Определение № 109 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д., подадена чрез адв. Т. Ф., против въззивно решение № 698/09.07.2020 г., постановено по гр. д. № 971/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 475/13.02.2020 г. по гр. д. № 15671/2019 г. на Районен съд - Пловдив и са отхвърлени предявените от А. Д. Д. против „Милара Интернешънъл" ООД искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед на работодателя № 590/31.07.2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност „инженер - конструктор“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа поради уволнението през периода от 01.08.2019 г. до 30.01.2020 г. в размер на 10 673,04 лева и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Достатъчно ли е да се квалифицира като проявление на обективна, безвиновна и трайна липса на качества на работника по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, изолиран пропуск в работата или дефект на крайно изделие по проект, възложен и изпълнен съвместно от няколко служители, без вътрешно разграничени задължения и с неясен принос на всеки от тях?”; 2. „Какъв е критерият за разграничаване на обстоятелства, индикиращи „липса на качества у работника” и обстоятелства, индикиращи неточности/пропуски в работата, дължащи се на нормален производствено-стопански риск, произтичащ от естеството на високоспециализирана работа с необходимост от задължителен междинен контрол, който работодателят не е създал?”; 3. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато в мотивите на уволнителната заповед се сочат фактически обстоятелства за извършено дисциплинарно нарушение /“отказ да се изпълни разпореждане на работодателя”/ и допустимо ли е то да се отчита като потвърждение на уволнителното основание?” и 4. „Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила когато въззивният съд не се е произнесъл по всички доказателства по делото?”. Твърди, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 179/07.11.2016 г. по гр. д. № 1237/2016 г., III г.о.; решение № 54/21.02.2012 г. по гр. д. № 865/2011 г., III г.о; решение № 150/11.06.2015 г по гр. д. № 5166/2014 г., III г.о.; решение № 195/18.07.2012 г. по гр. д. № 1382/2011 г., III г.о.; решение № 101/25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г., IV г. о.; решение № 291/02.04.2014 г. по гр. д. № 2823/2013 г., III г.о. и др., третият въпрос в решение № 150/11.06.2015 г. по гр. д. № 5166/2014 г., III г.о.; решение № 425/18.10.2011 г. по гр. д. № 1966/2010 г., IV г. о.; решение № 120/16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., IV г. о.; решение № 301/23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., IV г. о.; решение № 252/04.10.2012 г. по гр. д. № 1599/2011 г., III г. о.; решение № 564/22.01.2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г., IV г. о.; решение от № 101/25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г., IV г. о.; решение № 195/18. 07.2012 г. по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о. и др., а четвъртият въпрос в решение № 163/12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016 г., IV г. о.; решение № 66/05.07.2012 г. по т. д. № 376/2011 г., I т. о.; решение № 216/04.01.2011 г. по т. д. № 87/2010 г., II т. о. и др. Поддържа и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба - „Милара Интернешънъл" ООД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че от 30.04.2018 г. ищецът е работил в ответното предприятие по трудов договор със срок за изпитване, трансформирал се в такъв за неопределено време, на длъжността „инженер - конструктор“. На 31.07.2019 г., при отказ удостоверен с имената и подписите на двама свидетели, на ищеца са връчени предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В заповедта са посочени от работодателя основните трудови задължения на ищеца по длъжностна характеристика, както и кои от тях той не е изпълнявал ефективно; кога и какви грешки е допускал в работата си - системни грешки в изготвените чертежи, липсват и/или не са посочени необходимите за производството на детайлите размери, липсват необходимите изгледи на детайлите в чертежа; заявена е за производство негодна част по възложен за изпълнение проект; отказ от страна на служителя за изпълнение на възложен му от работодателя проект. Пловдивският районен съд е приел, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като не са посочени конкретните качества, липсата на които препятства служителя да изпълнява ефективно задълженията си и, че посочения в заповедта за уволнение отказ на ищеца да изпълнени възложената му от работодателя задача, представлява нарушение на трудовата дисциплина, подлежащо на санкциониране чрез налагане на дисциплинарно наказание, но не и основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради липсата на качества на работника за изпълнение на работата. Въззивният съд е отменил решението на ПРС, като е изложил, че заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е мотивирана, както когато в нея са посочени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата, така и когато са описани трудовите задължения, които работникът не е в състояние да изпълнява задоволително. Приел е, че в случая формулираното съдържание на заповедта за уволнение изчерпва напълно задължението на работодателя да внесе яснота относно причините за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Заповедта съдържа мотиви, които не препятстват съдебния контрол за законност на уволнението и дават пълна възможност на уволнения служител да организира защитата си в трудовия спор относно законността на уволнението. Освен това, констатираното от работодателя несправяне от страна на работника с възложените му трудови задачи е установено от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Въпросите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е неотносим, доколкото в обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял достатъчно ли е да се квалифицира като липса на качества на работника по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изолиран пропуск в работата или дефект на крайно изделие по проект, възложен и изпълнен съвместно от няколко служители, без вътрешно разграничени задължения и с неясен принос на всеки от тях. Вторият въпрос също е неотносим. Следва да се отбележи, че така формулиран въпросът е фактически, но и в решението, съдът не се е произнасял какъв следва да е критерият за разграничаване на обстоятелства, индикиращи „липса на качества у работника” и обстоятелства, индикиращи неточности/пропуски в работата, дължащи се на нормален производствено-стопански риск, произтичащ от естеството на високоспециализирана работата с необходимост от задължителен междинен контрол. Третият и четвъртият въпроси по естеството си представляват оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Пловдивският окръжен съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е посочил, че констатираното от работодателя несправяне от страна на работника с възложените му трудови задачи, се установява, както от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателство, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. С лист за коригиращи/превантивни действия № 195/23.05.2019 г., е била констатирана от работодателя разлика в чертежите от PDM и ERP, както и липса на размери на детайл № 2044-165696-Р, разработен от А. Д. Д.. В дадените писмени обяснения по случая, ищецът изрично признава, че е пропуснал да зададе изискуеми размери и не са направени следващите се от тях други изгледи на възложения детайл. Към това сочи, че такова пропускане на размери по проекта според него било обичайно, поради спешността на проекта. Въззивният съд е изложил, че направеното изявление на работника пред работодателя, съставлява и извънсъдебно признание, че престирания от него труд не съответства на вменените му от работодателя трудови задължения, разписани и в представената по делото длъжностна характеристика за длъжността за срочно и своевременно изпълнение на задачите поставени от ръководството за изготвяне на чертежи на изделие, възли и детайли, които следва да са пълни и точни. Посочил е и, че с лист за коригиращи/превантивни действия № 198/27.05.2019 г., е било констатирано от работодателя при сглобяване на възел 2044-168894-А по проект „АВВАТ“, че е със заявен от А. Д. Д. непригоден за този монтаж покупен лагер SKF 7206. В документа са посочени необходимите мероприятия, които следва да бъдат предприети вследствие неподходящия подбран от ищеца лагер-разглобяване на възела и закупуване на нов лагер по спецификация SKF 6207. Изложеното в документа се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г. и С. С., които заявяват, че при изпълнение на проекта „АВВАТ“ ищецът е бил един от двамата инженер-конструктори, работили по проекта и именно той е изпълнявал проектирането на лагерния възел по проект „АВВАТ“. И двамата свидетели заявяват, че при сглобяване на лагерен възел е констатирано триене и заклиняване, причинявани от проектиран от ищеца непригоден за този монтаж покупен лагер SKF 7206. В случай, че неправилният лагер, избран и поставен от ищеца, не е бил сменен, то изделието би застрашило човешки живот при последващо провежданите тестове. С лист за коригиращи/превантивни действия № 245/19.07.2019 г. е констатиран отказът на А. Д. Д. от 19.07.2019 г. да изпълни поставена му и приета на 16.07.2019 г. за изпълнение работа - изработване на конструкция за проект „SEVIC“, поради недостатъчен по негово виждане определен от работодателя срок за изпълнение. Отказът на ищеца е наложил възлагането на отказаното от него задание на друг служител и определяне на нова, по-късна дата за изпълнението му. Противно на твърденията на ищеца, че така възложената му работа е обективно невъзможно да се изпълни в определените от работодателя срокове, свидетелите сочат в показанията си, че работата в отдела, в който е работил и ищеца, е специфична и натоварена, но не се поставят неизпълними срокове, като останалите служители се справят в срок с поставените им задачи. Пловдивският окръжен съд е направил обоснован извод, че така допусканите от служителя пропуски и грешки при изпълнение на основните трудови задължения, респ. необоснован отказ за престиране на трудов резултат, сочат за липса на необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, поради което работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване,на което касаторът се позовава бланкетно. Касаторът не е обосновал какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 936 /деветстотин тридесет и шест/лева за изготвяне на отговор на касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.