Определение № 1001 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 731/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Л. М. – Х. срещу определение №292 от 09.02.2024 г. по т.д.№2126/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Л. М. – Х. срещу решение №3953 от 22.12.2022 г. по в.т.д.№11853/2021 г. на СГС и е прекратено производството по т.д.№2126/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че делото не е търговско, тъй като частният жалбоподател – ответник е потребител, а с исковата молба не са предявени пет кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, а един, основан на процесния договор за лизинг, като цената на този иск е 6256.98 лв., поради което решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като предмет на разглеждане от въззивния съд са били пет кумулативно обективно съединени положителни установителни искове /всяка от паричните претенции – за лизингови вноски, за премии по застраховка, за дължим данък, за заплащане на наложена глоба и за такса за издаване на документ, се основава на отделна група факти и представлява отделен иск/, с размер на цената под 5000 лв., т.е. под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Ищецът, чрез подробно наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /за сключване на договор за лизинг, по силата на който ответникът е поел различни задължения – да заплаща лизингови вноски, да заплаща дължимите застрахователни премии, да заплаща дължимия данък МПС, да заплаща всички глоби и обезщетения свързани с ползването на имуществото и да заплаща различни такси съобразно тарифата на ищеца, които парични задължения с посочени конкретни размери не са изпълнени в уговорените срокове/ и отправените до съда искания за установяване дължимостта на всяко едно от претендираните вземания /с които са индивидуализирани претендираните спорни права чрез посочване на съдържанието им и вида на търсената защита/, е очертал предмета на делото, като е несъмнено, че в случая са предявени пет кумулативно обективно съединени положителни установителни искове. В този смисъл и тъй като размерът на цената на всеки един от тези искове е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение