Определение № 60084 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1254/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от Гергана Андонова Илиева, като ЕТ „Гергана Илиева – 2010“, ЕИК[ЕИК], чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Р. С., САК, частна касационна жалба против определение № 219 от 22. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1402/2020 г. на ОС – Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от едноличния търговец частна жалба срещу определение от № 10 от 23. 11. 2020 г. на съдия по вписванията при РС - Сандански, с което е постановен отказ за отбелязване и вписване на влязлото в сила на 8. 10. 2019 г. решение по в. гр. д. № 3938/2017 г. на АС – София.

Развиват се съображения за неправилност на определението, поради постановяването му при необсъждане на всички събрани по делото доказателства, в противоречие с чл. 115 ЗС и при несъобразяване с практиката на ВКС. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на отбелязване на влязлото в сила решение, постановено по вписаната искова молба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

С молба вх. № 2624/23. 11. 2020 г., подадена от Гергана Андонова Илиева като ЕТ „Гергана Илиева – 2010“, е поискано „вписване (отбелязване)“ на решение № 1470 от 13. 06. 2018 г. по в. гр. д. № 3938/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в, влязло в сила на 8. 10. 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от СНЦ „Български туристически съюз“ срещу ЕТ „Гергана Илиева – 2010“ (взискател в изпълнителното производство) и „Синаница ВВ“АД (длъжник в изпълнителното производство) иск с правно основание чл. 440 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че длъжникът „Синаница ВВ“АД не е собственик на недвижимия имот, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение: шестетажна сграда – хотел със застроена площ от 639 кв.м., с идентификатор 65334.102.655.7 по одобрената кадастрална карта, както и пететажна сграда с предназначение за обществено хранене и застроена площ от 1013 кв.м., с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място].

Изложени са твърдения, че исковата молба по делото е била вписана на 10. 12. 2015 г., с акт № .... г., дв. вх. № 3011/10. 12. 2015 г., по искане на СНЦ „Български туристически съюз“.

Към молбата е приложено решение № 2193 от 19. 04. 2017 г. по гр. д. № 419/2015 г. на ОС – Благоевград, решение № 1470 от 13. 06. 2018 г. по в. гр. д. № 3938/2017 г. на САС и определение № 221 от 7. 05. 2019 г. по гр. д. № 4712/2018 г. на ВКС, 2 г.о., както и квитанция за платена държавна такса в размер на 206, 11 лв.

С определение от 23.11. 2020 г. на съдията по вписванията е отказано отбелязване и вписване на съдебното решение. Прието е, че отбелязване на решението не може да се извърши, тъй като е изтекъл шестмесечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, а за вписването му е необходимо да се представи актуално удостоверение за данъчна оценка на имота (за определяне на държавната такса по чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията) и скици на имотите, издадени въз основа на одобрената кадастрална карта (на осн. чл. 6, ал. 3, вр. чл. 14 ПВ).

За да потвърди отказа съставът на ОС – Благоевград е приел, че съдебните решения, с които се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, се отбелязват по представен препис, по предвидения в чл. 115 ЗС, вр. чл. 14 ПВ ред и в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС – шест месеца от влизане в сила на решението. Ако в течение на този срок не бъде извършено отбелязване, вписването на исковата молба губи действието си и решението трябва да бъде вписано, като в този случай вписването на исковата молба губи реда си и същата се счита вписана от деня на вписване на самото съдебно решение. Приел е, че в случая няма вписана искова молба, а и шестмесечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС е изтекъл, поради което следва да се извърши първоначално вписване на решението, но за това е необходимо да бъде приложена скица на имота по действащата кадастрална карта, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ, и актуална оценка на имота, тъй като дължимият размер на държавната такса при първоначално вписване е 0, 1 % от данъчната оценка. Тези изисквания не са изпълнени, поради което законосъобразно съдията по вписванията е отказал както отбелязване, така и първоначално вписване на влязлото в сила съдебно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

1. следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно доказателство, съдържащо се в кориците на делото;

2. длъжен ли е въззивният съд, в производствата по обжалване на определенията, да осъществи пълен въззив по отношение на обжалвания пред него акт, като провери всички правно релевантни факти и обсъди и прецени самостоятелно както доказателствата, събрани от първата инстанция (в случая съдията по вписванията), така и доказателствата, представени му с частната жалба.

Въпросите са поставени във връзка с оплакването на касатора за необоснованост на извода на въззивният съд, че съдебното решение е постановено по невписана искова молба, както и с оплакването за необсъждане на представената като доказателство, с частната въззивна жалба, справка № 491179/30. 11. 2020 г. от АВ, според която искова молба е била вписана по партидата на „Синаница – ВВ“ АД с вх. № 3024/10. 12. 2015 г.

Твърди се, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 125 от 15. 01. 2020 г. по гр. д. № 1204/2018 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 222 от 6. 04. 2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 75 от 20. 06. 2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 247 от 6. 01. 2020 г. по гр. д. № 540/2018 г. на ВКС, 4 г.о., а по втория – в противоречие с ТР № 6/15. 01. 2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора процесуалноправен или материалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, както и за формиране решаващата воля на съда. В противен случай правният въпрос не покрива изискванията на закона за формулиране на общо основание за селектиране на касационните жалби.

В случая, поставените от частния жалбоподател въпроси не са от решаващо значение за изхода на делото, нито са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за законосъобразност на определението на съдията по вписванията. Вярно е, че въззивният съд е приел, въз основа на служебно извършена справка по делото, че исковата молба, по която е постановено решението, чието вписване се иска, не е вписана, без да обсъди приложената към частната въззивна жалба справка от Агенция по вписванията, доказваща вписване на исковата молба. Това, обаче, нито е от решаващо значение за изхода на делото, нито е в основата на главния аргумент за неуважаване на частната въззивна жалба. Решаващият извод на въззивния съд за неуважаване на частната жалба е основан не на липсата на вписана искова молба, а на неизпълнение на изискванията на чл. 115, ал. 2 ЗС и на чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ, предвид обстоятелството, че съдебното решение подлежи не на отбелязване (шестмесечният срок за което е изтекъл), а на първоначално вписване, а за първоначално вписване на влязлото в сила съдебно решение е необходимо да бъде приложена скица на имота по действащата кадастрална карта и актуална оценка на имота, тъй като дължимият размер на държавната такса при първоначално вписване е 0, 1 % от данъчната оценка, каквито документи молителят не е представил.

След като въпросите не отговарят на изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е необходимо обсъждане на специалните основания по точка 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,