Определение № 339 от 24.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1896/2015 г.

Производството е по чл. 282 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] с искане за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: С Решение от 28.05.2015 г. по в.гр.д. № 4676/ 2015 г. на СГС съд е отменено Решение от 14.01.2015 г. по гр.д. № 45 876/ 2013 г. на СРС, 47 с. в частта, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 208 ал. 1 КЗ от В. Г. К. срещу [фирма] - [населено място] частичен иск за 10 000 лв. от иск в размер на 11 825.41 лв. за сумата 9 605.56 лв., както и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 114.96 лв. и е постановено решение, с което първият иск е уважен за 9 605.56 лв. и вторият иск е уважен за 114.96 лв. и решението е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени: първият за разликата до предявен размер 10 000 лв. - частичен иск от иск за 11 825.41 лв., и вторият за разликата над 114.96 лв. до предявен размер 122.47 лв. Молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение е неоснователна. Не е налице постановено от въззивен съд осъдително решение, което да подлежи на обжалване с касационна жалба. Въззивното решение, с което са разгледани и частично уважени искове: първият по чл. 208 ал. 1 КЗ за 10 000 лв., предявен като частичен от иск за 11 825.41 лв. и вторият по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 122.47 лв., не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК. На касационно обжалване би подлежало въззивното решение, ако с него беше разгледан иск по чл. 208 ал. 1 КЗ, предявен като частичен, с цена 10 000.01 лв. от иск за 11.825.41 лв. и обусловения от него иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД независимо, че е с цена на иска до 10 000 лв. Затова и на основание чл. 282 ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение