Определение № 157 от 25.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1113/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Сдружение“ ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ЦИГАЙСКИ И МЕСТНИ ПОРОДИ ОВЦЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕИК[ЕИК] срещу решение №53/14.02.2020 г. по т.д. №380/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 61/19 .0 7.2019 г. по т.д. № 90/18, на ОС-Ловеч, с което бил уважен искът на С. К. С. ЕГН: [ЕГН] срещу сдружението-касатор за отмяна по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ на решенията на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 05. 10.2018 г.за избор на нов член на Контролния съвет/КС/ и промени в Устава на сдружението. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е бил член на Сдружение „Организация за развъждане на цигайски и местни породи овце в РБългария”, както и председател на Контролния съвет, като уредбата на правата и задълженията на неговите членове е дадена в приложения по делото Устав. Съгласно чл. 12, т. 2 от Устава всеки член на организацията е длъжен да внася редовно членския си внос за селекционни услуги минимум на две вноски. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 годишният членски внос за физически лица е в размер на 10 лв. и от датата на сключване на договор за селекционна работа с организацията – по 1 лв. за всяка овца майка и дзвиска от основното стадо и се плащат след получаване на субсидията за селекционна дейност, на една или две вноски. При две вноски срокът е до 10-то число на м. юни, а втората – до 10-то число на м. декември. Съгласно чл. 13 от Устава членството се прекратява: с прекратяване дейността на организацията; с писмено заявление на отделния член, отправено до УС; със смъртта или поставянето под пълно запрещение на член на организацията; при изключване – осъществява се с решение на УС, утвърдено от ОС; поради спиране плащането на членския внос за селекционни услуги, приложен в спецификацията към договора. Според чл. 13, ал. 4 членството се прекратява автоматично при неплащане на членски внос в продължение на шест месеца. Като органи на управление на организацията са посочени в чл. 16 Общото събрание и Управителния съвет, като правомощията на Общото събрание са подробно изложени в чл. 19 и едно от тях – в т. 11 е да взема решения за прекратяване на членството в организацията. С писмо изх. № 134/03.10.2018 г., адресирано до ищеца С., Управителният съвет го уведомява, че съгласно чл. 13 от Устава на Сдружението той вече не е член. На 05.10.2018 г. е свикано Общо събрание на членовете на Сдружението, поканата за което е обнародвана в Държавен вестник, бр. 63/31.07.2018 г. Същото е при следния дневен ред: 1. приемане и освобождаване на членове на Сдружението; 2. отчетен доклад на управителния съвет за периода 07.10.2017 г. – 05.10.2018 г.; 3. отчетен доклад на контролния съвет на сдружението; 4. разни. Покана със същото съдържание е изпратена и до ищеца С.. На сочената дата се е провело общото събрание, видно от протокол № 10/05.10.2018 г.. От същия се установява, че на събранието е обявено от председателя, че С., който е бил председател на Общото събрание и на Контролния съвет, се е самоизключил от Сдружението, поради неплащане в срок на селекционната услуга за 2017 г., поради което е предложен нов председател на събранието. Взето е решение за попълване на състава на Контролния съвет, поради самоизключването на С., както и за избор на нов председател на Контролния съвет. Не е спорно обстоятелството, че е взето решение от Общото събрание и за изменения в Устава, което обстоятелство съдът е установил и от справка в Търговския регистър. Възраженията на ответника, че взетите решения на проведеното Общо събрание не са породили правни последици, тъй като не са вписани в Търговския регистър, се обосновават от приложения Отказ № 20181107110645/09.11.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията при АВ, от който се установява, че е отказано вписване на обстоятелството за промяна в адреса и седалището на Сдружението, поради нередовно разгласяване на провеждането на Общото събрание. Въззивният съд е приел за установено и обстоятелството, че за 2017 г. С. е получил държавните субсидии на 19.12.2017 г. и на 21.12.2017 г., като на 29.09.2018 г. той е заплатил членския си внос за 2017 г., а членския внос за 2018 г. – на 20.12.2018 г., която сума му е върната от Сдружението, защото е прието, че той вече не е член. Тези факти са изложени от ищеца и се признават от ответника, като спорът между тях не е по фактите, а по приложението на чл. 13, ал. 4 от Устава. С оглед така приетите за установени факти, съдът е направил следните правни изводи: Спори се по надлежна активна процесуалноправна легитимация на ищеца да води иска за отмяна на решения на общото събрание, като доводите на Сдружението са в насока, че членственото правоотношение на С. е прекратено автоматично на 10.06.2018 г., поради неплащане на членския внос в продължение на шест месеца. Прекратяването на членственото правоотношение е уредено в чл. 22 ЗЮЛНЦ, като едно от основанията за прекратяване е при отпадане – т. 5. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗЮЛНЦ свързва императивно отпадането, поради невнасяне на установените имуществени вноски с изискването това да се констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението. От текста на закона е видно, че елемент от фактическия състав на отпадането, като основание за прекратяване на членството, е необходимостта да има констатиране на нарушението, което изключва автоматичното прекратяване на членственоправната връзка. Горното предполага уреждане в Устава на въпросите: кой орган е компетентен да извърши тази констатация, по какъв начин и как члена на сдружението, чието поведение е предмет на оценка, може да се защити. В Устава на Сдружение „Организация за развъждане на цигайски и местни породи овце в България” не е предвиден ред за констатиране на нарушението на невнасяне надлежно на членските вноски. Същевременно съществува като текст в правомощията на Общото събрание, същото да взема решения за прекратяване на членството в организацията – чл. 19, ал. 1, т. 11 от Устава, като в ал. 2 е предвидено, че правата по ал. 1, т. 1, 3, 8, 10, 11 и 12 не могат да се възлагат на други органи на организацията. С оглед на това, че и изключването като форма на противоправно поведение е предвидено да се осъществява с решение на УС, утвърдено от ОС /чл. 13, ар. 1, пр. 4 от Устава/ и предвид ясната и недвусмислена разпоредба прекратяването на членството да бъде извършвано само по решение на Общото събрание, въззивният съд е счел, че констатирането на предпоставките на отпадане на членството по чл. 13, ал. 1, пр. 5 от Устава, съответно чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗЮЛНЦ следва да се извърши от Общото събрание като върховен орган, което не е сторено по отношение на ищеца към момента на провеждане на Общото събрание на 05.10.2018 г. С оглед на това, съдът е преценил, че ответникът не е доказал прекратяване на членството на ищеца, настъпило към момента на проведеното общо събрание, и това обуславя неговата активна легитимация да оспори взетите на него решения. Допълнително са изложени в мотивите на въззивното решение и съображения, че разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Устава обвързва плащането на годишния членски внос с получаването на субсидията за селекционна дейност. В конкретния случай получаването на средствата от страна на ищеца е на 19.12.2017 г. и 21.12.2017 г., поради което срокът за изпълнение на задължението за заплащане на членски внос за 2017 г. е 10.06.2018 г., в който смисъл е и становището на ответника. Прекратяването на членството при неплащане на членски внос в продължение на шест месеца не може да бъде изолирано от срока за изпълнение, предвиден в Устава, и доколкото представлява санкция за неизпълнение, то текста на чл. 13, ал. 4 от Устава следва да бъде тълкуван в смисъл, че шестмесечният срок, след изтичане на който може да се констатира отпадане, тече от изтичане на срока за изпълнение, предвиден в Устава, т.е. в конкретния случай изтича на 10.12.2018 г. С плащането на членския внос за 2017 г. на 29.09.2018 г., преди изтичане на шестмесечния срок, не е настъпила предпоставката на Устава за констатиране на прекратяване на членството. От страна на въззивния съд не е споделен довода на ответника-въззивник, че ищецът няма правен интерес да оспори взетите решения, тъй като същите не са произвели правно действие, предвид постановения отказ за вписването им в Търговския регистър. Според съда, доколкото последният касае само вписване на промяна в седалището и адреса на управление на Сдружението, а и действието на решенията на общото събрание по отношение на членовете на сдружението настъпва веднага, предвид липсата на друга уредба в закона, поради което постановения отказ е ирелевантен в случая за правния интерес на ищеца. Налице е и соченото в исковата молба нарушение при вземането на решения за промяна в състава на Контролния съвет на Сдружението и в Устава, изразяващо се в това, че тези въпроси не са били включени в обявения в поканата дневен ред. Това е в противоречие с чл. 24, ал. 3 от Устава и чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, предвиждащи, че по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения, които норми не са спазени в случая. Изложеното обуславя незаконосъобразността на взетите решения на проведеното на 05.10.2018 г. Общо събрание, поради което предявеният иск е счетен за основателен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси: допустимо ли е съдът да се основава на доказателства, които не са приети по делото за да приеме, че ищецът е заплатил съответните вноски за членски внос, длъжен ли е бил съдът да приеме при условията на чл.266 ал.3 ГПК протокол от заседанието на УС и КС от 02.10.2018 г., за разпределението на доказателствената тежест относно процесуалната легитимация на ищеца по иск по чл.25 ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, за пораждането на правни последици на невписано решение на органите на сдружението и необходим ли е изричен акт на ОС за прекратяване на членственото правоотношение, при наличие на текст в устава за автоматичното му отпадане при невнасяне в срок на членския внос. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните въпроси не отговарят на горните критерии и не се явяват обуславящи изхода на спора. При произнасянето си въззивният съд е изложил в мотивите на постановения акт изрични съображения за това, че уставът на сдружението е непълен по отношение на уредбата за автоматичното отпадане на членството, при липса на разписани правила за реда и органите, които констатират това, което противоречи на уредбата в чл.22 ал.4 на ЗЮРЛНЦ. Приел е, че в такъв случай, съобразно самия устав и закона следва да се приеме, че изключването следва да става с решение на ОС, а такова липсва към датата на провеждане на ОС от 05. 10.2018 г., нито е взето на самото ОС. Следователно при положение, че не се оспорва от ответника, че ищецът е бил член на сдружението,преди твърдяното и невъзприетито от съда, по горните съображения, автоматичното отпадане на неговото членство, е било необходимо ищецът да бъде редовно уведомен за насроченото събрание с надлежно включване в уведомлението на всички въпроси, които ще се разглеждат при провеждането му, вкл. и за предсрочното му освобождаване от състава на КС. Неизпълнението на горното, в нарушение на съответните цитирани от въззивния състав разпоредби на ЗЮЛНЦ и на Устава на сдружението е и основание за отмяната на решенията, взети от последното и атакувани от ищеца по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ. Следователно отговорите на формулираните въпроси от страна на касатора не биха се отразили по никакъв начин на крайния изход по настоящия спор и следователно се явяват необуславящи неговия изход. По тези съображения настоящият състав ВКС, Второ т.о. приема, че не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева-договорено и платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие във връзка с настоящата КЖ. Водим от изложеното, съдът