Определение № 2583 от 02.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2486/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [община], чрез процесуалния представител адв. Т. Д., за допълване на постановеното по делото определение № 1956 от 24.06.2025 г. по т.д. № 2486/2024 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че с отговора от общината на касационната жалба на Г. И. Г., Г. И. С., Невен Д. М., А. В. В., е направено искане за присъждане на разноски и са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие между [община] и адв. Т. Д., а с насрещната касационна жалба [община] е представила списък с разноските по чл. 80 ГПК, фактура и платежно нареждане. Моли за присъждане на разноски в размер на 14 400 лв. (с включено ДДС), при съобразяване на липсата на направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от касаторите – физически лица по касационната жалба на същите и ответници по насрещната касационна жалба. Ответниците по молбата Г. И. Г., Г. И. С., Невен Д. М., А. В. В., не изразяват становище по нея. Производството по т.д. № 2486/2024 г. на ВКС, I т.о. е образувано по касационна жалба, подадена от Г. И. Г., Г. И. С., Невен Д. М., А. В. В. срещу решение № 136/18.07.2024 г. по в.гр.д. № 266/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 437/31.03.2024 г. по гр.д. № 3206/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив са отхвърлени исковете на касаторите по чл.95, ал.1 ЗАПСП против [община] за сумата от 5 005 лв., частичен иск от 12 500 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушено авторско право, както и за сумата от 5 005 лв., частичен иск от 12 500 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушено авторско право. Ответникът по касацията [община] е подал писмен отговор, с който е оспорил основателността на касационната жалба и допускането на касационно обжалване. Подадена е и насрещна касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който е било уговорено дължимо от [община] на Адвокатско дружество „Д., П. и Т.“, представлявано от управителя Т. Д., възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба, както и за процесуално представителство пред ВКС, в размер на 12 000 лв. без ДДС (14 400 лв. с ДДС). Ответникът по касационната жалба е представил списък с разноските по чл. 80 ГПК, с приложени фактура и преводно нареждане за изплатено в посочения размер възнаграждение по банков път на Адвокатско дружество „Д., П. и Т.“. Състав на I т.о. на ВКС е постановил определение № 1956 от 24.06.2025 г. по т.д. № 2486/2024 г., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 136/18.07.2024 г. по в.гр.д. № 266/2024г. на Апелативен съд – Пловдив и е оставил без разглеждане насрещна касационна жалба с вх. № 7573/24.09.2024 г. на [община]. Не се произнесъл по искането за присъждане на разноски в полза на [община]. Разгледано по същество искането по чл.248 ГПК за допълване е частично основателно. Доколкото касационното производство може да се развие в две фази – по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване и евентуално – по чл.290 ГПК за постановяване на решение по допуснато касационно обжалване на въззивно решение, то и договорът за предоставяне на правна защита и съдействие може да съдържа уговорки както за цялостно дължимо възнаграждение за производството пред ВКС, т.е. и в двете му фази, така и само за първата от тях. В случая сме изправени пред хипотеза на договорено възнаграждение както за изготвяне на отговор на касационна жалба и насрещна касационна жалба, така и за цялостна защитата пред ВКС. След като производството е приключило с определение по чл.288 ГПК, то касаторът дължи само действително сторените от насрещната страна разноски за тази фаза. За определяне на размера им се използва пропорцията, посочена в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакцията от ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г./, предвиждаща, че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8 от Наредбата, а за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8 от Наредбата. Съставът на ВКС съобрази, че липсва направено от ответниците по молбата по чл.248 ГПК- Г. И. Г., Г. И. С., Невен Д. М. и А. В. В., възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи общо за сумата от 10 800 лв. или по 2 700 лв., дължима от всеки ответник по молбата. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение