Определение № 2921 от 06.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2073/2025 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на С. Р. П., Ф. Н. П. и Ф. А. П., всички чрез адвокат Х. Т. от АК–София, срещу определение № 1913/15.04.2025 г., поправено на 22.04.2025 г., по гр.д.№ 4288/2024 г. на друг състав на Върховния касационен съд в частта, с която се оставя без разглеждане касационната им жалба против решение № 146/23.04.2024 г. по гр.д.№ 634/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик, както и в частта относно мотивите, с които се констатира, че решението по исковете за нищожност на двете покупко-продажби не са обжалвани пред ВКС. В частната жалба се твърди, че постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на Върховния касационен съд е неправилно, тъй като правото на ищеца по насрещния иск с правно основание чл.108 ЗС се основава на трите сделки, поради което касационната жалба е процесуално допустима по всички предявени искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че обжалваното определение по чл.288 ГПК е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него частично се прегражда по-нататъшното развитие на делото и се оставя без разглеждане подадената касационна жалба, поради което в тази част подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.2, изр.II ГПК. В частта, в която се оспорва констатацията /в мотивите на определението/, че въззивното решение по исковете за нищожност на двете покупко-продажби, не са обжалвани пред ВКС, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като по отношение на тях няма произнасяне в диспозитива на обжалвания съдебен акт, респ. не е прекратено производството в тази част. За да постанови определение № 1913 от 15.04.2025 г., поправено на 22.04.2025 г., по гр.д.№ 4288/2024 г., състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е констатирал, че касационната жалба на С. Р. П., Ф. Н. П. и Ф. А. П., всичките чрез адвокат Х. Т., е подадена срещу въззивно решение по иск за оспорване на дарение на 1/8 ид.част от имот, с нот.акт № 67 от 2016 г., чиято цена е до 5000 лева, поради което не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед на което е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството в тази част. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че са нищожни три сделки, вкл. дарението на 1/8 ид.част от имот, с нот.акт № 67 от 2016 г., чиято цена на иска е 618,30 лева. Ищецът по насрещния иск твърди, че са извършени продажби на 6/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч. от имот, съответно с нот.акт № 73 от 2016 г. и нот.акт № 128 от 2019 г., които са нищожни, поради което е предявил иск по чл.108 ЗС само за тези 7/8 ид.части от приземния /избен/ етаж. При тези данни, цената на предявения иск за нищожност на дарението на 1/8 ид.част от имот, с нот.акт № 67 от 2016 г., не е обуславящ по отношение на предявения насрещен иск за собственост и е под установения минимален праг за достъп на касационното обжалване, предвиден в закона, поради което правилно касационната жалба е оставена без разглеждане, на основание чл.280 ал.3, т.1 ГПК (изм. - ДВ, бр.86 от 2017 г.). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение