Определение № 585 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. И., подадена чрез процесуален представител адв. Р. Т. против решение № 161/01.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 150/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 318/30.06.2023г. по гр.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и вместо него е постановено друго, с което по предявените от М. И. П. с ЕГН [ЕГН] срещу П. Н. И. с ЕГН [ЕГН] искове, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният на 30.09.2021г. между А. И. П., с ЕГН [ЕГН], п. на 21.11.2021г., като продавач и П. Н. И., като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 163/2021г. по описа на нотариус П. К., рег. № ..., с предмет недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. .., ет. ..., ап. ...., представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ................. по КККР на гр. В. Търново, одобрени със Заповед № РД 18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 79.49 кв.м., състоящ се от три самостоятелни стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: .........................., под обекта:.........................9, над обекта: няма, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ 5.77 кв.м., както и 2.3739 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното на застроената площ право на строеж върху ПИ, за сумата 40 000 лева, която сума страните уговорили купувачът да заплати на продавача по банков път по банкова сметка на продавача на осем равни месечни вноски, както следва: сумата в размер на 5000 лв. в срок до 10.10.2021г.; 5000 лв. в срок до 10.11.2021г.; 5000 лв. в срок до 10.12.2021г.; 5000 лв. в срок до 10.01.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.02.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.03.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.04.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.05.2022г., при запазено от продавача А. И. П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 3/4 ид.ч. от имота, за съвместно упражняване с И. А. П., притежаващ право на ползване върху 1/4 ид.ч. от имота, съгласно Нотариален акт № ...../.........г. на Нотариус Д. Р., рег. № ....., поради неизпълнение на задължението на купувача П. Н. И. да заплати на продавача А. И. П. договорената продажна цена, както и на основание чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на П. Н. И., че М. И. П., е собственик на описания недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ...................... по КККР на гр. В. Търново на основание наследяване и П. Н. И. е осъдена да предаде на ищеца владението върху същия. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че уговореният между страните начин на плащане на продажната цена е по банкова сметка на продавача, като не е съобразил, че уговореният начин е „по банков път“ без да е конкретизирано къде точно да бъде платена сумата по договора. Счита, че изразът „плащане по банков път“ не винаги означава изрично, че парите трябва да се преведат само към сметка по банка и не включва единствено и само плащане по банкова сметка. Плащането по платежна сметка на кредитора – продавач, открита в „ИзиПей“ АД също се смята за извършено с постъпване на сумата по сметка на кредитора. Твърди, че дружеството „ИзиПей“ АД е лицензирано по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи, а плащането е осъществено по конкретен IBAN. След като задължението е изпълнено чрез превод по IBAN на получателя в лицензирано дружество, това може да се приеме за валидно изпълнение, освен ако договорът не забранява такъв начин на плащане. А в договора такава забрана не е уговорена. Поддържа, че разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД не съдържа друго изискване освен, че задължението се счита за погасено със заверяване на сметката на кредитора. Обстоятелството, че след постъпване на част от сумите, чийто сбор формира уговорената цена на недвижимия имот по сметка на продавача, същите са изтеглени от него, с помощта на свидетеля И. П. И., счита че не е основание за извод за неизпълнение от купувача. Какви други действия са последвали след постъпване на сумата по сметка на кредитора, в т.ч. теглене в брой от сметката, са неотносими факти към изпълнението на задължението по договора за продажба на недвижим имот. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. И. П., чрез процесуален представител адв. С. Ш. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 от ГПК, при изпълнение на указанията, дадени с решение № 157/14.03.2025г. по гр.д. № 1743/2024г. на ВКС, III ГО. В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: ищецът М. И. П. е наследник по закон /син/ на И. А. П., починал на 31.03.2022г., който е наследил баща си А. И. П., починал на 21.11.2021г.; последният с договор от 30.09.2021г. по НА № ..../.....г. на нотариус П. К. е продал на ответницата собствения си апартамент № ....в гр. В. Търново, на [улица], вх. ..., ет. ..., за сума 40 000 лв., която е уговорено да се плати от купувача „по банков път по банкова сметка на продавача“ на осем равни месечни вноски по 5000 лв., първата от които до 10.10.2021г., а последната до 10.05.2022г.; до сключване на сделката се е стигнало, след като продавачът е публикувал обява в местен вестник, че търси „тричленно семейство от В. Търново, до 34 години, без жилище, да ги подсигури с такова. Завещание“. Според обясненията на купувачката П. И., дадени по пр.пр. № 8921/2021г. по описа на ВТРП, тя се свързала с продавача и се договорили да й прехвърли апартамента си „за доизглеждане“, но впоследствие, вероятно по съвет на адвокат, той поискал да се извърши покупко-продажба; понеже продавачът „не обичал банки и не разбирал от банкомати“, купувачката съдействала и открили на негово име сметка в „Изипей“, по която да бъде преведена сумата по сделката. От приетите по делото платежни нареждания за преводи от сметката на купувачката П. Н. И. в „ОББ“ АД, от отчета по сметка в „Изипей“ с титуляр продавача А. И. П., изготвена на 08.05.2022г., от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. А., от обясненията на ответницата в с.з. на 07.04.2023г. и от показанията на свидетеля И. П. И., приел за установено, че сума равна на уговорената продажна цена е постъпила по сметка на прехвърлителя в „Изипей“ АД /IBAN [банкова сметка]/, като последната вноска е била преведена от ответницата на 13.10.2021г. От същата сметка е била изтеглена общата сума от 39 980 лв., като от отчета по сметка, на „Изипей“ са заплащани такси за операциите. Сумите, изтеглени на 11.10.2021г., на 12.10.2021г., на 19.10.2021г. и на 20.10.2021г., са от банкомат на „ПИБ“ АД в [населено място], [улица], МОЛ, ниво 2 и според заключението на съдебно-техническата експертиза, от записите на видеокамерата е установено лицето, извършило трансакциите. От извършен оглед на вещественото доказателство – компактдиск, по реда на чл. 204 от ГПК и обясненията на ответницата лицето на снимките е фактическият й съжител И. П. И., разпитан в качеството на свидетел по делото. От показанията му приел за установено, че съжителства с ответницата от 2016г.; сумите са теглени от него; А. И. П. държал картата, но се притеснявал да не я блокира, поради което свидетелят му съдействал при тегленето на сумите. Поставял парите в чантата си и се прибирал вкъщи. В повечето случаи А. бил до него на банкомата и свидетелят му помагал, в други случаи изчаквал в колата. Изтеглените суми от банкомат са 30 000 лв., а другите 10 000 лв. А. ги взел от касата на „Изипей“ в присъствието на свидетеля. Не са изисквали от А. разписки за предадените пари. За периодите 01.11.2021г. – 09.11.2021г. и 15.11.2021г. – 21.11.2021г. продавачът А. И. П. е бил хоспитализиран в „МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, Инфекциозно отделение. Починал е на 21.11.2021г. Наследникът му И. А. П. подал тъжба до РП – Велико Търново с твърдения, че баща му А. И. П. е бил измамен да прехвърли жилището си на чужди хора, по която била образувана преписка № 8921/2021г., както и че след смъртта му не е открил пари в апартамента. С Постановление от 05.05.2022г. на Прокурор в РП – В. Търново същата е прекратена и е отказано образуване на досъдебно производство. И. А. П. е починал на 31.03.2022г., когато ответницата установила владение върху имота. При тези факти, за да уважи конститутивния иск въззивният съд от правна страна извел извод, че по делото не е доказано точно и добросъвестно по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД изпълнение на задължението на ответницата като купувач на имота да заплати цената по уговорения в договора начин на плащане по банкова сметка на продавача, нито е доказано, че той е получил лично цената по сделката. Приел, че тежестта да докаже тези факти пада върху ответницата, но по спорния по делото факт пълно и главно доказване не е проведено. Обосновал, че е налице пълно неизпълнение на задължението на ответницата – купувач по договора, да заплати покупната цена на имота в размер на 40 000 лв. съгласно уговорения в договора начин на плащане – по банков път по банкова сметка на продавача на осем равни месечни вноски от по 5000 лв. Съобразил установеното по делото, че ответницата е превела сумата от 40 000 лв. от собствената си банкова сметка по платежна сметка на продавача, открита в „Изипей“ АД. Изтъкнал, че „Изипей“ АД не е банка /кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 от ЗКИ. От вписванията в търговския регистър и от водения от БНБ публичен регистър по чл. 19 от ЗПУПС за лицензираните дружества за електронни пари в Република България извел, че „Изипей“ АД е дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, което има право да предоставя като допълнителна дейност по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС платежни услуги по чл. 4, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 от ЗПУПС, т.е. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка /т. 2/. Независимо, че освен останалите дейности, за които са лицензирани, банките могат да извършват платежни услуги по смисъла на ЗПУПС /чл. 2, ал. 2, т. 1 от с.з./ изтъкнал, че разликата между платежните услуги, извършвани от банки и тези, предоставяни от други доставчици, е съществена, доколкото редът за лицензиране на кредитните институции и останалите доставчици на платежни услуги е различен, съответно – значително по-високи са изискванията към дейността на кредитните институции, а гаранциите за сигурност на плащанията и защитата на спестяванията на титулярите на банкови сметки са значително по-високи. При отчитане на тези специфики направил извод, че след като в договора за покупко-продажба е посочено, че цената на имота следва да бъде заплатена по банков път по банкова сметка, точното изпълнение на задължението на купувача съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД изисква плащането да бъде извършено по банкова сметка на продавача /по платежна сметка, открита в банка/, каквото е конкретното съглашение в договора относно начина на изпълнение на задължението, непроменено от страните с последващо споразумение. Отбелязал, че в случая ответницата е превела цената на закупения имот не по банкова сметка, а по платежна сметка, открита в дружество за електронни пари с право да извършва допълнителна дейност като доставчик на платежни услуги, поради което, независимо от данните, че сумите са постъпили по тази сметка, задължението на ответницата не е погасено съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. За недостоверни приел обясненията на ответницата и свидетелските показания на фактическия й съжител относно причините за откриване на сметка в „Изипей“ АД, а не в банка. Съобразил в тази връзка безспорно установеното по делото, че непосредствено след превеждане и постъпване на сумите от банковата сметка на ответницата по сметката на продавача в „Изипей“ АД, сумите са били изтеглени и получени не от продавача, а от трето лице – свидетеля И. П. И., който е фактически съжител на ответницата. Взел предвид, че по делото няма никакви доказателства, че преведените от ответницата и изтеглени от сметката в „Изипей“ АД от партньора й суми са предадени на продавача и получени от него – факт, който следва да бъде установен с разписка съгласно чл. 77 от ЗЗД. С оглед на това приел твърденията на ответницата, че сумите са предадени на продавача за недоказани. При липсата на документ за получаване на сумите от продавача изтъкнал, че е без правно значение дали той е присъствал при тегленето на сумите – факт, който, освен недоказан, приел и за невероятен, предвид възрастта на продавача; здравословното му състояние и нежеланието му по твърдение на ответницата да извършва банкови операции. Заключил, че е налице пълно неизпълнение на задължението й да заплати цената на закупения имот, като основание за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за уважаване на ревандикационния иск, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът П. Н. И. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси: 1/ Плащането чрез Easypay равностойно ли е по погасителен ефект на банковото плащане по чл. 75, ал. 3 от ЗЗД? 2/ Явява ли се надлежно изпълнение на парично задължение по договор, в който е уговорено плащане по банков път, когато сумата е платена по платежна сметка на продавача с IВАN в лицензирано дружество, при липса на друго изрично уговорено ограничение, и изпълнението следва ли да се счита за надлежно? 3/ Може ли съдът да приеме, че писмен договор за продажба на имот, обективиран в нотариален акт, с уговорен начин па плащане „по банков път“ е изпълнен неточно, ако плащането е осъществено според волята на продавача, по банков път, по посочена изрично от него сметка? Въпросите сочи като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и, че са разрешени по делото в отклонение с приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 245/15.05.2017г. по т.д. № 1938/2015г., II ТО; решение № 12/25.02.2010г. по т.д. № 181/2009г., II ТО; решение № 239/21.06.2013г. по т.д. № 188/2011г., II ТО; решение № 125/12.07.2013г. по т.д. № 910/2012г., II ТО, решение № 266/17.12.2019г. по гр.д. № 2046/2019г., IV ГО и решение № 90/05.04.2016г. по гр.д. № 5205/2015г., IV ГО. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първите два формулирани от касатора правни въпроси, по които се поддържа допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, разяснена в т. 1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Действително, за да формира решаващ правен извод по спорното материално право, новият въззивен състав е обсъдил, че в случая ответницата е превела цената на закупения имот не по банкова сметка, а по платежна сметка, открита в дружество за електронни пари с право да извършва допълнителна дейност като доставчик на платежни услуги, поради което, независимо от данните, че сумите са постъпили по тази сметка, направил извод, че задължението на ответницата не е погасено съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Мотивите във въззивния съдебен акт в този смисъл обаче са производни от друга водеща решаваща воля на съда, а именно, че в конкретния случай страните са уговорили нарочен начин на плащане – по банкова сметка на продавача и отклоняването от така уговореното не е точно изпълнение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Именно този решаващ краен извод е обусловил произнасянето по същество на спора и резултата по делото. Поради това, материалноправните въпроси, свързани с приложение на посочената разпоредба и плащането по платежна сметка на продавача, която не е банкова сметка, не са обуславящи и не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите са изведени въз основа на поддържаните от ответницата – касатор доводи, че уговореният между страните по договора начин на плащане на покупната цена е по банков път, като плащането чрез доставчик на платежни услуги, в случая Easypay отговаря на така уговореното, което не включва единствено и само плащане по банкова сметка. Тези доводи не са възприети от апелативния съд, което сочи на относимост на поставените въпроси към правилността на атакувания съдебен акт, в каквато насока е и част от обосновката на въпросите в приложението към жалбата. Според цитираното ТР № 1/2009г., селективното основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК не е идентично с основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК. Затова е недопустимо поставените въпроси да се основават на доводи за допуснато от въззивния съд неправилно приложение на материалния и/или процесуалния закон, или необоснованост на атакуваното решение. Въззивният съд не е направил извод, че уговореният между страните начин на плащане на покупната цена по договора е по банков път, нито че погасителният ефект на плащането по Easypay е различен от този на плащането по банков път. Обратно, за да мотивира решаващата си правна воля, обусловила и крайното произнасяне по делото, апелативният съд въз основа на съдържанието на договора за покупко продажба е приел, че уговореният в договора начин на плащане на продажната цена е „по банков път по банкова сметка на продавача“ /съгласно пункт I от НА № 163/2021г./ и „по банков път по начина, посочен в пункт I на НА“ /съгласно пункт II от същия/. Като е взел предвид, че от доказателствата по делото не е установено плащане на покупната цена от купувача на продавача по този, изрично уговорен и непроменен от страните начин – по банкова сметка на продавача, въззивният съд достигнал до извод, че е налице пълно неизпълнение на основното задължение на купувача по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, което е основание за разваляне на договора. При този решаващ правен извод, залегнал във въззивното решение, въпросът има ли погасителен ефект плащане, извършено по друг начин, който не е уговорен в договора между страните /чрез Easypay или по IВАN в лицензирано дружество/ е неотносим към решаващите правни изводи на съда, поради което правното му разрешение не би повлияло волята на съда, нито изхода на делото. В практиката на ВКС е разяснено, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, с грижата на добрия стопанин. Изпълнението на договорното задължение представлява юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение. Принципът на точното изпълнение е един от основните принципи на изпълнението и се изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на съдържанието на задължението, на условията, установени с договора и правните норми, например с оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството, мястото, начина на престиране и останалите характеристики на задължението. Паричното задължение се изпълнява чрез плащане. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, същото се смята за извършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката, т.е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора. Това правило съответства на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент, в който задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено / решение № 216/27.11.2012г. по т.д. № 882/2011г., II ТО/. Върховният касационен съд подчертава също, че договорите за платежни услуги, включително тези с небанкови институции, са специфични и подлежат на специална регулация / решение № 239/21.04.2017г. по т.д. № 2733/2015г., II ТО/, а за настъпване на погасителен ефект е необходимо сумата да е постъпила по сметката на кредитора /решение № 185/30.10.2013г. по т.д. № 813/2012г., II ТО/. Въззивното решение не противоречи на тази практика, а в цитираните от касатора решения на ВКС е дадено разрешението, че в съответствие с разпоредбата на чл. 305 от ТЗ нареденото по банков път плащане се смята за валидно осъществено със заверяване сметката на кредитора. Тази практика не е приложима в конкретния случай, доколкото въззивният съд е приел, че по делото не е установено плащане по уговорения в договора начин – по банкова сметка на продавача, а плащането извършено по друг начин, различен от уговорения е равно на неизпълнение и не освобождава длъжника от отговорност за задължението, нито има погасителен ефект. Този извод обосновал отчитайки спецификата на конкретния случай, анализирайки доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Именно защото погасителният ефект на плащането настъпва с преминаването на сумата в патримониума на кредитора, съобразил доказателствата по делото, че преведените в случая парични суми по платежна сметка, открита на името на кредитора в небанка са преминали в патримониума не на кредитора, а на фактическия съжител на длъжника. Третият въпрос – може ли съдът да приеме, че писмен договор за продажба на имот, обективиран в нотариален акт, с уговорен начин на плащане „по банков път“ е изпълнен неточно, ако плащането е осъществено според волята на продавача, по банков път, по посочена изрично от него сметка – не е разгледан, нито решен в обжалваното решение. Страните по делото не са твърдяли, а и съдът не е установил, че плащането на продажната цена е осъществено от купувача по банков път на посочена от продавача сметка. Въпросът не е обуславящ решаващата правна воля на съда и не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсата на този общ селективен критерий изключва приложното поле на касационното обжалване по делото и такова не може да се допусне. В същото време при служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът по касационната жалба има право на поискани разноски. Доказаният размер на претендираните от страната разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат е в размер на 2900 лева. В този размер, превалутиран съгласно чл. чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение