Определение № 2084 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Министерството на иновациите и растежа на РБ, чрез юрисконсулт Г. А., срещу определение № 1135/20.03.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. № 617/2023 г. на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 47171/23.12.2022 г. по гр. д. № 9576/2022 г. на Районен съд- Варна, с което е върната въззивна жалба с вх. № 88869/22.12.2022 г. на Министерство на иновациите и растежа на РБ срещу Решение № 3684/28.11.2022 г. по гр.д. № 9576/2022 г. по описа на ВРС, на осн. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна. Оспорен е изводът на въззивния съд, за липса на нарушенията на чл. 64, ал. 1 от ЗСВ, респ. чл. 360р и на чл. 360с от ЗСВ, както и изводът, че цитираните изисквания на ЗСВ са свързани с принципа на публичност на работата на съда, и че те не регламентират нито сроковете за обжалване на съдебни актове от страна по делата, нито началния момент за тях, които произтичат пряко от разпоредбите на ГПК. В жалбата и допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да е посочен процесуалноправен или материално правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Сочи се противоречие с определение №259/30.11.2018 г. по т.д. №1821/2018 г. на ВКС, I т.о. Посочена и разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, с твърдения за очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответникът по жалбата С. В. не е депозирала в срок писмен отговор и не е взела становище по същата. Предвид данните по делото, частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане на първоинстнционния съд, с което е върната въззивна жалба на Министерство на иновациите и растежа на РБ срещу решението по гр.д. № 9576/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, като подадена след изтичане на срока за обжалване. Въззивният съд е посочил, че делото пред Районен съд - Варна е било образувано по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от ГПК предявени от С. В. срещу Министерство на иновациите и растежа на РБ, които съгласно чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК се разглеждат по реда на глава „бързо производство“ по ГПК, и че още с получаване на преписа от исковата молба с приложенията на 09.08.2022 г. ответникът е бил наясно с предмета на делото и ускорения процесуален ред за разглеждането му. На 15.09.2022 г. ответникът бил повторно уведомен за разглеждане на делото по правилата на чл. 310 и сл. от ГПК и е имал възможност да организира надлежно защитата си. Първоинстанционният съд не дал ход на първото о.с.з., с оглед неспазване на срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК за ответника, насрочил следващо о.с.з. и отново изпратил призовка до ответника. В следващото и последно о.с.з. по делото на 15.11.2022 г. съдът на чл. 315, ал.2 от ГПК посочил точната дата, на която ще постанови решението си. На тази дата- 28.11.2022 г., в предвидения от чл. 316 от ГПК срок, постановил крайния си съдебен акт, срокът за обжалване на който е започнал да тече от същата дата, по силата на закона, и съответно е изтекъл на 12.12.2022 г. Предвид изложеното и позовавайки се на ТР № 12/11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел че въззивната жалба, изпратена по пощата на 20.12.2022 г., е подадена след законоустановения двуседмичен срок за обжалване на решението, доколкото се касае за бързо производство по чл. 310 и сл. от ГПК. Прел е доводите на ответника за неполучаване на препис от протокол от първото о.с.з. по делото за ирелевнатни за правилността на разпореждането за връщане на въззивната жалба, тъй като ответникът знаел за ускорения съдопроизводствен ред за разглеждане на делото и бил редовно призован за о.с.з. Прел е за недоказани с представените с частната жалба доказателства, твърденията за нарушения на чл. 360р и на чл. 360с от ЗСВ. Посочил е, че цитираните изисквания на ЗСВ били свързани с принципа на публичност на работата на съда, но не регламентирали нито сроковете за обжалване на съдебни актове от страни по дела, нито началните моменти за тях, които произтичали пряко от разпоредбите на ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение. Без касаторът да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на решението, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, или който да е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на текста на тези процесуалноправни норми в жалбата и изложението, не е основание за допускане на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая не намира основание и за допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното определение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице и очевидна необоснованост на съдебния акт. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение