Определение № 3031 от 28.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1334/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СК – 13 Финанс“ АД срещу решение № 193 от 08.04.2025 г. по в. т. д. № 54/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1743 от 18.12.2024 г. по т. д. № 2178/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на „К. 98“ ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на дружеството. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Излага доводи, че съдът е допуснал нарушение на процесуалното правило на чл. 236, ал. 2 ГПК и на нормите на чл. 625 вр. чл. 608 ТЗ. Счита за неправилна преценката на въззивния съд, че релевантни за материалноправната легитимация на кредитора – молител по чл. 625 ТЗ са само вземания по търговски сделки. Мотивира становище, че в чл. 608, ал. 1 ТЗ са уредени две алтернативни хипотези, като вземането, легитимиращо подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор, може да е породено от търговска сделка или да се отнася до търговска сделка. Поддържа, че в случая - поради направения извод, че вземането на молителя не произтича пряко от търговска сделка, съдът е следвало да обсъди алтернативната хипотеза дали задължението на длъжника с източник непозволено увреждане не съставлява такова отнасящо се до търговска сделка. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Легитимиран ли е кредитор, който има вземане срещу неплатежоспособен длъжник, да започне производство по несъстоятелност срещу длъжника на основание чл. 625 от Търговския закон, когато вземането се основава не пряко на търговска сделка, а на правоотношение, относимо към търговска сделка, като деликт например, както и във всички останали случаи, които са изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ?; 2. Длъжен ли е съдът да разгледа исковата молба на молителя за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 от Търговския закон, когато като основание за вземането на молителя срещу длъжника се сочи не пряка търговска сделка, а правоотношение, което се отнася до търговска сделка във всички посочени случаи в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ?; 3. Когато вземането на молителя не произтича пряко от търговска сделка, сключена с длъжника, освободен ли е съдът от задължението да обсъди алтернативната хипотеза дали посоченото от молителя задължение за непозволено увреждане на длъжника е такова, отнасящо се до търговска сделка, доколкото изброяването в т. 1 на чл. 608 от Търговския закон не е изчерпателно, а примерно?“ Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - решение по т. д. № 1918/2019 г., I т. о. Ответникът по касационната жалба „К. 98“ ЕООД не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока за обжалване и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че подалият молбата по чл. 625 ТЗ кредитор твърди, че „К. 98“ ЕООД му дължи обезщетение за имуществени вреди - 131 593, 27 лв., заедно с всички разноски и лихви. Посочил е, че съгласно молбата на кредитора тази сума представлява предявено от молителя и прието за удовлетворяване негово вземане в производството по несъстоятелност на „Здравец Инженеринг“ ООД /н./, което е останало неудовлетворено поради неправомерни действия на ответника „К. 98“ ЕООД; последното дружество също било кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Здравец Инженеринг“ ООД /н./, като в качеството на ипотекарен кредитор било и присъединен взискател по изпълнителни дела, водени срещу „Здравец Инженеринг“ ООД; изпълнителните дела били образувани без в полза на ответника да са издадени изпълнителни листове и държавата не била конституирана като присъединен взискател по тези дела; с постановления на ЧСИ описаните в молбата по чл. 625 ТЗ имоти на длъжника били възложени на ипотекарния кредитор „К. 98“ ЕООД и това довело до изчерпване масата на несъстоятелността на „Здравец инженеринг“ ООД /н./, като производството по несъстоятелност на дружеството било прекратено поради липса на активи в масата, което станало и причина за погасяване на вземанията на молителя. В атакувания съдебен акт е прието, че с оглед горните обстоятелства в молбата по чл. 625 ТЗ се поддържа, че „К. 98“ ЕООД е отговорен за причиняване на претендираните имуществени вреди на молителя. За да сподели извода на първоинстанционния съд, че молителят не е активно материалноправно легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „К. 98“ ЕООД, въззивният съд е приел, че в случая не се твърди и доказва подалото молбата по чл. 625 ТЗ търговско дружество да е кредитор с вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Изложил е съображения, че твърденията по молбата по чл. 625 ТЗ сочат, че вземането на кредитора към ответника произтича от противоправно поведение на последния по изпълнителни дела, довело до изчерпване масата на несъстоятелността на „Здравец инженеринг“ ООД /н./, в което били приети вземанията на „СК – 13 Финанс“ АД, и представлява вземане за обезщетение за вреди. Извършил е преценка, че ищецът не твърди и не доказва наличието на конкретно парично вземане, произтичащо от търговска сделка, което да е останало неизпълнено, поради което той не е доказал активната си легитимация по смисъла на чл. 625, ал. 1 ТЗ. С оглед отсъствието на една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност спрямо длъжника, които следва да са кумулативно дадени, въззивният съд е счел, че молбата по чл. 625 ТЗ подлежи на отхвърляне. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно преценката дали въведеното в молбата по чл. 625 ТЗ вземане, с което молителят обосновава качеството си на кредитор, легитимиран да инициира откриване на производство по несъстоятелност, е породено от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Този въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд, че молителят не е активно легитимиран да инициира откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Не е обоснована обаче въведената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно разрешаване на релевантния правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. По приложението на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ е формирана последователна практика на ВКС, че кредитор по смисъла на посочената разпоредба е титуляр на изискуемо парично вземане, породено или отнасящо се до обективна или субективна търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Както е изяснено в решение № 71 от 21.07.2020 г. по т. д. № 1918/2019 г. на ВКС, I т. о., на което се позовава касаторът, в производството по чл. 625 ТЗ активната легитимация на иницииращия производството търговец се определя от две кумулативни предпоставки: да има качеството на кредитор на ответника-длъжник и вземането му да произтича от търговска сделка; наличието на тези две предпоставки е предмет на посочване в обстоятелствената част на исковата молба; хипотезите, касаещи търговските сделки, по чл. 608, ал. 1, т. 1 са алтернативни – породени от търговска сделка или отнасящи се до търговска сделка. С цитираното решение и решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, I т. о. е прието, че в разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ примерно са изброени задълженията, породени или отнасящи се до недействителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето, както и последиците от прекратяването на търговски сделки, без изброяването да е изчерпателно. Следователно във всеки отделен случай следва да се осъществи преценката дали определено вземане се отнася до търговска сделка. Съгласно решението по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, I т. о. от самата дефиниция се налага извода, че вземането, отнасящо се до търговска сделка, не е възникнало по силата на валидното сключване на такава сделка. Вземането може да произтича от сключването на търговска сделка, която обаче е нищожна или унищожаема и е налице хипотеза на даване при начална липса на основание или на отпаднало основание. Може да е последица от факти, осъществени след сключването на търговска сделка и пораждащи нови задължения /например неизпълнение, пораждащо задължение за обезщетение за настъпилите от него вреди/. То може да е породено и от друг вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните последици е свързана със сключването и изпълнението на една абсолютна или относителна търговска сделка, като не е необходимо да е налице идентичност между страните по тези сделки. С оглед посочените разяснения, в последното цитирано решение на ВКС е дадено разрешението, че в тази категория попада договорът за поръчителство и когато той е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на кредитора по него е вземане, отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Като е приел, че в случая се твърди, че молителят е носител на вземане към ответника за обезщетение за имуществени вреди с източник противоправно поведение на ответника по изпълнителни дела, и като кредитор с парично вземане, което е породено от деликт, не се явява легитимиран по молбата по чл. 625 ТЗ, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по тълкуването на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, чиито разрешения бяха възпроизведени. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение