Определение № 306 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба вх.№ 118385/31.10.2024 г., подадена от „АВЕЛДЖЕРА“ ЕООД, представлявано от управителя П. В. А., чрез адв. К. М., срещу определение № 16631 от 22.10.2024 г. по ч.гр.д. № 10180/2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 722 от 26.06.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване по заявление с вх. рег. № 50144/26.06.2024 г.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, защото към заявлението са представени необходимите документи, между които и удостоверение за вписване на апорта в търговския регистър и препис от дружествения договор и декларацията-съгласие на прехвърлителя със заверка от Агенцията по вписвания /АВ/ от акта публикуван в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/, които преписи са издадени от държавен орган - лице със съответните вменени му по закон задължения, сред които е и да издава заверени преписи от вписани в АВ документи. Поддържа, че поради пропуск от страна на управителя на дружеството, към момента на извършване на апорта, същият не е представен за вписване и в имотния регистър. Към момента от документите, изготвени към 2022 г., освен от обявените в търговския регистър не разполагат с оригинали, от които да бъде направен заверен препис от нотариус. Посочва, че е представил препис от нотариално заверен препис от учредителният акт към датата на апорта и учрдителен акт към настоящия момент. Счита, че съдията по вписванията не е съобразил чл. 23, ал. 6 от ЗТТРЮЛНЦ тъй като изисква актове, които вече веднъж са представени и са налични по партидата на дружеството в търговския регистър. Жалбоподателят моли да се отмени отказа на съдията по вписванията и да се постанови вписване.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по множество въпроси, както следва:

1.Кой акт подлежи на вписване и какво трябва да удостовери нотариуса?

2.Кое се счита за извлечение от дружествения договор по смисъла на чл. 73, ал.5 ТЗ и към кой момент следва да е то: а/устав с нотариално заверени подписи на съдружниците към момента на подаване на заявление за промяна по партидата за вписване на апорта; б/препис от обявения по партидата на дружеството към онзи момент дружествен договор, който е представен пред нотариуса, за да му бъде изготвен заверен препис; в/устав с нот. заверен препис към настоящия момент от актуалният едноличен собственик на капитала; г/ Изпълнява ли изискванията на чл. 73, ал.5 ТЗ нотариално завереният препис по реда на чл. 119, ал.4 ТЗ?

3. В случай, че не е изпълнено изискването на чл. 73, ал.5 ТЗ към момента на внасяне на апортната вноска и вписването на акта е заявено по-късно, как следва да се запълни празнотата при липса на съдействие от лицето, внесло апортната вноска или неговата смърт, да бъде представено писмено съгласие на лицето, внасящо апортната вноска пред съдията по вписвания.

4.Забраната по чл. 23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ отнася ли се и за охранителното производство?

5.Не е ли достатъчно да се представят актовете които са представени и обявени в търговският регистър – устава и декларацията-съгласие?

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното:

Със заявление вх. № 50144 от 26.06.2024 г., подадено от „АВЕЛДЖЕРА“ ЕООД, представлявано от управителя П. В. А., чрез адв. К. М., е поискано висване на учредителния акт на дружеството по отношение на апортната вноска в капитала на дружеството, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *, представляващ апартамент № *, на ет. ***, в [населено място], район „С.“, [улица]. Към заявлението и допълнително са представени: заверено копие от Агенцията по вписвания от дружественият договор /копие от нот. заверен препис от 16.05.2024 г./, дружествен договор от 05.07.2022г., заверен с „вярно с оригинала“ от АВп, копие от декларацията съгласие на представляващата дружеството-праводател с нот. заверка на подписа от 20.07.2022г., но със заверка от Агенцията по вписванията вярно с оригинала от Службата по регистрация с „идентично с електронния образ“. Съдия по вписванията при СРС е отказал вписване с определение № 722 от 26.06.2024 г. по заявление с вх. рег. № 50144/26.06.2024 г. тъй като не е спазено императивното изискване на чл. 73, ал. 5 от ТЗ – не са представени нотариално заверени преписи по реда на чл. 591 ГПК от първообраза на акта, с който е извършена непаричната вноска. Съдията по вписвания е посочил, че при служебна справка в Търговския регистър към АВ по партидата на дружеството е установил, че апорта е вписан 22.07.2022г. и е обявен дружествения договор на дружеството от 05.07.2022г., който е представен. Молителят обаче е представил и дружествени договори, които не са обявени в търговския регистър, но не са и в изискуемата форма.

СГС е приел, че не е спазена изискуемата форма, за която съгласно т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията извършва проверка. Посочил е, че в случая не е приложен чл. 183, ал.1 ГПК, тъй като заявлението за вписване в ТРРЮЛНЦ се подава по електронен път, съгласно чл. чл. 17, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. За този извод съдът се е позовал на практика на ВКС - определение № 116 от 04.03.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 249/2020 г. на ІІ т.о.. и определение № 362 от 04.08.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1284/2022 г., II т.о., които съдържат позоваване на т. 5 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според тази съдебна практика, нормата на чл. 73, ал. 5 ТЗ изисква вписването на непарична вноска в капитала на търговско дружество да се извърши въз основа на нотариално заверено по реда на чл. 591 ГПК извлечение от дружествения договор и нотариално заверен препис от декларацията-съгласие на вносителя, каквито не са били представени по заявлението и по делото пред СГС. С посочената нотариална заверка се удостоверява верността на преписа, снет от оригинала на частен документ, представен на нотариуса. Официално завереният препис от държавен орган по смисъла на чл. 183, ал. 1 ГПК (Агенция по вписвания) има същата доказателствена сила каквато има и оригинала. В случая обаче, заявленията за обявяване на актове се подават по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което съобразно цитираната практиката на ВКС, завереното от АВ копие от електронния образ на вписания в Търговския регистър учредителен акт ще удовлетвори изискването за форма по смисъла на чл.73, ал.5 ТЗ, ако е придружено с нотариална заверка на изпратеното за вписване сканирано копие от първообраза на акта, за каквато по делото няма данни. Тъй като в случая тази форма не е спазена, а и с оглед това, че са представени и не обявени в Търговския регистър дружествени договори, искането за вписване на непаричната вноска на недвижим имот в капитала на дружеството - жалбоподател в имотния регистър е оставено без уважение и от въззивната инстанция по частната жалба.

Частният жалбоподател навежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касация. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или към промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. В случая не е налице противоречива съдебна практика, видно от цитираните определения на ВКС. Не е налице и необходимост от промяна на тази практика, защото не е погрешна, а кореспондира на формалното изискване на чл. 73, ал.5 ТЗ. Допускане до касация с оглед развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма. В случая е налице непротиворечива съдебна практика, която изяснява относимият към спора правен въпрос за изискванията на чл. 73, ал.5 ТЗ за вписване на апорт в имотния регистър. Освен цитираните определения на ВКС, разяснения относно поредността на вписване в Търговския регистър и в имотния регистър, приложимите правила и изисквания за вписването, необходимите доказателства и обхвата на проверката, са дадени и в определение № 370 от 14.05.2014 г. по ч. т. д. № 4638/2013 г. на І т. о. и определение № 868 от 27.11.2014 г. по ч. т. д. № 3346/2014 г. на І т. о. Определение № 561 от 27.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2910/2015 г., I т. о., Определение № 586 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1996/2019 г., II т. о., Определение № 230 от 20.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4639/2013 г., I т. о. От обстоятелството, че апорта се вписва две години след като е вписан в търговския регистър не следват други правила. Вписването по Правилника за вписванията, който е приложим, се подчинява на строго формални правила, от които нормативно не са уредени изключения. Относно това как се извършва заверката на препис от нотариус, нормата на чл. 591 ГПК дава отговор – препис може да се завели от оригинал или от друг препис, но това се посочва изрично от нотариуса. Тъй като не се посочва непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първи и втори въпрос, а на трети и пети въпрос е даден отговор в цитираните определения.

Съдията по вписванията е приложил чл. 23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и при тази служебна проверка е установил, че към заявлението за вписване са приложени копия от дружествения договор и учредителен акт, които не фигурират по партидата на дружеството в ТР. Това е послужило като един от мотивите за отказа. Отделно от това изискването за представяне на заверен препис от дружествения договор и декларация съгласие е предвидено в чл. 73, ал.5 ТЗ и то не може да бъде изпълнено със служебна справка от ТР за тези документи. На вписване в имотрия регистър по Правилника за вписванията подлежат актовете, а не отразените в съдържанието им обстоятелства. /Определение № 229 от 16.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 204/2019 г., I т. о./

Предвид изложеното, не е обосновано наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение