Определение № 3177 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1088/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Автомагистрали“ЕАД срещу решение №107/24.02.2025г. по в.т.д.№648/24г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №712/16.05.2024г. по т.д.№663/22г. на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено да заплати на „Сигнализация“ООД на основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД сумата 556 749,40 лв., начислена с издадени във връзка с договор № Д -36/14.02.2020 г. фактура №[ЕГН]/11.01.2022 г. на стойност 349 284.00 лв. с ДДС и фактура №[ЕГН]/12.01.2022 г. на стойност 207 485.40 лв. с ДДС за доставка на боя-спрей термопластик и светлоотразителни перли, съгласно количествено-стойностна сметка за обект АМ „Струма“ от км от км 36+830 до км 56+170 и от км 0+000 до км 12+000, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 13 455. 25 лв. лихва за забавено плащане за периода от 14.01.2022 г. до 10.04.2022г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необосноваността му. Оспорени са като неправилни решаващите изводи на въззивния съд,че е налице възлагане от ответника и надлежно изпълнение от ищеца на съответна заявка на стоки на стойност в претендирания размер, както и,че ищецът няма вина за забавянето на изпълнението, за което ответникът е бил санкциониран от Агенция „Пътна инфраструктура“. Поддържа се, че от представените писмени доказателства е видно,че ответникът не е подписал нито приемо-предавателните протоколи за доставена стока, нито изготвените от ищеца фактури, нито е осчетоводил последните, а същевременно в договора между страните е налице клауза, възлагаща в тежест на ищеца всички санкции, наложени от държавни и общински органи във връзка с изпълнението на доставките, включващо и забавата при осъществяването им. Касаторът счита,че претенцията на ищеца не е доказана, освен по основанието си, също и по размер. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество и отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на касационната инстанция по въпросите 1. Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл.20 ЗЗД? /цит. решения по гр.д.№50246/16г. на ІІІ г.о. на ВКС, т.д.№761/08г. на І т.о. на ВКС, т.д.№939/09г. на І т.о. на ВКС, т.д.№523/08г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№856/09г. на ІV г.о. на ВКС, т.д. №761/08г. на І т.о. на ВКС, т.д.№105/20г. на І т.о. на ВКС, т.д.№1243/20г. на І т.о. на ВКС, т.д.№558/12г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№23/13г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№2032/21г. на ІV г.о. на ВКС и т.д.№268/17г. на І т.о. на ВКС/; 2.Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената работа /предвид липсата на издадена фактура, както и двустранно подписани протоколи за изпълнената работа/? /цит. решения по т.д.№№333/13г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№523/08г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№761/08г. на І т.о. на ВКС, гр.д.№162/03г., гр.д.№1724/92г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.І2264/03гт. На ІV г.о. на ВКС/; 3. Следва ли съдът да приеме непредставена, неприета и неосчетоводена фактура за покана за плащане по ЗЗД? цит. решения по т.д.№1135/10г. и т.д.№820/12г. на ВКС/; 4. Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора? /цит. ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д.№1975/10г. на ІV г.о. на ВКС, т.д.№1245/13г. на І т.о. на ВКС и т.д.№674/14г. на ІІ т.о. на ВКС/. Ответникът „Сигнализация“ООД в писмен отговор е оспорил наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол,а по същество е изложил съображения за нейната неоснователност. Заявил е искане да му бъдат присъдени направените в производството разноски. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не се е ангажирал със становище по касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което я приема за допустима. При проверката за наличие на обосновани предпоставки за достъп до касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат, Софийски апелативен съд е приел за установено въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, че на 01.03.2018г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител и „Автомагистрали“ ЕАД като изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет поддържане на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000 до км 56+170 и прилежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, стопанисвани от АПИ; в същия е предвидена в тежест на дружеството-изпълнител неустойка в размер на 100% от стойността на лошо или некачествено изпълнени видове работи, както и във всички случаи на констатирани нарушения и/или неизпълнение. Прието е,че във връзка с този договор между страните по делото е сключен договор от 14.02.2020г., изменен с два анекса от 14.02.2020г. и от 12.02.2021г. за доставка на боя- спрей термопластик и светлоотразителни перли по КСС, както и договор от 14.02.2020г., сключен между „Автомагистрали“ ЕАД и „Битулайт“ ООД за наем на механизация; че с договора между страните е уговорено, че заявката за стоки може да бъде направена в устна форма, по електронна поща или в писмена форма като купувачът определя необходимото количество, вида на стоката, времето и мястото на доставка; че купувачът се задължава да заплати на доставчика доставената стока след представяне на надлежно оформена фактура и в срок от 10 дни след превода от АПИ към купувача на съответната сума по сертификата, издаден по договора за обществена поръчка за периода, в който е включена доставената от доставчика стока. Прието е за безспорно, че на 23.04.2021г. на ответника „Автомагистрали“ ЕАД е било възложено допълнително от АПИ полагане на хоризонтална маркировка в обхват на АМ „Люлин“ и АМ“Струма“ от км 0+ 000 до км 56 +170 00., като в заданието са посочени конкретните видове СМР и дейности, които следва да бъдат изпълнени, по количества, единична цена, място на изпълнение и обща стойност - 1 513 060,01 лв. с ДДС при срок за изпълнение, продължен до 06.12.2021г. Съдът е анализирал представената по делото кореспонденция между страните, от която е установил,че във връзка с изпълнението на допълнителното задание ищецът е изпратил на ответника писмо от 13.09.2021г., с което го е осведомил, че е доставил стоки в размер около 50 % от целия заявен обем /с които са изпълнени и актувани работи по допълнителното задание още през м.юли 2021г., видно от представен по делото протокол от 15.07.2021 г., с който „Битулайт“ ООД е предало, а „Автомагистрали“ ЕАД е приело положена хоризонтална пътна маркировка на обект АМ „Струма“, участък „от 36+830 до 56+170“ /, поради което е поискал да му бъде заплатена поне част от стойността им в минимален размер 100 000 лв., сочейки,че липсата на плащане поставя дружеството в невъзможност да продължи изпълнението по договора в срок; в отговор ответникът е заявил, че има забавяне в плащанията от АПИ, като е посочил, че не е в състояние да изпълни възложената маркировка без съдействието на „Сигнализация“ ООД, но го е предупредил,че ако бъде наложена санкция под формата на неустойка за неизпълнение ще потърси тази неустойка от ищеца, поради това е изискал от „Сигнализация“ ООД да продължи да прави доставките на заявените материали. Съобразена е от съда и кореспонденцията, отправена от ответното дружество до АПИ, с която последната е уведомена, че поради огромната забава в разплащането на сертификатите за представени и приети дейности по ТРП, изпълнителят по обществената поръчка има трудности с контрагентите-доставчици и по-конкретно със „Сигнализация“ ООД, което отказва да изпълнява доставки, докато не бъдат заплатени дължимите му суми,а без доставките е невъзможно да бъдат изпълнени възложените дейности по поръчката. Съдът е приел за установено, че с протоколи от 15.07.2021 г., 28.10.2021 г. и 06.12.2021 г., към които са приложени и КСС, ответникът е приел извършени от „Битулайт“ ООД работи, представляващи положена хоризонтална пътна маркировка на обект АМ „Струма“, в съответните участъци, индивидуализирани по видове работи, единична мярка, количества, единична цена в лева и обща стойност в размери 386 769,60 лв., 230 100,48лв. и 49 889,90 лв., а с доклад, изготвен от Института по пътища и мостове въз основа на извършена проверка на качеството на положената хоризонтална маркировка, е направено заключение, че пътните маркировки в трите измерени участъка са с дневна и нощна видимост при суха и влажна настилка, с оглед което обезпечават безопасно движение по ЛОТ 1 на АМ “СТРУМА“. Прието е,че в представените по делото Сертификат № 59/ 15.07.2021 г. и Сертификат №61/ 27.10.20201г., подписани от представители на АПИ и „Автомагистрали“ЕАД, са конкретизирани видовете материали и работи, единична мярка, единична цена, общо количество и обща стойност в размери съответно 394 905,66лв. и 208 180,37 лв., но в същите е отразена забележка от АПИ, че на основание чл.21 ал.1 от договора от 01.03.2018г. се налага санкция в размер на 100% от стойността на всеки от сертификатите за лошо и неточно изпълнение на видовете дейности, за което „Автомагистрали“ЕАД е уведомило „Сигнализация“ООД и „Битулайт“ООД. За безспорно е прието по делото,че издадените от ищеца две фактури за плащане от „Автомагистрали“ЕАД на доставени стоки не са осчетоводени и заплатени от ответното дружество, което от своя страна е издало фактури за плащане от АПИ на работите по двата сертификата; последните също са останали незаплатени, тъй като са били погасени чрез прихващане със задълженията на „Автомагистрали“ ЕАД към АПИ във връзка с начислената по тях на основание чл.21 ал.1 от договора за възлагане на обществена поръчка неустойка. Въз основа на тези обстоятелства, установени по еднопосочен начин и от първата инстанция, въззивният съд е споделил направения от нея извод,че предявеният иск е основателен и доказан, като е препратил към изложените в решението й мотиви. В допълнение е развил съображения по наведените оплаквания във въззивната жалба. Посочил е, че, доколкото ответното дружество е оспорило предявения иск основно с довода, че не дължи плащане, поради липса на такова от възложителя по обществената поръчка, следва да се приеме, че то на практика не оспорва, че материалите, чиято стойност се претендира - светлоотразителни перли и боя- спрей са доставени и вложени в работите по изпълнение на пътната сигнализация, възложена с допълнителното задание от 23.04.2021г. Тъй като възраженията за липса на възлагане, извършване и приемане от ответника като купувач по договора на материалите по доставките са направени едва с въззивната жалба, съдът е приел,че те не следва да бъдат обсъждани. Възражението за липса на приемане от страна на АПИ на работата по полагане на сигнализацията съдът е намерил за некореспондиращо с установеното по делото и опровергано от приетите в хода на делото сертификати №59 и 61, от доклада на Института по пътища и мостове. Посочил е,че неплащането от страна на АПИ е поради наложена неустойка, но не поради некачествено изпълнена пътна сигнализация, а поради изпълнението й със забава. Тъй като самият въззивник е твърдял във въззивната си жалба, че сертификатите не са заплатени поради забава на ищеца, съдът е изложил разсъждения доколко тази забава е виновна и подлежи на санкциониране. Позовал се е на безспорното обстоятелство, че в хода на изпълнение на възложените дейности с доставяните от ищеца стоки, предмет на договора за продажба, ищецът- доставчик не е получавал плащане, въпреки отправеното от него искане с предупреждение за невъзможност без заплащане да бъдат продължени доставките. По отношение на уговорката в договора между страните, че стоките ще бъдат заплатени след постъпване на суми от Агенция „Пътна инфраструктура“ съдът е приел, че тя не може да бъде прилагана по начин, създаващ възможност за неоснователно обогатяване от страна на ответника със стойността на доставените и вложени в изпълнението на поръчката материали и че заплащането на стойността на доставените стоки следва да бъде направено във време, което се счита като обичайно необходимо или уговорено за изпълнението спрямо третото за възложителя и изпълнителя лице. Въз основа на това съдът е извел, че ответното дружество не може да се позовава на забава на ищеца, тъй като самото то е било в забава за плащане, а „Сигнализация“ ООД не носи вината за забавата на изпълнението спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“ и съобразно уговорките в договора за доставка да понесе наложените на изпълнителя по обществената поръчка санкции, като не получи плащане. За неоснователно съдът е намерил оплакването на въззивника, че ищецът не е доказал размера на претенцията си, като се е основал на приетите по делото сертификати № 59 и № 61, в които са посочени отделно и стойностите на вложените в ремонта и поддръжката на пътните съоръжения материали /спрей термопластик и светлоотразителни стъклени перли/, както и на протоколите, подписани от представители на „Битулайт“ ООД и „Автомагистрали“ ЕАД за приемане на положената от това дружество хоризонтална пътна маркировка. По тези съображения въззивният съд е намерил предявения иск за основателен и доказан и поради съвпадане изводите на двете инстанции,е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК, приложима при съобразяване с постановките на т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Първият от поставените в изложението на касатора въпроси се свързва с оплакването му, че въззивният съд не е обсъдил клаузата на т.6 разд.V от договора между страните, с която е уговорено,че всички санкции, наложени на изпълнителя от държавни и общински органи по вина на доставчика във връзка с изпълнението на доставката, са за сметка на последния. Дадената от касатора формулировка на въпроса е неотносима към това оплакване, доколкото касае критериите, приложими при тълкуване на договорите, а цитираната от него практика не може да се счете,че противоречи на решаващ извод на въззивния състав. Тълкуват се, според приеманото с нея, неясните и двусмислени клаузи от съдържанието на договорите, докато в случая не се твърди съдът да е приложил такава клауза, без да издири действителната воля на страните. Поради това се налага извода,че с първия от въпросите не се осъществява нито общата, нито допълнителната предпоставка за достъп по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос също не изпълнява общото изискване за допускане на контрол по същество от касационната инстанция. Същият е формулиран хипотетично и не предполага еднозначен отговор /доколкото средствата за доказване извършването на доставка на стоки и възникването на задължението за плащане са специфични за всеки конкретен случай/ и без връзка с изводите на съда,който е приел, че, макар издадените от ищеца фактури да са останали неподписани и неосчетоводени от ответника, реалното доставяне на описаните в тях стоки се установява както от съставените и подписани от подизпълнителя „Битулайт“ООД и „Автомагистрали“ЕАД протоколи за приемане на положена хоризонтална пътна маркировка, така и от двата сертификата, съдържащи данни за влагането им в изпълнената пътна сигнализация /при липса на твърдения и данни доставката им да е била извършена от трето, чуждо на спора лице/. Отделен е въпросът,че съставът изрично се е позовал на липсващо своевременно въведено в предмета на спора оспорване от страна на ответника на факта на извършването и приемането на доставените от ищеца стоки, а по отношение на уговорката, поставяща задължението за плащане на ответника в зависимост от плащането от трето лице /АПИ/, е споделил мотивите на първата инстанция, основани на практика на ВКС за ирелевантност спрямо задължението за плащане на страната по договора на обстоятелството дали третото лице е изпълнило. В частта, касаеща „начина на доказване на извършената работа“ въпросът е изцяло неотносим, доколкото предмет на спора не е задължение, произтичащо от договор за изработка, а такова за плащане на цена по договор за покупко-продажба. По третия въпрос съдът не се е произнасял. Доколкото в касаещата го част от изложението не са изложени съображения в каква връзка се поставя, настоящият състав приема,че той се отнася до началния момент, от който съдът е начислил обезщетение за забава върху главното вземане /по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД/. Оплакване срещу правилността на съответен извод на въззивния съд, че такова в размер на законната лихва следва да се начисли от 11.04.2022г. /от която дата тя е присъдена с първоинстанционното решение/ не е релевирано в касационната жалба. Съответни мотиви защо това е началният момент за присъждане на обезщетението за забава въззивният съд не е излагал, а процесуален въпрос във връзка с това касаторът не е поставил. Поради това въпросът не може да бъде квалифициран като обуславящ, а цитираната с него практика на ВКС не следва да бъде обсъждана. Последният от въпросите е от процесуалноправен характер и доколкото касае задълженията на въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, е принципно обуславящ,но не и в случая, тъй като липсата на изложени изрични мотиви във връзка с клаузата на т.6 разд.V от договора между страните, не може да предпостави различен от направения от съда краен извод. В клаузата е предвидена отговорност на доставчика /ищеца/ за наложени на купувача /ответника/ санкции във връзка с виновно поведение на първия при осъществяването на доставките, но в случая съдът изрично е отрекъл наложените на ответника санкции от АПИ да са във връзка с виновно поведение на ищеца. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Предвид липсата на данни ответникът по касационната жалба да е направил разноски в настоящото производство, настоящият състав не дължи произнасяне в този смисъл. Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение