Определение № 4563 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Г. Ф. Г., подадена чрез адв. П. Б., против определение № 14146/01.07.2026г., постановено по ч. гр. д. № 6000/2026г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-VІ-Б състав. С него е оставена без уважение частната жалба с вх. № 138684/30.04.2026г. на Г. против определение № 14685/17.04.2026г. по гр. д. № 3760/2026г. на Софийския районен съд, 84 състав, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районния съд-Гоце Делчев. В частната касационна жалба са развити подробни съображения за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при непълно съобразяване на предмета на производството и на въведените в исковата молба и последващите молби искания за незабавна защита по чл. 126, ал.2 СК, във връзка с едностранното извеждане и преместване на детето от досегашната му жизнена, социална и семейна среда без съгласието на другия родител. В изложението по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и се поставя следния въпрос: Когато в производство по чл. 59, ал.11 СК са наведени твърдения и е заявена претенция по чл. 126, ал.2 СК, поради едностранното извеждане и преместване на детето от досегашната му жизнена, социална и семейна среда без съгласието на другия родител, как се определя местната подсъдност-по фактическото местопребиваване/настоящ адрес на детето към момента на подаване на исковата молба или по специалното правило на чл. 126, ал.2 СК – пред районния съд по настоящия адрес на родителя, поискал връщането. Според частния касатор въпросът е обуславящ за изхода на делото и е от значение на точното прилагане на закона и за развитие на правото защото поставя проблема за съотношението между две специални правила за местна подсъдност в СК-това по чл. 127, ал.2 СК и това по чл. 126, ал.2 СК. Насрещната страна – М. Ж. В., чрез процесуалния си представител адв. М. Т., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното: РС-София е бил сезиран с искова молба от 12.02.2026г., подадена от Г. Ф. Г., с която е предявено срещу М. Ж. В. искане с правно основание чл. 59, ал. 11 СК за допускане изменение на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на контакт с общото на страните дете Е. Г., родено на *. Направено е и искане за постановяване на привременни мерки. Ответната страна е упражнила своевременно възражение за местна неподсъдност на делото пред сезирания Софийски районен съд, тъй като към момент предшестващ депозирането на исковата молба детето има фактическо местоживеене в населено място намиращо се в съдебния район на друг районен съд, а именно – РС – Гоце Делчев. В тази връзка е отправено искане за прекратяване на делото пред СРС и изпращането му за разглеждане по компетентност на РС – Гоце Делчев. С определение №14685/17.04.2026г. съставът на СРС е разгледал възражението, уважил е същото и е прекратил производството по делото, като го е изпратил по подсъдност на РС – Гоце Делчев, с мотив, че доколкото предмет на исковата защита е искане по чл. 59, ал. 11 СК, което от своя страна е с предмет въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, компетентен да се произнесе по искането е районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът е приел за установено от наличните доказателства, както и от изложените от страните еднопосочни твърдения, че детето е с настоящ адрес в [населено място], [община] и пребивава в това населено място от около 9 месеца преди датата на подаване на исковата молба, в т.ч. то е интегрирано в тази социална среда, като е записано и посещава учебно заведение в този район. От Г. е постъпила на 30.04.2026г. частна жалба против прекратителното определение от 17.04.2026г. на СРС, която с обжалваното пред ВКС определение въззивният състав на СГС е намерил за неоснователна. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК- спорът относно родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето, както и на съдебна практика на ВКС, в която е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. Съдът е съобразил, че в случая исковата молба на Г. е подадена на 12.02.2026г. и с нея е направено искане по чл. 59, ал.11 СК. Събраните по делото писмени доказателства установяват, че детето, считано от 01.11.2023г., е имало регистриран настоящ адрес в [населено място]; считано от 21.01.2026г. е извършена промяна като настоящият адрес е бил преместен в [населено място], [община]. Същевременно ответната страна, правеща отвод за местна подсъдност, е представила доказателства, че считано от м.октомври 2025г. детето посещава занимания в ОДЗ в [населено място]; от твърденията на майката и бащата-страни по спора, съдът установил, че детето е променило местоживеенето си още през м. май 2025г. Това е станало по искане на майка му и без съгласието на бащата. Следователно, към датата на подаване на исковата молба детето вече е било с променено фактическо пребиваване и установено ново местоживеене в [населено място], [община], където е променен и настоящия му адрес. Така установената промяна изключва хипотезите на временно отсъствие на детето от обичайното му пребиваване. И след като към момента на депозиране на исковата молба в СРС– 12.02.2026г. фактическото местоживеене на детето в [населено място] е било трайно преустановено, с това е отпаднало и основанието спорът по чл. 59, ал. 11 СК да се разглежда от СРС. Състава на СГС е допълнил, че в случая в най-добър интерес на детето е делото по отношение на изменение на въпросите по упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и режима на контакт с него да се гледа в РС-Гоце Делчев. При тези мотиви на въззивния съд, постановеният от него съдебен акт не следва да се допуска до касационен контрол. Въпросът на частния касатор не е обусловил решаващата правна воля на съда и няма нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19. 02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. В случая съдът не е обсъждал местната подсъдност в хипотезата на чл. 126, ал.2 СК - Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша, доколкото не е бил сезиран с такова искане. Съдът е приел, с оглед твърденията в исковата молба и заявения петитум, че ищецът е направил искане по чл. 59, ал.11 СК, а компетентен да се произнесе по него е районният съд по настоящия адрес на детето-чл.127, ал.2 СК. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исканията по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. СГС не е приел нещо различно. Предвид това и с оглед липсата на поставен от жалбоподателя релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС, въззивното определение на СГС не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО