Определение № 2939 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2135/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. Н. и Т. А. Н. срещу определение №2484 от 26.08.2026 г. по т.д.№1630/2026 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е върната касационната жалба на С. К. Н. и Т. А. Н. срещу решение №2166 от 01.04.2026 г. по в.гр.д.№10107/2023 г. на СГС и е прекратено производството по т.д.№1630/2026 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. В частната жалба се посочва, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му. Поддържа се, че спорът по делото е граждански, с вещноправни последици и с пряко отражение върху правото на собственост върху имота, предмет на сделката, чиято действителност е била оспорена с исковата молба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение първият тричленен състав на ВКС е посочил, че въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. (2 556.46 евро) и по силата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Приел е, че характерът на делото като гражданско е с оглед неговия предмет – иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, който няма характер на търговска сделка по чл. 286 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие), като при данъчна оценка на недвижимия имот (пасище – мера, съставляващ имот № 010430 по плана за земеразделяне на [населено място]), цената на иска е 289.30 лв. (чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК). Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.135 ЗЗД, който иск, с оглед дадените в тълкувателната практика на ВКС разяснения е облигационен и представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 пр.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него. Т.е. искът по чл.135 ЗЗД не е иск за собственост нито за други вещни права върху недвижими имоти, поради което наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а касационната жалба се явява недопустима на основание разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение