Определение № 2007 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 836/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД решение №410 от 14.11.2024 г. по в.т.д.№477/2024 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №36 от 25.06.2024 г. по т.д. №23/2023 г. на ОС Кърджали, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Е. Е. С. действащ лично със съгласието на баща си Е. Х. С. на основание чл.432, ал.1 КЗ, сума в размер 150 000 лв., /допълнително над присъдените 150 000 лв. с решение №36 от 25.06.2024 г. по т.д.№23/2023 г. на ОС Кърджали/, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от ПТП, настъпило на 14.09.2022 г., ведно със законната от 30.01.2023 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се навеждат доводи, че решението в посочената част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които уточнени от настоящата инстанция се свеждат до въпроса относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация Е. Е. С. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Предявява насрещна касационна жалба срещу решение №410 от 14.11.2024 г. по в.т.д.№477/2024 г. на АС Пловдив в частта му, потвърждаваща решение №36 от 25.06.2024 г. по т.д. №23/2023 г. на ОС Кърджали в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Е. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от 300 000 лв. до сумата от 600 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от ПТП, настъпило на 14.09.2022 г. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроси, които се свеждат до следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за изхода на делото, както и всички доказателства, включително заключенията на назначените по делото експертизи и да изведе мотиви защо приема тези заключения. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. ЗК „Лев Инс“ АД не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. По спорния въпрос относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищеца, въззивният съд след подробен анализ на приетите по делото многобройни писмени доказателства, заключенията на СМЕ и СППЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели, е установил, че ищецът е получил съчетана травма при автомобилна злополука: травма на главата - контузия на меките тъкани на главата - травматичен оток в дясната половина на лицето; травма на шията - контузия на меките тъкани на шията - разкъсване на дълбоки шийни мускули; травматичен оток в дясната половина на шията и под езика; травма на гръдния кош - счупване на седмо, осмо и девето леви ребра; контузия на белите дробове с травматични плеврални изливи; кръвонасядане в лявата гръдна половина; травма на корема - разкъсване на слезката/оперативно отстраняване на слезката; разкъсване и хематом на напречното дебело черво, оперативно отстраняване на част от дебелото черво и извеждане на илеостома; охлузване на коремната стена; усложнения на травмата на корема - следоперативен абсцес на предната коремна стена; гастродуоденит и мелена; сраствания между чревните бримки и на голямото було с коремната стена; травма на крайниците - травма на брахиалния плексус /мишничния нервен сплит/ в ляво, довела до парализа с пълна невъзможност за движение на лявата ръка /плегия/; счупване на дясната ключица; кръвонасядане в областта на дясното рамо; проявен епилептичен статус - 4 гърча през 2 минути; интензитет на травмата: съгласно 188 скала - скала за тежестта на нараняване /injuгу severity sсоге/ в случая се касае за т.н. критична травма с оценка 52 точки по скалата/> от 40 точки. Приел е, че според медико-биологичния характер на уврежданията са причинени: тежки телесни повреди: загуба на слезка вследствие на оперативното й отстраняване поради нейното разкъсване; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, вследствие на разкъсването на напречното дебело черво, което води до изливането на фекални материи в коремната кухина и тежък перитонит, който без лечение неминуемо води до смърт, а възникналата опасност за живота е преодоляна благодарение на своевременно оказаната специализирана медицинска помощ; осакатяване на лявата ръка като последица от травмата на брахиалния плексус проявена с тежка пареза на ръката и хипотрофия на мускулатурата; средни телесни повреди: разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на контузията на белите дробове; разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на възникналия епилептичен статус с четири последователни гърча; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се дължи на продължителното носене на илеостома и развилите се сраствания между чревните примки и коремната стена; трайно, за повече от 30 дни, затруднение в движението на врата, което се дължи на разкъсването на мускули на шията; трайно, за повече от 30 дни, затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупването на три ребра в лявата гръдна половина; трайно, за повече от 30 дни, затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи на счупването на дясната ключица; обезобразяване на снагата вследствие на останалите след операциите белези на коремната стена, които имат загрозяващ ефект; леки телесни повреди: разстройство на здравето, което се дължи на вторичния абсцес на коремната кухина в зоната на оперативната рана; разстройство на здравето, което се дължи на охлузванията на корема, травматичния оток на лицето и шията, кръвонасяданията на гръдния кош и дясното рамо. Установил е, че поредицата от последващи събития - оперативна интервенция, постелен режим, нарушена автономност, последвала рехабилитация, са преживени като психотравмени и са довели до субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране във всички сфери - семейство, контакти, социум в период за няколко месеца след случилото се, като феноменологично състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите, ограничаващо поведение, а стресът, продължил в по-дълъг период от време, е надвишил адаптационните възможности на организма и е довел до негативни физиологични и психологични промени и социална дисфункция. Изложил е съображения, че повечето от множеството травми, дори сами по себе си водят до сериозно отражение върху здравето на лицето, тъй като някои от тях са били и животозастрашаващи. Установил е, че общият престой в болничния заведения е бил за период от около три месеца, като са претърпени сложни хирургични интервенции за преодоляване на коремната травма, като е отстранена слезката /далака/, извършена е резекция и отстраняване на част от напречното дебело черво и е изведена илеостома, както и за отстраняване на илеостомата през м. ІІ.23 г. – операции с висока степен на сложност; претърпяно е оперативно лечение и за овладяване на вторичния абсцес на коремната стена /операция с умерена степен на сложност/, като както в периода на болничното лечение, така и при домашни условия, ищецът е претърпял сериозни болки и страдания, бил е изцяло зависим от чужда помощ за обслужване на всички елементарни битови нужди /хранене, обличане, тоалет и т.н./, бил е постоянно на легло около три месеца след инцидента, а впоследствие постепенно и с помощ на близките си е започнал да се изправя постепенно; не можел пълноценно да се храни, а трябвало да поема само супи и пюрета; за период от около четири месеца и половина е бил с илеостома, която създава битови неудобства и проблеми със социалната адаптация, в домашни условия са сменяни външните торбички; така случилите се обстоятелства са се отразили сериозно и върху емоционалната му сфера, като са довели до появи на тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите, ограничаващо поведение; тъй като стресът е продължил в по-дълъг период от време, той е надвишил адаптационните възможности на организма и е довел до посочените негативни физиологични и психологични промени; т.е. за период от около няколко месеца е била проявена остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията съчетано с прояви на посттравматично стресово разстройство, като е нарушено личностното и социално фунциониране на пострадалия. По отношение на психическото състояние на пострадалия ищец (на 15 г. към момента на ПТП) е приел за доказано, че на базата на своя опит и възраст същият има възможности за изграждане на ефективни стратегии за справяне с проблемни житейски ситуации, както и наличната подкрепяща семейна и приятелска среда, които спомагат да се преработят травмите - психическа, емоционална, физическа; същият е възстановил социалното си функциониране - започнал е да посещава училище, където се справя добре, да излиза приятели; липсват данни за психично разстройство или смущения; не се установява посттравматично разстройство. По отношение на физическите травми е счел, че възстановителният процес е приключил само по отношение на някои от тях – тези на шията, гръдния кош и дясната ръка, като не е налице пълно възстановяване по отношение на коремната травма, лявата ръка, дясната ключица: нарушена е моториката на червата поради остатъчни сраствания между чревните бримки, като са възможни проблеми с пълноценното храносмилане; лявата ръка е осакатена, с нея ищецът не може да си служи пълноценно, не може да хваща нищо, като продължава прилагането на физиотерапевтично лечение; по отношение на дясната ключица е налице деформиращ калус; продължава да изпитва болки, когато лежи на дясната си страна; налице е обезобразяване на снагата вследствие на останалите след операциите белези на коремната стена със загрозяващ ефект, които белези ще останат до живот; безвъзвратно е загубен далакът, който е отстранен оперативно. Т.е. изложил е съображения, че възстановителният процес е приключил частично, не е налице пълно възстановяване във физически план, като с оглед характера на посочените увреждания не може да се очаква пълно възстановяване и за в бъдеще, респективно налице са трайни негативни последици от случилото се, които неизбежно ще се отразят на живота на пострадалото лице, тъй като обективно същите ще предизвикват затруднения и неудобства и занапред. При тези изводи, като е отчел принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД, застрахователните лимити към момента на инцидента /м.09.2022 г./ и обществено икономическите условия към него, съдът е приел, че размерът за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде определен на 300 000 лв. и в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 150 000 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяването на решението си въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. и в константната практика на ВКС (наличието на които изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК), факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – възраст на пострадалия, характер и тежест на уврежданията, начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С оглед изложеното поставеният в изложението въпрос, не е решен и в противоречие с практиката на ВКС, като е необходимо да се изтъкне, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Недопускането на касационно обжалване по подадената касационна жалба, представлява процесуална пречка за разглеждане на насрещната касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане съгласно чл.287, ал.4 от ГПК. Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА пред ВКС, но такова, независимо от изхода на спора не се следва, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила за сума в размер на 150 000 лв., а въззивното решение, с което касаторът е осъден да заплати допълнително сума от 150 000 лв., подлежи на принудително изпълнение, респективно понастоящем ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,