Определение № 234 от 03.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2942/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. П. срещу решение № 772/17 април 2015 г. по гр.д.№ 3872/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 87 от 8.7.2014 г., постановено по т.д.№ 187/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта, в която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Г. Х. П. на основание чл. 226 ал.1 ТЗ сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 3 юли 2011 г. ведно със законната лихва от деня на предявяване на исковата молба 30.9.2013 г. до окончателното й плащане както и в частта за разноските. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът обосновава приложното поле на обжалването с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените като значими за изхода на делото въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Претендира отмяна на въззивното решение и присъждане на пълния размер на претендираното застрахователно обезщетение. Ответникът по касация Застрахователно дружество [фирма] не е взел становище по жалбата. След проверка на данните по делото Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ търговско отделение констатира следното: С решение на Софийски окръжен съд по т.д.№ 187/2013 г., постановено на 8.7.2014 г. от ІV състав на Търговско отделение е уважен в предявения размер иск за имуществени вреди на касаторката от ПТП, представляващи разходи за лечение, както и иск за имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие на 3.7.2011 г. от претърпени болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания до размер на 200 000 лв., присъдени са разноски и законна лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете до окончателното им плащане, като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер 400 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди. Отхвърлени са и обратните искове на застрахователното дружество срещу третото лице-помагач П. Д. П., предявени като частични. Въззивният съд е сезиран само с една жалба – на ищцата срещу отхвърлителната част на иска по чл. 226 КЗ за разликата над присъдените 200 000 лв. до пълния размер 400 000 лв. и срещу частта за разноските. В останалата му част решението не е обжалвано от заинтересованите страни. В съобразителната част на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК по оплакванията в жалбата, обсъждайки фактите и доводите, относими към отхвърлителната част на иска по чл. 226 КЗ, но в диспозитива е потвърдил осъдителната част на първоинстанционния акт, срещу която няма жалба от заинтересованата страна – застрахователното дружество, в резултат на вероятна фактическа грешка. Настоящият съдебен състав намира, че производството пред него следва да бъде прекратено, а делото – изпратено на Софийския АС за преценка налице ли е несъответствие между формираната действителна воля на съдебния състав и външното й изразяване в диспозитива на решението и предприемане на процесуални действия по отстраняването на евентуалната явна фактическа грешка в решението, след което делото да се върне на ВКС. Водим от горното ВКС, ТК, състав на Второ търговско отделение