Определение № 1483 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение28.03.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Допуска касационно обжалване на решение решение № 300 от 14.03.2023г по въззивно гр.д. №2575/2022г на Софийски апелативен съд Ищцата е освободена от държавна такса .Делото да се докладва за насрочване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. М. чрез представител адв.Н. Д. срещу решение № 300 от 14.03.2023г по въззивно г.д. №2575/2022г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2022г по т.д №97/2021г на Софийски окръжен съд, постановено по отхвърлен пряк иск срещу застрахователя „Бул Инс” АД ,с който касаторката, със съгласието на своята майка В. М. е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 от смъртта на В. И. М. в резултат ПТП, настъпило на 26.10.2020г по вина на застрахован при ответника за риска„гражданска отговорност” водач на лек автомобил. Искът е основан на твърдението ,че макар да не е формално осиновена или припозната от починалия приживе ,както последният е припознал други свои деца, ищцата е от кръга правоимащи съгласно ППВС №5/24.11.1969г с право да бъде обезщетена от смъртта на пострадалия В. И. М. ,който я е отглеждал като своя дъщеря и е полагал бащински грижи за нея. Починалият е живеел е на съпружески начала с нейната майка когато е била родена ,а след раздялата им ищцата заедно с по- малкия си брат П. В. И. е останала да живее и е била отглеждана от него, в неговия дом, до 15 г. възраст,за което са ангажирани гласни доказателства.Прието е и заключение на съдебно-психологическа експертиза. За да отхвърли иска срещу застрахователя въззивният съд е приел ,че при ищцата не са установени легитимиращи я близки отношения с починалия като между родител и осиновено, или припознато негово дете.Починалият е припознал другото родено от същата майка дете, но не и нея.Позовал се е на разясненията в ТР №1/2016г ОСНГТК на ВКС за да приеме, че не е доказана толкова трайна и дълбока, особено близка емоционална връзка и отношения напълно сходни с тези между биологичен родител и дете ,които да обосноват присъждане на обезщетението по изключение. Според въззивния съд затова свидетелства фактът ,че починалият има преки наследници по закон /четири деца/ и трета жена. Наличието на такива отношения с преките наследници по закон, според въззивния състав само по себе си изключва основателността на претенцията,защото при тези обстоятелства няма как да е създадена заместваща връзка родител/дете,която да е липсвала. В касационната жалба се оспорват съображенията на съда по предмета на доказване ,изводите му са сочат като формирани при съществено процесуални нарушения ,необосновани и незаконосъобразни породи нарушаване принципа на справедливост, с оплаквания по чл.281 т.3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение, в което защитата се позовава на чл.280 ал.1,т.1 ГПК, по три формулирани въпроса,свързани с активната легитимация на ищцата:
За предпоставките за присъждане на обезщетение на лица в кръга на посочените в ППВС №4/1961г и ППВС №5/1969г
В кой кръг попадат лицата, изброени в двете постановления – в най близкия, или разширения семеен кръг, изискването за „заместваща връзка” по смисъла на ТР №1/2016г ОСНГТК относимо ли е към материалната легитимация на лицата, изброени в ППВС №4/1961г и ППВС №5/1969г, или само към лицата на които по изключение според ТР №1/2016г ОСНГТК се признава право на обезщетение за неимуществени вреди.
Влиза ли в кръга на правоимащите отглеждано, макар и неосиновено/неприпознато навършило пълнолетие дете
Достатъчен ли е сам по себе си фактът,че починалият има преки наследници по закон ,за да се изключи материалната легитимация на отгледано, но неосиновено дете,попадащо в кръга по ППВС №5/1969г. ( 5) Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства и да изложи мотиви по тях. Сочи се основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК,по първите три въпроса и по петия въпрос/ процесуалноправен/ поради противоречие с формирана задължителна за съдилищата практика. По третия формулиран въпрос основанието се изтъква поради противоречие с формирана практика на ВКС в Решение №4 /2019г по т.д №1168/2018г Второ т.о, Решение. № 9/2019г по т.д № 1380/2017г и др., според която съдебна практика по чл.290 ГПК признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход, докато въззивният съд е придал правно значение на юридическото оформяне на отношенията. По четвъртия формулиран въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Касаторът се позовава на решения на въззивни съдилища, в които е въприето обратното разрешение на въпроса,поддържано и от касатора като съответно на точното тълкуване на закона. Постъпил е отговор от застрахователя„Бул Инс” АД,чрез пълномощник адв.Ал.И..Причината да бъде отхвърлен иска е доказателствена, формирана е преценка на конкретни житейски обстоятелства.Задължителната практика е съобразена.Правилно е прието ,че при наличие на преки наследници по закон основанието на претенцията се изключва,защото в този случай създадена заместваща връзка родител/дете не може да има. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о намира, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по третия въпрос,за да се провери съотвествието на въззивното решение с цитираната от защитата практика на ВКС по въпроса включва ли се в кръга на правоимащите с право на обезщетение за неимуществени вреди отглеждано, макар и неосиновено /неприпознато дете, навършило пълнолетие. Въпросите,свързани с предмета на доказване при лице, легитимиращо се въз основа на обстоятелства като установените по делото е намерил отговор по същество при оценка на доказателствата,като решението подлежи на касационна проверка при която оплакванията, изразени чрез формулираните въпроси,следва да бъдат преценени по същество.Поради това и предвид изложените мотиви във въззивното решение ,самостоятелно основание по критерия на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК не е налице, включително по процесуалноправния въпрос (т.5 от изложението). Решението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване, за да се отговори и на въпроса достатъчен ли е сам по себе си фактът, че починалият има преки наследници по закон,за да се изключи материалната легитимация на отгледано,но неосиновено дете,/ППВС №5/1969г./,който въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по основанието на иска, същевременно виждането на въззивния състав по този въпрос е дало решаваща насока и при оценката на обстоятелствата, на които искът е бил основан и доказателствата за тях. Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о