Определение № 180 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д. М. Д., чрез адв. В. З. от АК К., срещу въззивно решение № 2455/30.12.2014 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3357/2014 г. Ответникът по касационната жалба Е. Т. К., чрез адв. И. Г. от АК К., е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК г. Съгласно цитираната разпоредба на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по искове по граждански дела с цена до 5000 лв., включително. В случая въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против първоинстанционно решение, постановено по четири обективно съединени иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2013 г. до окончателното издължаване на главниците и съдебноделоводните разноски. Всеки от исковете, по които е постановено въззивното решение е с цена от 5000 лв. и делото е гражданско. За родовата и функционална подсъдност е от значение цената по всеки обективно и субективно съединен иск, а не сборът от тях (20 000 в случая). К. контрол е изключен по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК. Решението на първостепенния съд по другите обективно съединени искове, които са с цена над 5000 лв., не е било обжалвано пред въззивна инстанция и е влязло в сила, поради което цената на тези искове е без значение за преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК. Грешното указанието във въззивното решение, че то може да се обжалва пред Върховен касационен съд, както и администрирането на касационната жалба от въззивния Софийски административен съд, също не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. В заключение, касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство, прекратено. По изложените съображения, съдът