Определение № 289 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4052/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Г. В., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. Н., против въззивно решение № 722 от 3 юни 2022 г., постановено по в.гр.д. № 456/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 262785 от 9 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 3000/2021 г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. срещу ТП НОИ Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане на установено в отношенията между страните, че В. е придобила трудов и осигурителен стаж в периода 01.02.1992 г.-06.05.1993 г. при работодателя „Авангард – Черно море“ ООФ, [населено място], с адрес: [населено място], [улица], на длъжността „икономист по планиране“, както и че от 07.05.1993 г. до 06.05.1994 г. същата е придобила 1 година трудов и осигурителен стаж за отглеждане на детето си до 3-годишна възраст на основание чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ. В останалата част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочат се доводи, че съдът е нарушил нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като е следвало ищцата да докаже, че е майка на дете до 3-годишна възраст, което отглежда, докато отрицателният факт на липса на трудово правоотношение не подлежи на пълно и главно доказване, а само при провеждането на доказване на положителния факт на съществуване на трудово правоотношение то се счита за несъмнено установено. Липсата на данни за възникване на трудово правоотношение няма характер на индиция и не може да установи отрицателния факт, а при оспорване от ответника негова е доказателствената тежест да установи положителния факт, че работникът е работил на друго място, като ангажира доказателства за това. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В срока за отговор на касационната жалба ТП НОИ Варна, чрез гл. юрк. Е. Л., дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационният съд, в настоящия си състав, приема, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК в действащата му редакция (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В Тълкувателно решение № 2/2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г., ОСГК, ВКС, е прието, че установяването на трудов стаж по съдебен ред е трудов спор, което следва от нормата на чл. 357, ал. 1 КТ. Следователно касационната жалба е подадена срещу решение по въззивно дело, с което съдът се е произнесъл по трудов спор, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,