Определение № 740 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 873/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Е. Л. С. е подал касационна жалба срещу решение № 183 от 17.05.2011 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 20114100500349 от 2011 г., с което е оставено в сила решение № 214 от 25.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 194 от 2006 г. по описа на Районен съд, [населено място] и са уважени предявените искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Основното оплакване обаче е за недопустимост на решението като произнесено по недопустим иск. Предявеният установителен иск за собственост към минал момент е недопустим защото на ищците като наследници И. Я. К. е отказано възстановяването на спорната земеделската земя- 2 дка лозе и 2 дка нива, негова собственост към 1950 г. защото се намира в терен за който се прилага § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Считат, че липсва правен интерес от воденето на иска защото двата спорни имота не са възстановени и на наследниците на К. И. Я.. Представено е изложение в което Е. Л. С. е поставил следните въпроси, които настоящият състав намира за относими към решението, постановено по разглежданият правен спор: допустим ли е установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на висящо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и при липса на правна възможност да бъде проведена процедура за възстановяване на земеделската земя; допустимо ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се съедини с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт, извършен значително време след обобществяването на земята; успешно проведеното производство и постановено решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ без да е променено решението но ОСЗГ достатъчно основание ли за отмяна на нотариалният акт по чл.537, ал.2 ГПК; по кой процесуален ред следва въззивният съд да разгледа делото ако производството е образувано пред 1.03.2008 г.; при разглеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към кой момент се изследва идентичността на имота – към момента на обобществяването на земята или към друг момент; може ли да се уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само въз основа заключението на вещото лице без то да се съпостави с останалите писмени доказателства и картен материал отпреди кооперирането на земята. Посочват се съдебни решения, които са постановени в обратен смисъл. Ответниците С. И. К., А. Илиева К., М. И. Н. и И. Б. И. са представили отговор, в който се посочва, че не следва да се разгледа оплакването за недопустимост на решението, което се прави за пръв път пред касационната инстанция защото с решение № ... от .... г. на ПК, [населено място] на наследниците на И. Я. К. са върнати нива от 2 дка и лозе от 2 дка в м. “С.” в землището на [населено място]. Считат за неотносими поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В отговора се разглеждат подробно и направените оплаквания за неправилност на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне до касационно разглеждане на решение № 183 от 17.05.2011 г. на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 20114100500349 от 2011 г. по касационната жалба на Е. Л. С. защото са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С касираното решение е оставен в сила първостепенният съдебен акт, като е приложена разпоредбата на чл.272 ГПК и Великърновския окръжен съд е препратил към мотивите на съдебният акт, постановен от Свищовския районен съд. Изводите на съдилищата са направени при изясняването на следните факти: Наследодателя на ищците- ответници по касация С. И. К., А. Илиева К., М. И. Н. и И. Б. И. - И. Я. К. е притежавал земеделски земи в землището на [населено място], в местността „С.”, измежду които и нива от 2 дка в м. “С.” и лозе от 2 дка в същата местност. За тази имоти те се легитимират със съдебна спогодба, постигната на 06.09.1950 г. по гр.д.№ 105 от 1945 г. на С. околийски съд. Имотите са били внесени в ТКЗС. В същото време ответниците – наследници на К. И. Я. се позовават на собственост върху поземлен имот № .. от кв..... по плана на [населено място] Спорният момент по делото е дали се касае за един и същ имот, т.е. дали земеделските имоти попадат в поземлен имот № .., кв... и кв... по П. на [населено място], за който имот Е. Л. С., Ц. К. С., Л. К. И. и Л. Д. М. твърдят, че е собственост на техния наследодател К. И. Я.. В. съд възприемайки изводите на РС ,”С.” е посочил, че от анализа на представените доказателства, които са съпоставени със заключението на изслушаната техническа експетиза към 1950 г. собственик на земята е бил И. Я. К.. Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК тъй като са налице въпроси в предметното поле на текста. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението съдържа такива правни въпроси, които са отнесени към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Е. Л. С. дължи държавна такса в размер на 40 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,