране“ на процесното пътнотранспортно произшествие.

На последно място с оглед установяване размера на средствата, необходими за поправяне на вредите съдът е отразил изводите на вещото лице М. в приетото пред първата инстанция заключение от 06.06.2016г, както и приети писмени доказателства, представени от застрахователя, свързани с извършено последващо разпореждане с процесния автомобил след ПТП - договор за покупко-продажба от 23.05.2017г. и застрахователна полица от 20.08.2015г., която обективира сключен между ищеца и друг застраховател – ЗАД „Армеец“ договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет процесния автомобил, както и застрахователна полица от 17.08.2016г. за сключен впоследствие договор за застраховка „Каско“ със ЗК „Л. Инс“ АД.

Въззивният състав е приел за безспорно, че между страните по делото са съществували отношения по застрахователен договор „Каско на МПС“ за процесния л.а „Мерцедес“ Е220, сключен със застрахователна полица №4704140200005081 от 24.10.2014г., със срок на действие от 24.10.2014г. до 24.10.2015г. Със заявление от 23.06.2015г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на процесното застрахователно събитие, станало на 22.06.2015г., удостоверено с протокол №1593673 и 1593674/22.06.2015г., съставен от автоконтрольор при СДВР, като за ликвидиране на щетит е образувана преписка по щета №51-01300-5750/15. С писмо изх.№11584/4.08.2015г. ответното дружество е отказало да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените вреди по съображения, че произшествието, констатирано от органите на СДВР, е реализирано при особени обстоятелства и не се дължи на описаните в протокола за ПТП причини.

На базата на изчерпателно посочените по-горе писмени и гласни доказателства въззивният състав е приел за установени следните обстоятелства, относими за механизма на настъпване на увреждащото пътнотранспортно произшествие и за наличието на причинна връзка между него и на повредите по застрахования автомобил: Процесното ПТП е било предизвикано по твърдения от ищеца механизъм, описан в съставения за това акт, а именно: че ПТП е настъпило при движение на застрахования л.а.„Мерцедес Е 220“, успоредно с л.а „Форд Мондео“, който при маневра ляв завой е ударил мерцедеса отдясно, след което мерцедесът е ударил движещия се насрещно л.а.„Мазда 323“, излязъл е от пътното платно и се е ударил в дърво. Съдът е посочил, че механизмът на предизвикване на процесното произшествие е удостоверен с показанията на свидетеля Я., които пряко установяват релевантния за предмета на спора факт, доколкото като водач на л.а. „Мазда 323“, свидетелят е участник в него и непосредствено е възприел обстоятелствата, свързани с настъпването му. Въззивният състав е акцентирал, че както единичната, така и тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Д., А. и М., не изключват възможността за настъпване на застрахователното събитие по описания от свидетеля механизъм. Посочил е, че според заключението на тройната автотехническа експертиза, излизането на автомобила извън пътното платно не е следствие от инерционни сили, получени от удари с други автомобили, а се дължи на субективните действия на водача на л.а. „Мерцедес Е 220“ с органите за управление на автомобила - газ, спирачка, волан, но с оглед характера на застраховката „Каско“, това становище не се отразява на формирането на крайния извод относно действителното настъпване на застрахователното събитие и причинната връзка между него и подлежащите на обезщетяване вреди. Апелативният състав се е съобразил и с особеното мнение на вещото лице М., според което съобщеният механизъм от водача на л.а.„Мазда 323“ е възможен, но цялостното движение и напускането на пътното платно на л.а. „Мерцедес Е 220“ при този механизъм се е дължало на субективните действия на неговия водач при скорост не по-малка от 70 км/ч. и рязкото навиване на волана.

Според въззивния състав твърденият от ищеца механизъм на предизвикване на ПТП не се опровергава от приетите в първоинстанционното производство видеозаписи от камерите на бензиностанция „Еко“ – [населено място]. В решението е посочено, че видеозаписът представлява физическо възпроизвеждане на доказателствени факти върху специфичен носител – аналогов или цифров и подлежи на непосредствено възприемане от съда чрез уредения в нормата на чл.204 ГПК процесуален способ на огледа като неговата достоверност се основава на точното визуално отразяване на релевантните за предмета на спора факти в обективна, достъпна за възприемане форма, а когато той представлява копие от друг източник, следва да бъде установена по несъмнен начин неговата идентичност с оригинала, от който е снет. Съдът е отразил, че в случая, по делото липсват доказателства за идентичността между представения на дисков носител видеоматериал и източника, от който е изготвено копието, както и между видеоматериала и твърдия диск на записващото устройство, върху който първоначално са били записани данните като единственото доказателство в този смисъл е представеният по делото приемателно-предавателен протокол от 03.10.2016г., който удостоверява предаването на видеозаписите от управителя на бензиностанцията на представител на ответника, при това върху друг носител (флашка), но не и идентичността между записаните върху него данни и записващите устройства на камерите, за което в същия документ се съдържа само твърдение, без доказателствена стойност. Отделно съдът е посочил, че от заключенията на в.л. Й. и в.л. Д. се установява, че качеството на изображенията не позволява идентифициране на заснетите обекти чрез индивидуализиращите ги белези, поради което те не съдържат данни, обосноваващи възражението на ответника за инсцениране на произшествието.

Въззивният състав е изложил съображения за неоснователност на възражението на застрахователя, че вредите по застрахования автомобил не се намират в причинна вързка с процесното ПТП като е посочил, че приетите по делото заключения на автотехнически експертизи са непротиворечиви по отношение причиняване на увреждането върху дясната предна врата на л.а. „Мерцедес Е 220“ в резултат на извършено при успоредно движение на двата автомобила съприкосновение между него и лек автомобил „Форд Мондео“, осъществено чрез притискане, както и относно удара между лекия автомобил „Мерцедес“ и л.а. „Мазда 323“ чрез приплъзване на първия в лявата предна част на втория. Що се отнася до разногласието между вещите лица по въпроса дали уврежданията в предната част на застрахования л.а. „Мерцедес Е 220“ са настъпили при удар в дърво или в заоблен предмет като стълб на пътен знак, съдът се е позовал на показанията на св. Я. (за наличие на удар в дърво) и на обстоятелството, че вещите лица не могат нито да потвърдят, нито да опровергаят показанията на свидетеля. Съдът се е съобразил и с факта, че в особеното мнение на вещото лице М. подробно е обоснован механизма на процесното произшествие при съобразяване на всички обстоятелства, при които е настъпило - особеностите на терена и на дървото, в което е осъществен удара.

Приемайки, че искът по чл.208 КЗ (отм.) е доказан по своето основание, въззивният съд е посочил, че от доказателствата по делото се установява наличие на тотална щета по смисъла на чл.193, ал.3 и 4 КЗ (отм.) като от действителната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие в размер на 34 000лв., следва да се приспадне стойността на запазените части в размер на 8 500лв. Съдът е приел за неоснователно възражението на застрахователя, че увреждането не представлява тотална щета, тъй като след настъпването му, ищецът го е застраховал при друг застраховател по застраховка „Каско“ за сума от 36 000лв. Съдът е посочил, че съгласно дефинитивната норма на чл.193, ал.4 КЗ (отм.) критерият за тотален характер на щетата не е техническата невъзможност за възстановяването на лекия автомобил в състоянието преди настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние, поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането. Според въззивния състав обстоятелството, че след настъпване на застрахователното събитие собственикът на застрахования автомобил го е възстановил за своя сметка, не опровергава предшестващото настъпване на вредите, което дава основание щетата да бъде квалифицирана като тотална.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не обуславя допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът на касатора: „Относно задължението на съда при извършване на допуснат оглед на веществено доказателство – оптичен носител (DVD-R), съдържащ видеозаписи, по реда на чл.204 ГПК да състави протокол, в който да отрази констатациите си при спазване на изискванията на чл.204, ал.3 ГПК.“. В цитираното от касатора решение №136/11.04.2011г. по гр.д. №602/2010г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че видеозаписите са допустими веществени доказателства и могат да бъдат ценени, когато чрез тях се възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт, като редът за представяне на видеозаписите и тяхното приемане като веществени доказателства е по чл.204 ГПК. От изложеното следва, че за да се приеме определен релевантен за спора факт за доказан въз основа на представен видеозапис, съдът следва на основание чл.204, ал.3 ГПК да отрази в протокола констатациите за извършения оглед. В случая обаче въззивният състав не е нарушил разпоредбата на чл.204, ал.3 ГПК и не е решил поставения от касатора въпрос в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като не е приел определен факт от значение за делото за доказан на базата на представените видеозаписи. Както бе посочено по-горе, съдът не е ценил видеозаписите като годно доказателствено средство, установяващо релевантни за спора факти, тъй като от една страна е приел, че по делото липсват доказателства за идентичността между представения на дисков носител видеоматериал и източника, от който е изготвено копието, а от друга – (позовавайки се на експертни заключения), че качеството на изображенията не позволява идентифициране на заснетите обекти чрез индивидуализиращите ги белези, поради което те не съдържат данни, относими към възраженията на ответника.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора, въпросът: „ Относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора.“. В мотивите на обжалваното решение въззивният състав изчерпателно е обсъдил всички относими за спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на въззивника - ответник във въззивната му жалба. Несъгласието на касатора с фактическите и правните изводи на съда и за начина на интерпретиране на събраните по делото доказателства, е относимо към оплакването на касатора за неправилност (необоснованост) на въззивното решение, което не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Обстоятелството, че въззивният състав е анализирал представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и всички експертни заключения в техните варианти, включително и констатираното разногласие между вещите лица по извършената тройна автотехническа експертиза, както и че е обсъдил всички спорни по делото въпроси, обуславя извода, че съдът не се е отклонил от практиката на ВКС по въпроса, свързан с приложението на чл.236, ал.2 ГПК.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК въпросът на касатора: „Относно задължението на съда при противоречащи становища на съдебни експертни заключения да изложи съображения и мотиви защо кредитира само едно от тях.“. Както бе посочено по-горе, въззивният състав е обсъдил противоречието в становищата на вещите лица по извършената тройна техническа експертиза и е обосновал защо приема за меродавно виждането на вещото лице М. в особеното му мнение относно механизма на ПТП. Отделно следва да се има предвид, че въпросът не е значим за конкретния правен спор, доколкото въззивният състав е приел, че експертните становища не изключват възможността за настъпване на застрахователното събитие по описания от ищеца механизъм, както и че с оглед характера на застраховката „Каско“, спорните становища за предприетите действия от водача на застрахования автомобил, не се отразяват на формирането на крайния извод относно действителното настъпване на застрахователното събитие и причинната връзка между него и подлежащите на обезщетяване вреди.

Въпросът: „Относно задължението на съда при обосноваване на съдебния акт и изграждане на вътрешното си убеждение да спазва и прилага правилата на формалната логика и рационалното мислене с присъщите им рационални концепции, теории и други мисловни операции, които отразяват явленията и процесите чрез вътрешни им връзки и универсални закономерности.“, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е зададен коректно. Въпросът е израз на несъгласието на касатора с мотивите на обжалваното решение и субективното му усещане за липсата на формална логика. Напротив, според настоящия касационен състав, фактическите и правните изводи на съда са логично аргументирани и не се конфронтират както с правилата на формалната логика, така и с установените в теорията и практиката универсални закономерности при физическите явления и процеси.

На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на К. А. Б. сумата 800лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,