Определение № 1717 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. и по частна касационна жалба на Д. Г. Д. и Р. Г. С., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 94 от 11.06.2024 г. по гр.д.№ 107/ 2024 г., с което, след като е отменено решение № 260023/ 14.12.2023 г. по гр.д.№ 2281/ 2017 г. на Варненски окръжен съд и определение № 260018/ 30.01.2024 г. по същото дело, е отнето в полза на Държавата от Д. Г. Д. незаконно придобито имущество - 34 220 лв на основание чл.153 ал.1 ЗОНПИ, осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ да заплати на П. В. С. сумата 2 000 лв, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, а на адвокат В. М. - сумата 2 247,47 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата Р. С. в първоинстанционното производство и сумата от 5 277,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Д. Д. в първоинстанционното производство, и е осъден Д. Г. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт 684,40 лв, а на КОНПИ - сумата от 450 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Д. повдига правните въпроси „Кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, кое имущество участва при формиране на несъответствието по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и включва ли се в тези понятия имуществото, което не е налично в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период или е отнето в предходно производство по конфискация?“; „Може ли КОНПИ, която е образувала производство пред граждански съд за отнемане на имущество, да включва същото имущество в последващи проверки срещу същото проверявано лице, породени от уведомления от органите за образувани нови наказателни производства и следва ли към датата на вземане на решение на Комисията за внасяне на искове пред съд по новите проверки да съобрази евентуално вече отнето имущество и да не претендира отнемането му и да не го включва в анализа за несъответствие?“; „Участва ли при формиране на несъответствието в последващо производство по конфискация по смисъла на по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ отнето в предходно производство по конфискация имущество и включват ли се в анализа за периода на новата проверка като приход/доход сумите, за които е осъден ответника в предходно производство по конфискация на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./?“; „За да се определи стойността на имуществото на проверяваното лице по пазарна оценка, въпреки наличието на нотариални актове и нотариално заверени договори за покупко-продажба на МПС с посочени в тях продажни цени, следва ли да е установено по делото, че имуществото е придобито по цени – различни от посочените в актовете, както и да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, както и да е установена трансформация на средства от незаконен източник на доход, като тези установявания по делото представляват ли кумулативни предпоставки, за да се определи имуществото по пазарни цени или не и при кои предпоставки се определя стойност на имуществото по пазарна цена – различна от посочената в документа за собственост?“; „Изменената с ДВ бр. 103 от 27.12.2016 год. разпоредба в ЗОПДНПИ, с която се намалява размера на значителното несъответствие ли следва да се прилага от съда при приключила преди тази дата проверка от Комисията и следва ли заради санкционния характер на тази норма по отношение на ответниците да се приложи по-благоприятна за тях разпоредба, а именно тази, действала по време на вече образувано производство преди промяната и следва ли да се възприеме този минимум, който е действал към момента на извършване на евентуалното престъпление или престъпна дейност, от която се черпят облаги?“; и „Може ли съдът по презумпция да приеме за незаконно придобито имущество в новото производство пред себе си онова имущество, определено и отнето в предходно производство за конфискация и да приеме, че заради това и друго ново имущество е незаконно, без да има данни за друго ново престъпление имащо връзка с това имущество?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същевременно поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа и очевидна неправилност на обжалвания акт, дължаща се на предубеденост и пристрастност на постановилия го съдебен състав, което било видно от пълното игнориране на доводите и възраженията му и безкритично възприемане на изложеното във въззивната жалба на КОНПИ. Ответната страна КОНПИ оспорва касационната жалба на Д. Д. като поддържа, че обжалваното решение съответства на установената от ВКС практика, не е очевидно неправилно, а относно формулираните въпроси поддържа, че първите три от тях отчасти се припокриват и са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, както и че не биха могли да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът е ясен и е приложен точно. Ответниците Д. Г. Д. и Р. Г. С. обжалват с частна касационна жалба въззивното решение в тази му част, в която има характер на определение – с което е отменено определението на първоинстанционния съд, отхвърлящо молба на КОНПИ по чл.248 ГПК и е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Твърди се очевидна неправилност и на този акт, тъй като с него не е определено адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно и не е обосновано защо се взема предвид редакцията на НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ, както и поради липса на мотиви за определения размер на дължимите възнаграждения. Освен това поставя правните въпроси „При определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, съдът определя възнаграждението съобразно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора или към момента на приключване на устните състезания?“; „Определянето на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, върху цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове поотделно ли се определя или се определя върху сбора на исковете и в частност за производствата по отнемане на незаконно придобито имущество?“; и „Може ли съдът да определи и присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв в размер по-нисък от този, който е поискал самия жалбоподател в производството по чл. 248 от ГПК?“. Според частните касатори тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, същевременно са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. КОНПИ оспорва частната жалба като излага доводи, че по първите два въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, на която обжалваното решение /в частта, имаща характер на определение/ съответства, а третият е неясен и необуславящ, предвид решение на СЕС по дело С-438/ 2022 г. Твърди също, че актът не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен в явно нарушение на закона и не е явно необоснован. Евентуално излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Касационната жалба на ответника Д. е допустима, но по нея не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с влязло в сила решение № 167/ 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 336/ 2015 г. на Варненски апелативен съд по искове, предявени от КПКОНПИ срещу Д. Д., от Д. Д. е отнето в полза на Държавата имущество по реда на ЗОПДИППД /отм./. С последващо решение № 43/ 04.04.2017 г. по в.гр.д. № 99/ 2017 г. на Варненски апелативен съд от Д. Д. допълнително е отнето в полза на държавата имущество на стойност 21 972 лв. Отнетото имущество е придобито през проверяван период от 01.01.1999 г. до 31.12.2010 г. След този период ответникът Д. Д. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 483/ 2014 г. на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК и с присъда по НОХД № 3834/ 2015 г. на Варненски районен съд е осъден за това престъпление. КОНПИ образувала нова проверка за установяване на незаконно придобито имущество за период от 08.09.2005 г. до 08.09.2015 г. Този период на проверка частично се припокрива с периода на проверката по вече приключилото производство за отнемане на незаконно придобито имущество от същото лице /за времето от 08.09.2005 г. до 31.12.2010 г./. Съдебното решение, с което са уважени исковете на КОНПИ срещу Д. Д. по в.гр.д.№ 336/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, имало конститутивно действие и пораждало правна промяна от 21.04.2016 г., когато отнетото имущество е станало собственост на държавата. Последващото съдебно решение влязло в сила на 20.02.2018 г. и от тази дата имуществото, което било отнето, престанало да е собственост на ответника Д.. Всяко имущество постъпило и налично в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица към края на проверявания период, следвало да бъде взето предвид при определянето налице ли е значително несъответствие. По настоящето дело КОНПИ не претендирала отнемане на имущество, отнето в производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, но това имущество следвало да се вземе предвид при определянето налице ли е несъответствие между имуществото и нетния доход в размер над 150 000 лв. Ответницата С. била във фактическо съжителство с ответника Д. през проверявания период, затова и придобитото от нея имущество имало значение при определянето на несъответствието. В началото на проверявания период ответниците Д. и С. притежавали 50 дяла от капитала на “Хеопс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], per. по ф.д.№ 907/2004г. на Варненски окръжен съд, с номинална стойност 5 000 лв; лек автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Голф” с рег. [рег.номер на МПС], на стойност 10 420 лв. Общата стойност на притежаваното от ответниците имущество към началото на проверявания период възлизала на 15 420 лв. В края на проверявания период ответниците притежавали два дяла от капитала на “Спектър глоуб консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 2 лв; три дяла от капитала на “Енергоконтрол БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 15 лв: 50 дяла от капитала на “Хеопс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 5 000 лв; 50 дяла от капитала на “Център за анализи, прогнози и стратегии“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 5 000 лв; 500 акции от капитала на „Групо лайт“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 50 000 лв; 49 994 акции от капитала на „Верд Агра“ АД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 49 994 лв: 50 000 акции от капитала на ,.Верд Агра“ АД, ЕИК[ЕИК], с номинална стойност 50 000 лв; недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.П.. Варненска област - дворно място с площ от 1 100 кв.м., съставляващо УПИ * в квартал * по плана на селото, заедно с построената в него сграда за курортни и здравни нужди, придобити с нотариален акт № 120, том IV, рег.№ 2784, н.д. № 664/14.05.2007 г. с пазарна стойност към датата на придобиване 26 877 лв.; недвижим имот в сграда в груб строеж - апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, с площ 76 кв.м., придобит с нотариален акт № 145, том IX, рег.№ 16514, н.д.№ 1726/ 02.12.2008 г. с пазарна стойност към датата на придобиване в груб строеж 81 731 лв; 20 кв.м. от поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 270 кв.м., с идентификатор по скица № *.*.*, придобит с нотариален акт № 172, том I, рег.№ 2460, н.д.№ 172/ 30.03.2010 г. с пазарна стойност към датата на придобиване 1 800 лв.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *.*.*.*.*., находящ се в [населено място], [улица], попадащ в сграда № 1 в ПИ с идентификатор № *.*.*, с предназначение - апартамент № 10, на четвърти етаж в жилищна сграда вход „Б“, с площ от 115.70 кв.м., придобит с нотариален акт № 112, том II, рег.№ 6539, н.д.N 275/ 29.12.2011 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 140 428,59 лв; сумата 34 220 лв., представляваща иззети парични средства с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012 г. по ДП № 251/201З г.; налични суми по банкови сметки общо в размер на 1 069,52 лв. Общата стойност на имуществото, налично в патримониума на ответниците и придобито през проверявания период, била в размер 460 855,11 лв. Общият размер на установените доходи на ответниците за проверявания период бил 472 241,22 лв, а обичайните и извънредните им разходи в същия период били в размер 246 351,44 лв. Размерът на нетният им доход бил 225 889,78 лв и несъответствието с наличното имущество в края на периода било 234 965,33 лв, надхвърлящо изискуемия законов минимум от 150 000 лв. Не бил установен законен произход на претендираното за отнемане имущество в размер на 34 220 лв, налични и запорирани в полза на ищеца. От доказателствата по делото се установявала осъществена от ответника Д. нееднократна престъпна дейност, което опровергавало твърденията на ответниците за законни източници на доходи и обосновавало извод, че сумата съставлява незаконно придобито имущество. Така мотивираното въззивно решение /в частта, в която няма характер на определение/ не следва да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията за неговата очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят Д. не сочи обстоятелства, които да могат да се подведат към хипотезата на квалифицирана неправилност на обжалвания акт, той излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон, които не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. Обжалването не следва да бъде допуснато и по поставените правни въпроси. На първо място следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че поставените от него въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, същевременно - че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Двете допълнителни основания за достъп до касационен контрол по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са несъвместими. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато касаторът твърди, че съществува съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която обжалваното решение противоречи, той не може едновременно да поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая, въпреки направеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдение, че мотивите на въззивния съд „противоречат на установена и задължителна практика“ на ВКС по поставените въпроси, такава практика не е посочена. По същество, първите три от поставените въпроси се свеждат до това, участва ли при формиране на несъответствието по §1 т.3 ДР ЗОНПИ имуществото, което е отнето от същия ответник в предходно производство по конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Въпросът е обуславящ, но нито е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Законът е ясен и той постановява, че имуществото се отнема със съдебно решение. За да настъпи ефектът, решението следва да е влязло в сила. Когато срещу едно лице е имало предходно конфискационно производство, при последващото такова се оценява и се взема предвид имуществото, отнето в първото производство, ако до края на проверявания период във второто производство решението по първото производство не е влязло в сила. До влизане в сила на това решение имуществото се счита на проверяваното лице и то е се взема предвид при икономическия анализ за наличие на значително несъответствие, ако отнемането не е станало до края на проверявания период в последващото производство. По третия въпрос е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Според нея стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност, е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарната цена към момента на придобиването му, което се установява с помощта на експертни заключения, а не неговата придобивна цена по документи за собственост. Доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на Комисията не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. С оглед на това не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалния акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа за собственост. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за трети лица /решение № 463/ 28.07.2011 г. по гр.д.№ 463/ 2010 г., III г.о., ВКС/. На тази практика обжалваното решение не противоречи. Няма противоречие с практиката на ВКС и по четвъртия въпрос. По този въпрос въззивното решение съответства на тълкуването, обективирано в решение № 86/ 11.06.2020 г. по гр.д.№ 3930 /2019 г., IV г.о., според което с влезлия в сила на 07.01.2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е постановено, че "неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон" /§ 5 ал.2 ПЗР ЗПКОНПИ/. Част от "реда по този закон" е разпоредбата на пар.1 т.3 ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на пар.1 т.3 ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. Последният въпрос е необуславящ. Съдът не е приел по презумпция отнетите пари за незаконно придобито имущество, нито че няма данни за друго ново престъпление и за връзката му с това имущество. Напротив, съдът е установил извършване на ново престъпление след предходно проведено по отношение на ответника Д. конфискационно производство и не е презумирал, че отнетата сума е незаконно придобита само поради наличието на предходно производство. Той е анализирал приходите и разходите на проверяваното лице, определил е нетния му доход, съпоставил го е с наличното имущество на ответниците и е установил значително несъответствие и след новата престъпна дейност. Затова въпросът допустимо ли е било да презумира, че отнетата сума е незаконно придобита и без да е налице нова престъпна дейност, не обуславя обжалваното решение. Касационно обжалване на това решение в частта му, разглеждаща искането на КОНПИ по същество, не следва да бъде допуснато. По частната касационна жалба на Д. Д. и Р. С.. Тя е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационния контрол на въззивното решение в частта му, имаща характер на определение. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на КОНПИ срещу определение № 260018/ 30.01.2024 г. на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на Комисията за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Приел е, че това определение следва да бъде отменено изцяло, с оглед отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част. Посочил, че в полза на процесуалния представител на ответницата Р. С. - адв.В. М. - следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство по настоящото производство за прекратената част от иска в размер 2 247,47 лв., изчислени съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договорите за правна помощ, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, а в полза на процесуалния представител на ответника Д. Д. /също адв.В. М./ следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство за прекратената част от производството сумата в размер 5 277,73 лв. изчислени съобразно чл.7 ал.2 т.5 Наредба № 1/ 09.07.2004 г. в редакцията й към момента на сключване на договора за правна помощ. Съгласно установената практика, когато съдът е приложил отменен закон, или законът е приложен превратно, противоположно на съдържанието му, съдебният акт е очевидно неправилен. Към тази хипотеза следва да се отнесат и случаите, когато съдът е приложил „закон“, който съгласно практиката на СЕС противоречи на правото на ЕС и който националните съдилища са били длъжни да не прилагат. Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда, поради противоречие на Наредбата с правото на ЕС. Националната юрисдикция е длъжна да не прилага Наредбата. Въззивният съд не се е съобразил с това решение, определил е възнагражденията в размерите, посочени в НМРАВ, поради което в имащата характер на определение част решението му следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно и да бъде отменено. С първоинстанционното решение КОНПИ била осъдена да заплати на процесуалния представител на ответницата Р. С. - адв.В. М. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в размер 5 229,91 лв, а в полза на процесуалния представител на ответника Д. Д. /също адв.В. М./ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в размер 15 533,05 лв. По молба на КОНПИ за изменение на решението в тази част първоинстанционният съд постановил определение № 260018/ 30.01.2024 г., с която отхвърлил искането. Посочил, че при определянето на размера на възнаграждението е приложил релевантната редакция на разпоредбите на НМРАВ. Както вече бе посочено, разпоредбите на НМРАВ са неприложими с оглед определяне на размера на дължимото възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Този размер следва да се определи на база обективните критерии, визирани в ГПК - фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа. Съобразявайки, че делото е със значителна правна и фактическа сложност и че по него процесуалният представител на ответниците Д. и С. е извършил значителна работа, но че тази работа е извършена общо и за двамата ответници, както и че производството е приключило с определение за отказ от иска /по отношение на ответницата С. – изцяло, а за ответника Д. – за по-голямата част от искането/, съдът определя възнаграждението на адвоката, оказал безплатната помощ в първоинстанционното производство, в размер 3 000 лв за ответницата С. и 10 000 лв за ответника Д.. С оглед изхода от спора касаторът дължи държавна такса за касационното производство, която следва да му бъде възложена, а КОНПИ дължи държавна такса за частното касационно производство, която следва да му бъде възложена. По изложените съображения Върховният касационен съд