Определение № 276 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 774/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Фиданка М. Петковска и А. А. П. чрез адвокат Р. И. са подали касационна жалба срещу решение № 282 от 16.07.2012 г., постановено по гр.д. № 20125400500266 по описа за 2012 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е оставено в сила решение № 97 от 4.05.2012 г. по гр.д. № 20115440101427 от 2011 г. по описа на Районен съд, [населено място] и са осъдени да заплатят разноски в размер на 200 лв. и е отхвърлен отрицателният установителен иск на касаторите срещу М. М. А. и С. Б. А. за собственост на 102/505 идеални части от застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор ...... с обща площ от 505 кв.м. съгласно одобрената КК на [населено място]. В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК и молят по реда на чл.293, ал.2 ГПК да се постанови ново решение по съществото на спора. Към касационната жалба е представено изложение, в което се посочва, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материално правните въпроси: дворното място върху което е построена сграда – суперфициарна собственост запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършената разпоредителна сделка с жилищен обект или се превръща в обща част по предназначение; Дворното място в което е построена сграда – етажна собственост, обща част ли е или става съсобствено при квотите, при които е било придобито преди застрояването на сградите и как следва да се определят права върху него при този случай-дали квотите от съсобствеността следва да се определят по документи за собственост или при изграждането на етажната собственост правата върху терена ще се определят по правилото на чл.40 от ЗС. Ответниците М. М. А. и С. Б. А. са представили отговор, считайки ,че касационното обжалване е недопустимо предвид забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност подържат неоснователност на касационната жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Фиданка М. Петковска и А. А. П. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ служебно по въпроса за допустимостта на въведеният отрицателен установителен иск с оглед наличието на правен интерес от търсената защита по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.2 ГПК и от тук възражението за недопустимост на касационното обжалване поради следното: С исковата молба е въведен отрицателен установителен иск за собственост за 102/502 идеални части от дворно място с идентификатор ........ с обща площ от 505 кв.м. съгласно одобрената КК на [населено място]. От представената данъчна оценка № ДО ..... от ..... г. се установява, че данъчната оценка за 354 кв.м. от мястото е 6 372 лв. или както са посочили ответниците в отговора си за спорната идеална част тя е 1836 лв. С исковата молба е поискано приложението на правната последица на чл. 537, ал.2 ГПК като се обезсили н.а. № ...., т...., н.д. № 1....от ..... г. за 102/502 идеални части от дворното място. В исковата молба обаче е посочена цена на иска от 6372 лв. и тя не е била оспорена от ответниците в първото заседание съгласно чл.70, ал.1 ГПК, нито пък въпроса е повдигнат служебно от съда. След първото заседание цената на иска е стабилизирана и въпроса не може да бъде повдигнат отново. Ето защо следва да се приеме, че цената на иска надхвърля сумата 5 000 лв., коетож обуславя допустимостта на касационното обжалване при наличието на другите условия по чл.280, ал.1, ГПК. ` Съдилищата еднозначно са отхвърлили отрицателният установителен иск и не са приложили правната последица на чл.537, ал.2 ГПК защото за заключили, че при формирането на етажна собственост, ведно с изключителната собственост върху отделни обекти в сградата се създава и задължителна съсобственост върху отделни нейни части, които като строителни и архитектурни елементи я свързват в единство, създавайки обособен самостоятелен обект. Тези части са изброени примерно в разпоредбите на чл.38 от Закона за собствеността и включват общи части от естеството си и общи части по предназначение. Общи части, които са по предназначение и които не обуславят конструктивното единство на сградата, включително и земята могат да бъдат в собственост на лица, различни от етажните собственици или при различни квоти от тези на общите части на сградата.Такъв е и настоящия случай за който ищците- касатори твърдят, че ответниците са собственици не на ½ идеална част, а на 150/505 кв.м. от дворното място. Ф. М. П. и А. А. П. са собственици на първият жилищен етаж, ведно с ½ идеална част от застроеното и незастроено дворно място с площ от 354 кв.м. по силата на транслативна сделка, осъществена с н.а. №..., т...., рег. №..., н.д. №... от ... г. По силата на този договор за покупко – продажба те притежават абсолютното вещно право само на ½ идеална част от мястото, което ответниците не спорят. Ответниците също по силата на транслативна сделка са собственици на вторият етаж и 252/505 идеални части от дворното място, цялото с площ от 505 кв.м., т.е. също на ½ идеална част. Транслативната сделка е осъществена когато вече имота е бил заснет с идентификатор в КК на [населено място] и с площ от 505 кв.м. Няма спор, а това се установява и от заключението на в.л. Р. Х. К., че към 2002 г. е действал предходния регулационен план и спорния терен е бил заснет като парцел ..., кв.... по плана на [населено място], кв. Р. с площ от 354 кв.м. С промяна площта на терена не се променя тяхната идеална част от него. Касаторите могат да се легитимират само за ½ идеална част от имота и затова следва да се прецени допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за част от другата идеална част от имота. Правният интерес е налице когато поведението на ответника води до несигурност у ищеца относно неговото правно положение, а в конкретния случай ищците не се стремят да установят, че претенцията на ответниците върху идеалните части от дворното място създава несигурност за касаторите относно тяхното материално право, т.е. няма спор, че те притежават ½ ид.ч.. Правният интерес за предявяване на отрицателният установителен иск не може да се обоснове и от провежданата съдебна администрация по чл.32 ЗС, тъй като касаторите с настоящето производство не установяват различни от притежаваните идеални части от дворното място. Съгласно ТК № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС ОСГТК, нормата на чл.5 ГПК задължава съда да реши делото според точния смисъл на законите, а при липса на закон - съобразно принципите на правото, обичая и морала поради което преди да разреши спора по същество трябва да се произнесе дали обжалваното решение е валидно и допустимо. Касационна проверка на решението следва да се допусне служебно от съда при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск. Касаторите дължат държавна такса в размер на 25 лв. които следва да се внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок като се представи и вносния документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,