Определение № 3317 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. С., чрез процесуалния й представител адв. Е. Б., срещу въззивно решение № 158/16.02.2024 г. по гр. дело № 2600/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3701 от 06.07.2023 г., постановено по гр. дело № 11265/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на „Метрополитен“ ЕАД, гр. София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 770 лв., причинени от травматично увреждане - счупване на лява бедрена кост в горния и край (пертрохантерна фрактура), претърпяно на 01.05.2019 г. в гр. София при падане на площадката при опит за влизане през изходната врата пред вестибюл 2 на метростанция „Акад. Александър Теодоров-Балан“, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева от 01.05.2019 г. и върху сумата от 1 770 лева от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. 1. „Длъжен ли е решаващият съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, второ т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, второ т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., на ВКС, второ т. о. и други.

1. 2. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях“; твърди се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на второ т. о., решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на второ т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на второ т. о. и др.

1. 3. „допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение, и следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото, като се сочи противоречие с решение № 77/22.06.2020 г. по т. д. № 684/2019 г. на ВКС, второ т. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от „Метрополитен“ ЕАД, гр. София, в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от заключенията на комплексната компютърно-техническа и техническа експертиза, от показанията на свидетелката С. /на длъжност „Началник на метростанция“/, както и от възпроизведения видеозапис от инцидента, е установено, че на 01.05.2019 г. във вестибюл 2 на метростанция „Акад. Александър Теодоров-Балан“ в гр. София ищцата М. С., се опитала да влезе през автоматичната стъклена врата, предназначена за изход от метростанцията, обозначена с надпис „не е вход“. При приближаването й непосредствено до отвора на изходната врата крилата й са започнали да се затварят. В този момент тя поставила дясното си стъпало на линията между двете крила в опит да премине през вратата. При огледа на видеозаписа и от заключението на компютърно-техническата експертиза е констатирано завъртане на торса на ищцата надясно и непосредствено след това поставяне и на лявото стъпало на линията между двете крила. Пренесла е тежестта на тялото си върху левия крак, в който момент част от торса й е била на линията на крилата на вратата. Крилата на вратата са продължили да се затварят и е настъпил контакт между лявото крило на вратата и торса на ищцата, който причинил нейното залитане и падане. Според медицинската експертиза полученото увреждане е счупване на лявата бедрена кост в горния й край. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Счупването е причинило затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.

Към датата на инцидента режимът на работа на вратите на вестибюл 2 на метростанция „Акад. Александър Теодоров-Балан“ е бил автоматичен –летен. Вратата е била оборудвана със сензори и от двете страни, които обхващат заложеното им пространство пред тях, с изключение на мъртвите зони по периферията. Настройката на тези зони е зададена при първоначалното им монтиране, след което не следва да се променя. Вещото лице е констатирало, че съобразно начина на захождане на ищцата към вратата, сензорът не е могъл да регистрира движението и опита за влизане.

Въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че в случая вредите за ищцата са настъпили от нейното лично поведение, което не е съобразено с установените правила за експлоатация на вратите на метростанцията, а не от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, на които е възложена работата по инсталиране и поддържане на безопасната експлоатация на поставените на входовете и изходите на метростанциите пропусквателни стъклени автоматизирани съоръжения.

Решаващите изводи са обусловени именно от възприетото, че настъпилите вреди са резултат от поведението на ищцата. Падането, довело до счупване на десния долен крайник, действително е станало след съприкосновение с вратата, монтирана от ответника, но причината за това е поведението на самата жалбоподателка, която е опитала да влезе в станцията от изхода, вместо от входа. В изпълнение на задължението си да организира безопасното влизане и напускане на метростанцията, ответникът е създал организация на движението на пътникопотока, чието спазване е гаранция за здравето на хората, които ползват столичното метро. Именно нарушаването на така установените правила за влизане и излизане от метростанцията е причината за настъпване на вредите.

В обобщение, е направено заключение, че липсват два от елементите на непозволеното увреждане: противоправност и причинна връзка между действията на възложителя на работата и вредата. Не е установено противоправно деяние от страна на служители на ответното дружество, изразяващо се в действие или бездействие, което да нарушава правила и норми от правно или от техническо естество, съответно– извършване на деяние, което да е запретено, или неосъществяване на поведение, което правна, етична или техническа норма изисква да бъде осъществено. Напротив, установено е, че вратата е била оборудвана със сензори и от двете страни, като фабричните настройки не са променяни. Ответникът е взел всички необходими мерки за осигуряване на безопасното преминаване на пътниците през вратите на метростанцията.

Липсва и причинно-следствена връзка между стопанисването на поставените съоръжения в метростанцията и настъпилата вреда за ищцата, която не би настъпила, ако не бе предприела опит да влезе през място, което не е предназначено за това. Причинната връзка на вредата е само с нейното собствено поведение, изразяващо се в нерегламентиран опит да влезе от изхода при косо движение през врата, обозначена с надпис „не е вход“. Като не е спазила установените правила за експлоатация на съоръжението, ищцата сама е причинила вредите на здравето си. Съоръжението е било технически изправно и е функционирало правилно. То не е засичало, но и не е трябвало да засича косо движение по посока от изхода към вътрешността на станцията. За да не бъде извършвано такова е достатъчно поставянето на обозначителни табели с надпис „не е вход“, с които, обаче, ищцата не се е съобразила.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първият поставен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в съвкупност.

Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения от процесуалния закон ред доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и не възприема други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Правните изводи в обжалваното въззивно решение не са основани на произволно избрани доказателства. Всички събрани доказателства са обсъдени, като направените въз основа на тях изводи не могат да бъдат проверени в производството по чл. 288 ГПК.

Вторият въпрос е мотивиран с необсъждане доводите на жалбоподателката във въззивната жалба за това, че ответникът не е взел всички необходими и възможни мерки по осигуряване безопасно преминаване на пътниците през входните врати на метростанцията; преминаването й през вратата, обозначена като „изход“, не е в причинна връзка с настъпване на инцидента; ответникът е следвало да монтира сензор, който да подава допълнителен сигнал към контролния модул на автоматичната врата; същият е трябвало да осигури максимално безопасни условия за ползване на метрото от гражданите, особено за възрастните хора и децата, при наличие на съвременни и технологични възможности за това.

В обжалваното въззивно решение са изложени мотиви по направените възражения, като е прието, че същите са неоснователни.

Третият въпрос е относим към обсъждане на експертното заключение. Не се разкрива противоречие с цитираното решение № 77/22.06.2020 г. по т. д. № 684/2019 г. на ВКС, второ т. о.

Съобразно нормата на чл. 202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача.

В обжалваното въззивно решение се съдържа обсъждане на заключението на съдебно-техническата експертиза, като същото е обсъдено в съвкупност с извършения оглед на видеозаписа на камерата, приложен към първоначално образуваното пред СРС гр. дело № 73344/2021 г. При това обсъждане е прието, че входната врата на вестибюла е регистрирала движението на ищцата при нейното преминаване и се е отворила, когато тя е била пред нея. Вместо да премине през входната врата, която е била точно пред нея, тя е продължила косо към изходната врата. В първоинстанционното решение са изложени подробни съображения по възражението на ищцата, че преминаването през изходната врата не е в причинна връзка с настъпване на инцидента. Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът е споделил направените от първоинстанционния съд изводи.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която не се разкрива директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Същата е обоснована с формиране на изводи по спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика.

Такава очевидна неправилност не се разкрива директно от мотивите на обжалвания акт. В конкретния случай в съдържанието на въззивното решение не се установяват явно необосновани изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение