Определение № 588 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 398/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. против определение на Софийски градски съд № 263 от 08.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 10445/ 2023 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 29.06.2023 г. по гр.д.№ 13074/ 2023 г. и по този начин е върната исковата молба, подадена от частния касатор с вх.№ 68104/ 13.03.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че е предявил иск за защита срещу тормоз, а не срещу пряка дискриминация, което не било отчетено от въззивния съд. Последният разсъждавал има ли интерес от защита срещу по-неблагоприятно третиране, докато търсената защита била срещу прояви на враждебност и унизително отношение. Съдът не взел предвид твърденията в исковата молба, че ответникът искал да му отмъсти за организирана среща за решаване на проблеми на граждани, на която ищецът „натрил носа“ на ответника. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол твърди, че съдът не е коментирал изчерпателно всичките му възражения, което било „… въпрос, който е в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1.“. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. П. срещу С. Г. В., предявен е иск за установяване на факта, че ответникът отказва да се възползва от правомощията си по чл.10 ал.1 т.1 вр. чл.9 ал.1 т.2 ЗМВР, с което осъществява тормоз по отношение на ищеца по признаци лично и обществено положение. С разпореждане от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 13074/ 2023 г. Софийски районен съд указал на ищеца да изложи конкретни фактически твърдения в какво се състои деянието на ответника. На 21.04.2023 г. ищецът подал уточнителна молба, в която посочил, че ответникът не се възползва от правомощията си да призовава нарушителите на обществения ред на беседа, лъже, че няма такива правомощия и с цялостното си поведение го подтиква към самоуправство. С определение от 29.06.2023 г. първоинстанционният съд прекратил производството по съображения, че твърденията в исковата молба не обосновават легитимен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване на тормоз, тъй като предполагат намеса в работата на органи на изпълнителната власт, по отношение на която те разполагат с оперативна самостоятелност. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Софийски градски съд преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено, но по други съображения. Прието е, че твърденията в исковата молба не очертават факти, сводими към правилото по чл.4 ЗЗДискр. Обосновката на петитума с твърдения, че ответникът не желае да изпълнява задълженията си, изключвала интерес от защита, тъй като не съставлявала твърдение за по-неблагоприятно третиране, а за липса на лични качества у ответника. Тя касаела всички живущи в квартала, а не конкретно и само ищеца. Така мотивираното въззивно определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е налице вероятност то да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, а касаторът не е формулирал правен въпрос, по който частната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество. Както е посочено в разпоредбата на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, определенията на въззивните съдилища, потвърждаващи преграждащи определения на първата инстанция, подлежат на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК – т.е. изисква се представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с формулиран правен въпрос, по отношение на който да е обосновано някое от допълнителните основания по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. В случая в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят излага твърдения за процесуални нарушения – необсъждане на доводите му от въззивния съд, но не повдига правен въпрос във връзка с тези си твърдения. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да формулира правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Доколкото в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са изложени единствено твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които не обуславят достъп до касационно обжалване, касационният контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения съдът